Първият въпрос е каква политическа система целим с избирателните промени

Още миналата година след местните избори отправихме покана за консултации между парламентарно представените политически сили за изработване на изборно законодателство, като поставихме и няколко важни въпроса. Има много неща, които трябва да се оправят и ако искаме системата за избори да функционира по-добре, то това трябва да се случи в един сравнително кратък период, за да има време да се подготвят следващите избори на базата на новото законодателство.

Казвам това като първо условие, защото ако промяна в изборния закон или в повече нормативни актове не бъде направена в рамките на следващите 2-3 месеца, дълбоко се съмнявам, че следващите парламентарни избори ще бъдат проведени различно от това, което досега сме виждали. Част от темите са свързани с подготовка на списъци, регистрационен режим на избирателите, изборни книжа и пр., защото е нужно да вкараме в ред всичко - кой има право да гласува, в кои избори и съществуват ли тези хора като гласоподаватели. Това е свързано и с подготовка на служба ГРАО, на контрола на граничните пунктове, особено ако предвидим нещо, което се чува вече от няколко места - изцяло нов регистрационен режим на избирателите, които да получат специални изборни книжки и по този начин да се контролира кой е избирателят, има ли го, упражнява ли правото си на глас.

Втората причина да искаме сравнително къси срокове е, че ако се правят по-сериозни промени, българският избирател трябва да бъде запознат как може да упражни правото си на глас. Сега в отделните закони имаме различни уредби.

Тези технически въпроси са важни като срокове, за да знаят хората как да гласуват.

Извън това първото най-важно нещо е постигането на съгласие с бъдещата промяна в изборния закон каква цел си поставяме. Защото да говорим за видовете избирателни системи е вторичният въпрос. Трябва да кажем какво искаме – широко политическо представителство или стабилност в управлението и сериозна опозиция, която не е в разпокъсан вид.

Ако ще работим с чистите избирателни системи, веднага ще видим коя до какво води. Мажоритарната в най-чистия си вид - до двупартийно представителство в парламентите. Великобритания е от този характер, САЩ са така, Франция в голяма степен. Там успяват големите партии, обикновено две. Някъде успява и по някоя друга с по-малко представителство. Дефектът на тази система е, че гражданите на съответната страна не получават пълно политическо представителство в парламента. Практически партии, които се явяват на изборите и получават един висок процент на доверие, не получават депутати, тъй като се избират мажоритарно. Предимството на тази система е, че партиите внимават повече кого предлагат, защото освен партийния вот, самата личност може да разшири или стесни потенциалната подкрепа с оглед на качествата си.

Мажоритарната система стимулира партиите да търсят по-популярни личности, които носят повече доверие, фокусът не е само в партийната листа, където голяма част от кандидатите остават анонимни. Предимството ѝ още е, че излъчва стабилни мнозинства за управление и голяма опозиция. В България, например, ако се премине към тази система, със сигурност освен две, ще има и трета формация. Това е ДПС, поради спецификата на тяхната електорална география.

Характерното при пропорционалната система е, че дава по-голяма справедливост на политическото представителство. Различните настроения в обществото намират своето изражение и дават по-голяма пъстрота в парламентите. Съответно води, в повечето случаи, до коалиционни управления и до разпокъсаност на политическото пространство.

Според нас затова е по-важно да се постигне първо съгласие и яснота какво целим и след това да се говорим каква система ще изберем. Защото само да говорим за една или друга система, без да си поставяме задачата какъв ще е крайният резултат, е като да сложиш каруцата пред коня.

Президентът Първанов се изказа както срещу двуполюсния модел, така и индиректно срещу сегашния, настоявайки за по-добра избирателна система, която според него е смесената...

