Първанов може да помогне на Петър Стоянов

Какво цели активната кампания на БСП за общ президентски кандидат на НДСВ, ДПС и БСП?

Отговорите могат да се търсят в няколко посоки. Публичният аргумент на социалистите изглежда кристално ясен - БСП има един политически противник и това е СДС. Макар да твърди че е в опозиция, БСП участва в управлението на НДСВ, при това по-мощно от официалния коалиционен партньор ДПС. Граничещото вече с маниакалност желание това да не се афишира, все по-трудно се съвместява с усилията да се елиминира всякакво присъствие или влияние на СДС в структурите на администрацията и въобще в обществено-политическия живот. Най-удобният инструмент на БСП във "вечната" битка със СДС е царят, който има вид на равно отдалечен от всички местни политически персонажи, битки, страсти и въжделения.

Съвсем нормално е БСП да е против кандидата на СДС. Затова и сега всяко изказване за т.нар. обща кандидат-президентска двойка между НДСВ, ДПС и БСП се използва като повод да се лансира най-важното от гледна точка на социалистите - че Петър Стоянов е кандидат на СДС, независимо, че се явява на изборите като независим.

Неизвестността около намеренията на Симеон Втори за президентските избори изнерви всички, но най-вече партньорите му от ДПС и БСП. Защото всеки ден мълчание на практика е косвена подкрепа за Стоянов. Първанов като че ли не издържа и от десетина дни усилено нагнетява впечатлението, че НДСВ, БСП и ДПС са много близо до идеята за обща фигура. До ушите на правоверните червени гласоподаватели достигна дори и посланието, че не е невъзможно Симеон Сакскобургготски да е общата кандидат-президентска кандидатура. Вече едва ли остана някой да не е разбрал, че социалистите ще гласуват за кандидата на царя, стига да има такъв кандидат.

Ръководството и електората на БСП ще преживят на живо любимата им от правоверните години на комунизма пиеса "Царска милост". Защото, ако Симеон Втори не благоволи да издигне кандидат-президент срещу Петър Стоянов, БСП ще трябва да издигне свой собствен, който със сигурност ще се провали. Прочее, каза им го Кръстьо Петков. След победата на НДСВ на парламентарните избори Първанов се опита да представи страхотния провал на партията си като свой личен успех срещу СДС и запази позициите в партията. След евентуална победа на Стоянов, Първанов ще трябва да понесе отговорността си за две изборни загуби в една година.

БСП вече не се притеснява публично да говори за изборна коалиция с царското движение и ДПС. Това едва ли е голяма изненада, по-скоро е естествен отчаян ход на ръководството ѝ. Независимо дали ще се стигне до формалното сключване на коалиционно споразумение или не, ръководството на БСП показа, че иска да играе срещу Петър Стоянов като коалиционен партньор на Симеон Сакскобургготски. А беловласият електорат за пореден път трябва ще преглътне и това издевателство над идеалите му.

По интересен е въпросът, дали царят има желание да се впише в политическите схеми на Първанов и да продължи да го държи на командно дишане. Въпросът е какво ще спечели Симеон, ако към коалиционния партньор ДПС добави вече официално и БСП?

Във вътрешнополитически план царят ще се дефинира като фигура не само анти-СДС, но и като своебразен спасител на конфигурациите от епохата Беров. Възможно най-безотговорните.

Във външнополитически план управлението на Симеон Сакскобургготски би изглеждало още неясно като платформа и цели и съответно по-непредсказуемо. По-негативен сигнал за членството ни в НАТО едва ли може да се излъчи.

Ето защо цялата шумотевица и пушилка, която вдигна Първанов около обединяването си с царя, в крайна сметка може да има като резултат окончателното разубеждаване на Симеон Втори в необходимостта от издигане на кандидат-президент. Така Първанов ще се окаже фигурата, която е допринесла най-много за преизбирането на Петър Стоянов.