Първанов обвини кабинета, че подценява сигурността на страната

Президентът Георги Първанов обвини военното ведомство, че подценява заплахите за сигурността на страната, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони. В статия "Алтернативи в развитието на отбранителната политика", публикувана в профила на държавния глава във Фейсбук, се посочва още, че “очевидно отбраната и изграждането на силна и боеспособна армия не са приоритет на правителството“. Първанов коментира също така, че в ръцете на военния министър се съсредоточава прекалено много влас и се пренебрегва парламентът.

Президентът отбелязва, че в последната година са припламвали чести спорове между него и Министерския съвет, най-вече в лицето на министъра на отбраната, с когото имали "същностни, дълбоки различия по настоящата оценка и за бъдещето на въоръжените ни сили".

През последните месеци от военното ведомство последователно се налага линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони, смята президентът. Според него в общ план се стига до едно необосновано залитане - за приоритетно изграждане на способности предимно за експедиционни задачи на Българската армия. Това е необходим, важен акцент в трансформацията на страните-членки на НАТО, но не снема основната задача на армията да защитава суверенитета и териториалната цялост на страната, отбелязва държавният глава.

Той смята също така, че в момента отсъства съвременното разбиране за високата динамика и трудна предсказуемост на предизвикателствата, рисковете и заплахите пред сигурността.

Бюджетът на министерството на отбраната за годината и в близка перспектива е под минималния праг, за който са правени разчетите, в това число и за предстоящите реформи, се посочва в статията.

Според Първанов е необходимо съгласие за осигуряването на ресурс за отбрана, не по-малък от средното ниво за НАТО, а и повече, с оглед да се преодолее изоставането в развитието на способности. Финансирането на инвестиционните проекти и модернизацията трябва да бъдат неделима част от организационните и функционални промени и редукцията на численост и основни платформи и системи въоръжение и техника, посочва в статията си Първанов.

Президентът потвърждава принципната си позиция, че трябва да имаме готовност за участие в подобни мисии, защото това е част от цената на стратегическия избор, който сме направили. Първанов припомня, че е бил един от първите, поставил въпроса за необходимостта от един по-гъвкав механизъм на изпращане на военни части, включително и с отпадане на принципа на доброволност - с възможност за изпращане на компактни военни формации.

Той обаче изразява несъгласие с последните промени в закона за отбраната и въоръжените сили, които предоставят на министъра правото да изпраща до 600 въоръжени военнослужещи на подобни мисии, като досега са били до 200 невъоръжени. “Смятам, че по този начин отново се пренебрегва парламентът и се концентрират прекалено правомощия в ръцете на министъра“, пише президентът.

Първанов посочва, че чрез направените в последно време промени на практика се цели да се осигурят разпоредителни функции единствено на политическия блок в Министерството на отбраната. Стремежът е да се превърне военната експертиза в поръчкова, чрез обезличаването на началника на отбраната и поемането на стратегическото командване и управление изключително от министъра, смята той.

Според него има нужда от законово диференциране на функцията "ръководство на отбраната" от функцията "командване на въоръжените сили". Необходимо е още на законово ниво началникът на отбраната да бъде определен като стратегически командир/командващ на Българската армия, а щабът на отбраната - като част от интегрираното министерство и като стратегически щаб, смята държавният глава..

Според Първанов е наложително увеличаването на относителната тежест на мисията на Българската армия при оказване на помощ на населението в мирно време - при бедствия, аварии и катастрофи. Той се обявява за преразглеждане на възможностите и приоритетите на българската военна индустрия в новите условия, създаващи се след влизане в сила на Лисабонския договор, и за подкрепа от държавата в създаването на Стратегия за развитие на българската военна индустрия и в последващото ѝ реализиране.