Струва ми се трудно в момента изцяло да се смени избирателна система в България. Според мен резултатът от консултациите ще доведе до запазване на пропорционалната избирателна система, търсейки обаче елементи, които могат да вкарани като мажоритарни и тя да заприлича на смесена, макар и не в най-чистия вид, който познаваме от Великото народно събрание. В някаква степен подобно нещо се пробва при избора за Европейски парламент с преференциалните листи. Ако се тръгне в тази посока, трябва да се мисли за процента, който ще има като възможност за мажоритарен избор на кандидата вътре в листата и своевременно информиране на българския гражданин как може да упражни правото си на вот.

За евроизборите много късно беше приет законът и гражданите не успяха да разберат как могат да използват гласа си за преференция. Затова една година преди провеждането на изборите трябва да бъдат приети правилата, за да има информираност.

В този смисъл, макар да съм голям привърженик на избирателен кодекс и уеднаквяване на всички избори като техника и правила, струва ми се, че ако днес си поставим тази задача в Народното събрание, означава, че няма да произведем нужния закон за следващите парламентарни избори. Защото този кодекс е много голям, обемен труд, с цялата специфика на всеки вид избор. Струва ми се, че по-рационално би било да намерим рамката, да приемем закона и след това да продължим работата по другите видове изборни актове, внасяйки заложената рамка закона за избор на парламент.

Тоест, смятате, че това Народно събрание няма да смогне да направи избирателен кодекс?

Би могло, но първата промяна за избор на депутати трябва да е в по-къси срокове. Съгласна съм с разискваните аргументи, че през едно добро намерение за кодекс може да се блокира самата идея за реформиране на изборното законодателство.

Важно е в сравнително къс период да се изработят правила за това да няма фантоми, да се предприемат действия срещу купуването на гласове, което е трудна задача. Много се надявам като получим информация от експертите и от сравнително-правния анализ за другите страни, да ни помогне да намерим по-добра техника, по която купуването на гласове да се предотврати.

Най-важното, което трябва да търсим, решавайки сложната задача с промяна на изборния закон, е как да мотивираме българите да излязат и да гласуват. Защото можем да направим много добър закон, но в крайна сметка избирателят отново да не отиде до урните. Според мен едната причина българите да не гласуват е недоверието към политиката въобще. Тук ангажиментът е за правене на политика, която е разбираема и е в интерес на хората. Втората голяма причина е, че хората виждат подмяна на вота. Не се получава всеобщото равно и честно гласуване, когато един глас е равен на друг. Формално това е така, но единият е платен, а другият с убеждение.

Сблъсквам се с този проблем в нашите организации, когато след изборите симпатизанти казват: "Какъв е смисълът да правим политика, да пишем програми, да агитираме хора, когато след това чрез финансово заплащане някой пробива и минава напред, без изобщо да се знае кой е той, за какво се бори и кого представлява."

Част от рисковете на мажоритарната система са, че когато се провеждат изборите в малка общност, може да се стигне до корумпиране във вота. Което го видяхме в най-висока степен на местните избори миналата година. Най-големите проблеми в изборните закони идват от законите за местните избори, които са и най-сложни. Защото и най-лесно се манипулират и корумпират избори в малките общности.

Ако търсим мажоритарен елемент в изборите за парламент, трябва да е или в смислено преференциално гласуване, или през мажоритарни райони с достатъчно голям обхват, което да не позволи изкривяване на вота. Има и други варианти. Съществуват пропорционални системи, при които избирателните райони са по-малки и по този начин ако избираш трима или четирима депутати в тях, те стават сами по себе си мажоритарни.

За мен по - важно е да знаем поставяме ли пъстрота на политическото представителство и търсим стимулиране на партиите или се бетонираме. От ДСБ няколко пъти сме заявявали, че сме за това да се потърсят промени, които да мотивират гражданите да гласуват. Това би било добре и би нормализирало политическият живот, защото след местните избори остана привкус за израждане на избирателния процес.

Промяната на пропорционалната система, с внасянето на мажоритарен елемент, ще промени ли по някакъв начин политическата система в страната?

