Пауъл трябва да използва голямата тояга, за да предотврати катастрофата за Израел Майкъл Биниън, Таймс

Преди да отпътува от Египет, Колин Пауъл изказа мнението, че военната операция на Израел на Западния бряг не служи най-добре на израелските интереси. Неговата дипломатическа сдържаност изчезна на следващия ден в Мадрид. В проява на извънредно и впечатляващо отчаяние вчера Русия, Европа и ООН се присъединиха към него и осъдиха продължаващото насилие, поискаха от Израел незабавно да се оттегли и да бъдат прекратени палестинските подстрекателства и самоубийствени бомбени атентати.

Генералният секретар на ООН Кофи Анан отиде по-далеч. Той каза, че е ужасен от нападенията на Израел срещу палестинци, както и от човешките жертви и материалните щети. Европейският парламент поиска търговски санкции срещу Израел. Тони Блеър и Джак Стро също призоваха за оттегляне. А западните ръководители започнаха да обмислят изпращането на мироопазващи наблюдатели в Близкия изток - идея, която е анатемосана в Ерусалим. Рядко досега Израел е бил в подобна дипломатическа изолация.

Нищо от това обаче няма да трогне правителството на Ариел Шарон. То е взело решение, което смята за спасително за съществуването на еврейската държава. Изкореняването на тероризма, заяви премиерът по телевизията, е единствената причина да се отиде в палестинските градове и бежански лагери. И работата още не е довършена.

Работата може никога да не бъде довършена. Вчерашният самоубийствен атентат в Хайфа увеличи ужаса сред тероризираните хора. Но той взриви и мита, че терорът може да бъде потиснат със сила.

Силата поражда единствено сила. Всеки път когато ответен удар порази работилница за бомби в Газа или тренировъчен център в Наблус и загинат като "вторични щети" жени и деца, гневни и отчаяни мъже - и жени - полагат клетви за мъст.

Израел настоява, че палестинците трябва научат урока, че насилието не си струва. Министърът без портфейл Дан Навех намекна вчера, че умерените палестинци, разгневени, че са били въвлечени в тази бъркотия, ще се обявят срещу своите лидери.

Вярно е обратното. Ясер Арафат, чиято администрация е корумпирана и на чиято дума рядко може да се разчита, е презиран от мнозина палестинци, недоволни от неговата власт. Сега обаче той е герой.

Проблемът в момента е как да бъде прекъсната спиралата на насилието от двете страни. Генерал Пауъл говори меко, но носи голямата тояга на американската власт. Той пристига днес в Ерусалим с послание, което Вашингтон повтаря с нарастващ гняв: спрете веднага.

Републиканската партия е в дълбоко разбирателство с произраелското избирателно лоби - от християнската десница до елита в Лос Анджелис. Атентатите от 11 септември засилиха омразата срещу тероризма. Но Буш все повече се дразни от Шарон и ако израелските лидери продължават да го пренебрегват, неговата власт ще се прояви - не само в Близкия изток, но и у дома и по целия свят.

Мадридското изявление беше дипломатически преврат в полза на Вашингтон. То представлява извънредно признание, даже и от страна на Русия, че единствено Америка разполага с влиянието и механизмите да предотврати мащабен конфликт.

Но тези механизми трябва да бъдат използвани. Думите и проявеното "разбиране" към Шарон - и Арафат разбира се - не са достатъчни. Трябва да бъде отправена истинска заплаха, че Вашингтон, с подкрепата на света, може да обърне дебелия край.

Това се е случвало и преди, когато Джеймс Бейкър, държавен секретар при президента Буш старши, използва финансови заплахи, за да промени политиката на Израел. Сега това може да бъде направено отново. В противен случай отмъщенията ще продължат, палестинското насилие ще расте и настоящият триумф на онези, които вярват във военното решение, ще се превърне във военен крах.