Първанов вижда заплаха за евросанкции "предимно" в медиите

Президентът Георги Първанов не показа особено притеснение по въпроса за бъдещи санкции на Европейската комисия (ЕК) заради липсата на резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. На фона на засилващия се натиск от Брюксел, спрените пари по ФАР, ИСПА, САПАРД и коментарите на председателя на ЕК Жозе Барозу, че му е омръзнало да повтаря какво трябва да направи София, българският държавен глава отново видя заплахата предимно в западните медии.

Той направи този коментар в четвъртък преди да изнесе външнополитическа лекция пред Българското дипломатическо дружество.

"Това е сянка върху образа на България и независимо от това дали ще има санкции или не в доклада на ЕК, мисля, че върху това се струва да се замислим много сериозно. Да се вземат мерки, които биха ограничили подобна възможност", препоръча президентът. След това рутинно отбеляза, че е най-важно "да правим" нещата не защото ги искат от ЕК, а защото те се дължат на гражданите.

Защо не проверихте?

След като каза, че "без съмнение го безпокоят публикациите и в най-незначителната европейска медия", Георги Първанов сгълча българската журналистика, която трябвало да провери дали негов братовчед работи в най-секретната служба в страната – Национална служба "Сигурност" (НСС). Тази информация бе изнесена преди два месеца от депутата и бивш шеф на НСС Атанас Атанасов (НСС). Самият президент обаче не спомогна по никакъв начин за опита на същата тази журналистика да уточни нещо много по-невинно – дали е ходил на лов край Симитли след трагедията с изгорелия влак.

Георги Първанов отхвърли и твърденията на Атанасов, че е бил информиран за разработката срещу арестувания зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов. От този случай започна скандала в МВР и се стигна до вота за недоверие срещу правителството. Президентът влезе в тона на вътрешния министър Румен Петков, като обяви тези твърдения като "обикновена лъжа и клевета".

Първанов обясни, че когато излезе преписка от службите, тя получава изходящ номер и се знае нейния път. Това, по неговите думи, също можело да се провери, защото, когато подобен документ влезе в определена институция, той се завежда. По думите му това го знае всеки български гражданин, още повече от "човек служил в такива служби" (б.ред. Атанас Атанасов).

В същото време президентът одобри предложените от тройната коалиция реформи в МВР, които трябва да спрат именно безконтролното и незаконно изтичане във всички посоки на подобен тип документи.

По думите му изваждането на двете служби, които извършват подслушвания и проследявания от МВР, както и реформата на ГДБОП, са "допълнителна и необходима стъпка". "Към това президентът няма отношение. Дали това ще бъде достатъчно, за да може МВР да бъде една действаща система, да може да защити сигурността на гражданите...", зададе риторичен въпрос Първанов.

Той даде сигнал, че най-вероятно няма да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради скандалите в МВР, макар, че е длъжен да прави това най-малко веднъж на всеки три месеца. КСНС не се е събирал от повече от година.

"Ако на опозицията им трябва още една трибуна, за да кажат това, което вече сме чули, може и да стане. Само че аз добре помня предишното заседание на съвета. Двама от опозиционните лидери, които сега са най-гръмогласни, дойдоха, казаха си приказката и напусната дебата. Те не чуха нито проекторешението, нито становището на съвета", поясни президентът.

По време на лекцията си, посветена на въпроси от външната политика, Първанов заяви, че трябва да се направи всичко необходимо, за да се гарантира пълната прозрачност и ефективно използване на европейските средства.

"Независимо от това, че може да пострада партийният или авторитетът на един или друг политик, управленец, в това число и лидер", допълни Първанов.

Президентът разкритикува за втори път медиите. Този път за това, че при визитата на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жозе Барозу в България нито едно издание не е поставила в заглавието на материалите си фразата, че първата година от членството ни в ЕС е една история на успеха. "Казвам го с болка", допълни Първанов. Той каза още, че българите носят на критики, защото сме една успешна нация и ценим добронамерените критики.

Трудовият пазар на редица европейски страни остава затворен за българските граждани, констатира Първанов. Същевременно той отбеляза че българският трудов пазар започва да усеща остър дефицит на подготвена работна ръка. Президентът посочи, че нашата национална амбиция е да се включим в Шенгенското пространство от 2011 г. и оттук произтича въпросът за охраната на нашите граници, като външниза ЕС. Ние трябва да изпълним своите задължения, въпреки недоволството, което може да породим и средствата, които трябва да заделим от бюджета.

"В същото време не трябва да сторим нова Берлинска стена на Балканите, тъй като ще противоречи на нашите интереси", посочи Георги Първанов.

Той постави в европейски контекст и енергийните проекти Бургас–Александруполис, "Южен поток” и АЕЦ "Белене” . Според него те са не просто наше национално постижение, а европейски проекти, защото в тяхната реализация участват фирми от различни страни на Европейския съюз (ЕС) и са в полза на европейските потребители.

По отношение на газопровода "Набуко” той посочи, че при посещението му в Азербайджан е постигната принципна конкретна договореност България да може да получава около 1 млрд. куб. метра газ преди старта на проекта по тръбата през Турция.

"Това може да бъде нашият изпреварващ принос към развитието на "Набуко". Ако всяка страна - съучредител на "Набуко”, направи подобна стъпка, реално ще бъдат създадени гаранции за по-бързото стартиране на този проект”, каза Първанов.

Президентът посочи още, че ядрената енергетика е сред най-чистите от екологична гледна точка енергия и страната ни е направила стратегически избор с решението за изграждане на АЕЦ „Белене”. Ние взехме това решение в момент, в който бяхме принудени да прекъснем доставките за нашите съседи. Криза на ток не би имало, ако успеем ускорено да изградим АЕЦ „Белене”, заяви Първанов.

Първанов изрази съжаление, че Македония не е получила покана за членство в НАТО.

Балканите днес по-скоро генерират напрежение, отколкото да излъчват сигурност и стабилност. Именно водени от тези съображения, българските институции са признали Косово.

Той отбеляза обаче, че България е положила и много усилия за сближаване на позициите на двете страни.

"Аз разбирам реакцията на Сърбия по повод международното признаване на Косово. Много важно беше разделението на въпроса за Косово от въпроса за европейската перспектива на Сърбия. Ние сме били сред най-последователните застъпници за европейските и евроатлантическите перспективи на Сърбия", добави президентът.