Патрик Кокс: Брюксел ще се "";пазари здраво"" за ядрената безопасност

България трябва да преговаря с Европейската комисия за съдбата на 3 и 4 блок в АЕЦ "Козлодуй", а ЕК ще стикова позициите с държавите-членки. Задачата на Брюксел е ясна - да отговори на страховете на 15-те и на техните изисквания и да се пазари здравата за ядрената безопасност в цяла Европа. Така очерта рамките на преговорите по отношение АЕЦ "Козлодуй" председателят на Европейския парламент Патрик Кокс след първата си среща в София с председателя на Народното събрание Огнян Герджиков. Кокс е на 2-дневно посещение в България по покана на Герджиков.

След срещата пред медиите Кокс заяви оптимизъм, че политическите тежнения във всяка от страните все пак оставят място за известна гъвкавост, за да може въпросът за АЕЦ "Козлодуй" да бъде обсъждан в интерес на всички държави, участващи в преговорите.

Председателят на Европарламента посочи, че добре разбирал откъде идва цялата деликатност на въпроса - "на това мъничко противоречие между това, което вие считате за национални интереси и това, което ви задължава да се съобразявате с изискванията по енергийните въпроси".

По време на срещата председателят на парламента Огнян Герджиков е информирал Кокс за точното решение на НС от 2 октомври т.г. относно 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Според парламентарния пресцентър, Кокс оценил това решение като "позволяващо известна гъвкавост". Може би ще се наложат по-нататъшни технически проверки, но това е въпрос на споразумение, казал още председателят на европарламента.

Пред Патрик кокс Герджиков посочил още, че от срещата на високо равнище на ЕС в Копенхаген през декември България очаква ясна пътна карта с дати както за приключване на преговорите до края на 2007 г., така и за присъединяване до 2007 година. В отговор Кокс заявил, че е имало достатъчно политически знаци, за да започне Европейската комисия да изработва по-интензивно пътна карта за България

Като значителни постижения за България пред медиите Кокс посочи, че от няколко години България изпълнява политическите критерии от Копенхаген. Тази година започна да изпълнява и икономическите критерии, допълни председателят на европарламента. Оттук нататък задачата ще бъде да премине през всички административни предизвикателства, пред тези на цялостната реформа на съдебната система. На България ѝ предстои да затвори още поредица глави от преговорите и то глави, в които има много деликатни положения и за двете страни, добави Патрик Кокс.

Председателят на Европейския парламент посочи, че основна тема на разговорите му в София ще бъде не дали България ще се присъедини към ЕС, а кога и как това ще стане.

София пак настоява за наши евродепутати-наблюдатели още от 2004-та

След срещата на Патрик Кокс с парламентарната комисия по европейска интеграция стана ясно, че София не се е отказала от намерението си да лобира българите да се включат при избора на евродепутати през 2004 г., макар и под формата на наблюдатели.

Преди около месец държавните ръководители на 15-те одобриха предложението местата на България и Румъния в новия европарламент да се преразпределят между страните-членки на ЕС към 2004 г. София и Букурещ са единствените две страни от 12-те държави от петото разширение, които нямат шанс дотогава да влязат в Европейския съюз.

След срещата си с Патрик Кокс днес, председателят на парламентарната еврокомисия Даниел Вълчев отново заяви, че въпросът не е в това дали България ще може да изпрати свои наблюдатели в европарламента след изборите през 2004 г., а какво ще бъде тяхното качество - просто посочени от българския парламент депутати или избрани по общоевропейската процедура. За първия вариант има възможност и в момента и никой няма намерение да ни го откаже, обясни Вълчев. Въпросът е дали ще можем да изпратим наблюдатели - вече избрани членове на Европарламента от България, но все още нямащи право на глас.

Според Вълчев вторият вариант може да стане, ако до края на 2003 г. България успее да подпише договора за присъединяване към ЕС с Европейската комисия. Това щяло да ни даде възможност да избегнем преразпределението на сега отделените ни 17 места в новия европарламент. Друг е въпросът дали от европейска страна ще има интерес ние да подпишем този договор, което няма да даде възможност да бъдат разпределени местата на България, допълни Вълчев.

От думите на Патрик Кокс пред медиите обаче стана ясно, че задължителното условие България да се сдобие със свои евродепутати е присъединителният договор да бъде ратифициран от всички страни - членки - процедура, която отнема минимум година и половина време след подписването на договора с Брюксел. В случая с България и Румъния тази процедура може да се проточи още предвид факта, че от 1 януари 2004 г. почти със сигурност 15-те ще станат 25 с присъединяването на новите 10 държави. Кокс обаче обяви, че след реалното присъединяване на България тя ще получи своите 17 места, плюс допълнителна квота, пропорционална на разпределените гласове. България ще получи това, което ѝ си полага, когато договорът бъде ратифициран. Никой друг няма да заеме нейното място, заяви Кокс.

И "Подкрепа" подкрепя референдум за АЕЦ

КТ "Подкрепа" подкрепя идеята да се проведе референдум за съдбата на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", стана ясно от интервю на синдикалния лидер константин Тренчев пред радио Нет по-рано тази сутрин. Това е начинът да се сложи точка на разногласията между правителство и парламент по тази тема, смята Тренчев. "Проблемът е, че СДС пое ангажименти и това правителство трябва да се съобрази с тях, за да не се скара със Запада", поясни Тренчев. Според него обаче София трябва да отстоява позиция да не се закриват 3-и и 4-и блок, тъй като и западните експерти смятали АЕЦ за надежден.

Пред БНР пък Атанас Семов, представител на Гражданския комитет за защита на АЕЦ заяви, че няма яснота каква е истинската позиция на българското правителство за блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй". Ако правителството ясно е обещало пред Брюксел да затвори двата блока през 2006 г., тази позиция е юридически нищожна, тъй като противоречи на решението на Народното събрание, твърди Семов, който е преподавател по право. Ако не е вярно, че подобен ангажимент е поеман, както твърдят някои от министрите, тогава Европейската комисия в своя доклад за България от октомври нещо се е объркала, каза той, визирайки текста от доклада, в която ясно е казано, че българското правителство е поело такъв ангажимент. От комитета отново настояват, че на базата на доклада на МААЕ България трябва да откаже затварянето на двата блока.