Пътната инфраструктура в Източна Европа

Разбити пътища, пренатоварени и крайно недостатъчни автомагистрали, задъхващи се влакове - транспортната мрежа в страните кандидатки за ЕС е все още в процес на изграждане.

В Унгария жителите на селата около Будапеща недоволстват от трафика на тежкотоварни автомобили, принудени да преминават през столицата поради липса на околовръстна магистрала.

По пътищата на Полша, които са едни от най-убийствените в Централна Европа, камионите дълбаят опасни коловози в топящия се от лятното слънце асфалт.

В Словакия транспортът е толкова недостатъчен, че чуждестранните инвеститори отказват да изграждат заводи далече от Братислава.

Откакто падна желязната завеса през 1989 г. осемте страни от Източна Европа, които ще се присъединят към Европейския съюз през 2004 г. /Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия, Естония/, преживяха истински транспортен бум.

С изключение обаче на Словения инфраструктурата не последва този скок.От 30 000 км пътища в Унгария, която е транзитна страна между Балканите и Западна Европа, едва половината са асфалтирани. В самата столица Будапеща все още има много пътища с настилка от пръст.

Унгария има само 448 км магистрали, последната отсечка от които беше открита през 1998 г. Те са платени и прекалено скъпи за унгарските превозвачи или туристи и затова те предпочитат старите национални пътища.

"Предпочитам стария път, за да заведа през лятото четирите си деца на езерото Балатон. По-бавно е, но не мога да си позволя магистралата", казва 34-годишната столичанка Ерика Магяр. Будапеща, където се събират всички големи пътни оси на страната, няма околовръстна магистрала.

Път с две платна, изграден през 90-те години, е само една четвърт от одобрен преди години проект. По тази причина товарните камиони са принудени да минават през града, като предизвикват безкрайни задръствания. В околните села, където са се установили многонационалните компании, жителите блокират пътищата в знак на протест срещу адския трафик.

Полша, която е три пъти по-голяма по територия и с четири пъти повече население от Унгария, има само 398 км магистрали. От 360 000 км пътища едва 1 процент отговарят на европейските стандарти за устойчивост.

"Лошото състояние на пътищата е причина за много злополуки", потвърждава Марчин Шиндлер, говорител на националната полиция. Според статистическите данни 12 процента от пътните злополуки в Полша са смъртоносни, като за съпоставка този процент е 2 в Германия, 6 - в Испания, 5 - в Чехия и 7 - в Унгария.

По на юг на шофьорите са необходими пет часа, за да изминат 360-те километра между Прага и Братислава, една постоянно свръхнатоварена пътна артерия, по която безспирните ремонти увеличават рисковете от злополуки.

Чехия иска да удвои мрежата си от автомагистрали, които сега са с дължина 500 км, за да може да отговори на транзитния трафик Изток-Запад и Север-Юг, който ще се увеличи значително след разширяването на Евросъюза. Проектът обаче се сблъсква с финансови проблеми и с протестите на еколози.

Както в Унгария, така и в Чехия големите инфраструктурни проекти могат да предизвикат подозрения. Новото правителство на Владимир Шпидла оспори поръчка за свързването на централната част на страната с промишления и минодобивен район Острава, съзирайки в нея корупция.

Жп транспортът също не отговаря на увеличения трафик. Въпреки държавните субсидии дълговете му растат, а състоянието му се влошава.

През 80-те години в Полша имаше над 29 000 км железни пътища. Сега са останали едва 23 500 км, от които едва 1 500 км отговарят на европейските стандарти.

"Това че в Полша почти няма жп катастрофи, се дължи на факта, че влаковете са бавни", обяснява говорителят на полската железница Кшищоф Ланцуцки.

По БТА