Паси: 11 септември, Косово и Персийският залив ни вкарват в НАТО

Участието на България в антитерористичната коалиция след 11 септември, определи външният министър Соломон Паси като стъпката, повлияла най-силно за решенията на алианса и мнението на международната общност за България. Другите два основни хода били решението на Великото народно събрание за участието на страната през 1990 в коалицията срещу Саддам Хюсеин в Персийския залив и участието в Косовската криза. Преди няколко дни бившият върховен главнокомандващ на Обединените сили на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк отбеляза, че страната ни е спечелила доверието на НАТО като спря руските самолети по време на Косовската криза и така даде възможност на международната коалиция срещу Милошевич, а не на Русия, да поеме контрола върху Косово.

"Тръгваме с надеждата да се върнем с покана, за която работим вече 13 години, надявам се да бъдем успешни", заяви още Соломон Паси при заминаването си за срещата на върха на Алианса, която започва утре за Прага. Външният министър пристигна на летището с прословутото си трабантче. На журналистически въпрос дали и с трабантчето ще се прибере в дома си, след като се върне от Прага, Паси отговори: "Ако всичко е наред". Не отговори обаче на въпроса дали вече е купил и шампанското за отпразнуване на евентуалния положителен за страната ни резултат от срещата. "За празненство никога не е късно, да видим", каза той. Според предварителните очаквания, утре, в речта си в 10.30 пред форума, генералният секретар на Алианса лорд Джордж Робъртсън да обяви страните, които ще получат покана за членство.

Паси заяви, че не е много спокоен за изхода от Прага, но не бил и особено притеснен. Онази неприятна случка с "Терем", която всички ние си спомняме, можеше да има далеч по-неприятни последици, ако не беше светкавичната реакция на правителството, отбеляза още външният министър.

След Прага променяме военната и националната доктрина

Предсказуемост, последователност, ясни цели и много работа до ратификацията на договора с НАТО ще бъдат приоритетите на българската външна политика след срещата на върха в Прага, посочи Паси. На въпрос дали предстои промяна на основните документи в сферата на сигурността на страната като военната и националната доктрина например, той заяви, че това предстои на всички демократични държави, не само на България, защото ще бъде преосмислено понятието сигурност.

На журналистически въпрос какво ще бъде поведението на страната при евентуално искане в Прага на президента на САЩ Джордж Буш за подкрепата на всички съюзници срещу Ирак Паси отговори така: "България още на 12 септември миналата година реши, че ще действа като фактически съюзник на НАТО, на САЩ и на борбата с тероризма - колко дълга ще бъде тази борба ние не знаем, но сме длъжни да я продължим до край". Днес Асошиейтид прес цитира високопоставен американски служител, пожелал анонимност, според когото посланици на САЩ в 50 страни са били инструктирани да настояват за подкрепата на своите съюзници с войски и оборудване във войната срещу тероризма при евентуален удар срещу Ирак. Вчера говорителят на МВнР Любомир Тодоров каза пред Mediapool.bg, че не знае България да е получавала писмено искане. Той обяви обаче, че като членове на Съвета за сигурност на ООН САЩ и България са водили разговор в предварителен порядък по въпроса какво би станало и какво взаимодействие би било необходимо, ако дипломатическата инициатива, базирана на резолюцията на СС на ООН се провали и се наложи друга алтернатива. В тези предварителни разговори била засягана и темата и с какво бихме могли да помогнем. Днес Тодоров повтори, че не знае да е пристигало писмено искане, заяви също така, че не са поемани канкретни ангажименти.