Труден въпрос. Не съм оптимист. Ще дам и аргументи за това. В един парламент, какъвто е настоящият и в който вече имаме 8 парламентарни групи, голям брой независими, които могат да направят още две, и при една управляваща коалиция, където интересите на отделните три партии са коренно различни относно изборите, ме кара да не съм оптимист, че можем да стигнем до по-сериозна промяна в изборното законодателство. Казвам го отговорно, защото видях как при предишни гледания на изборни закони, добри идеи не бяха просто опорочавани, а ликвидирани и "вулгаризирани".

Примерно принципът за уседналост в последния закон, който приехме. Спомняте си, че на трето гласуване, което е абсурдно, се стигна до отпадане на текста, който казваше какво е уседналост и кога един човек има право да гласува за кмет или общински съветници. Създадоха се безумия в закона, които отблъснаха още повече от българските граждани.

От друга страна е важно разговорът да започне, защото не тръгнат ли опити за промяна, тя никога няма да се случи. Това е дългосрочна задача, която я виждам в образоване на политици, на граждани и натиск от обществото ще се стигне до нещо по-смислено като резултат.

Възможно ли е критиката на президента Първанов към досегашния политически модел, който разочарова гражданите, да се разчете като опит за тестване на нови идеи, като президентска република, например?

Президентът има и сега достатъчно правомощия, включително и право на законодателна инициатива за изменение на конституцията. Част от темите, които президентът Първанов зададе, ще доведат и до промяна на основния ни закон. Защото на конституционно ниво трябва да бъдат решени няколко основни въпроса.

Първият е правото на глас на българите, живеещи зад граница в различните видове избори. В момента въпросът е спорен и не случайно се поставя всеки път, когато започнем да дебатираме темата. Най-малкото за яснота трябва да бъде регламентирано и ясно. Абсурдно е българите, които трайно пребивават в чужбина, да гласуват на местни избори. Може да се мисли да имат право да гласуват за национални избори – за президент, например.

На конституционно ниво има проблем и по темата за вида на избирателната система, макар и не пряко записан. Това е било дебат по време на Великото народно събрание. По силата българската конституция народен представител, който бъде избран за министър, освобождава мястото си в парламента и на негово място влиза следващият. Ако имаме мажоритарна избирателна система, трябва да се проведе нов избор.

При провеждане на нов избор може да не се получи същото политическо представителство и може да се промени съотношението между управляващи и опозиция. Има отворен въпрос, който макар и скрит, опира до вида избирателна система и не случайно казвам по време на ВНС, когато е приеман този текст г-н Любен Корнезов казва, че "по този начин се предполага изборната система". Всъщност има много въпроси, които опират до това, че трябва да се пипне и конституцията.

Президентът да иска да предизвиква референдум в една парламентарна република, според мен вече е нещо, което, ако се случи, ще промени характера на държавата ни. Тя ще започне да прилича на полупрезидентска, защото практически правото да свикваш и провеждаш референдум е по-голямо и по-мощно оръжие от законодателна инициатива. Ако се мисли в тази посока, трябва да се види дали страната ни може да остане в този вид.

Първоначално е сбъркано това, че при парламентарно управление е прието президентът да се избира пряко. Нормалното е в това управление държавният глава да се избира от Народното събрание с високи мнозинства, търси се консенсусна личност. В този смисъл не приемам тези заявки от страна на президента и ако те се приемат, ще доведат до допълнително дебалансиране на властта в България и е претенция, която не съответства на това, което има и като правомощия. Той може да се намесва в много въпроси, дори и в законодателството чрез правото на обръщения пред парламента, към нацията, той може да поиска определени неща. Има и законодателно вето и той може да върне закон и то не на базата на законообразност, а на целесъобразност.

Според мен г-н Първанов направи заявка за връщане във вътрешнопартийните отношения и заявка за бъдещето си присъствие в политическия живот в страната.