Павел Таланкин: Не исках да ставам пешка на режима

"Обичам работата си, но не искам да ставам пешка на режима". Думите са на Павел Таланкин, който преди месеци спечели "Оскар" за документално кино с филма "Г-н Никой срещу Путин", разказващ за неговата лична битка срещу войната.

Таланкин е млад учител в малко руско градче. В същото училище, в което е учил като дете. След нахлуването на Русия в Украйна,обаче, всичко се променя. Пропагандата навлиза в класните стаи, а Павел започва тайно да документира случващото се, разкривайки как войната прониква в училищния живот. 

"Здравейте, това съм аз. Работя като педагог-организатор, а също така и като училищен видеограф", казва той в едно от първите си видеообръщения, с които започва да документира реалността в училището.

Пред Нова телевизия Павел признава, че първоначално училището е изглеждало напълно нормално: "Обикновено руско училище, което приема патриотичен поток след началото на войната". Постепенно обаче всичко започнало да се променя: "В един момент се оказа, че това достига почти всяко семейство, почти всяко дете".

"Братя и сестри отиват на фронта, наскоро завършили ученици също. Има момчета, които се върнаха у дома в цинкови ковчези... на 19 години", разказва той.

Таланкин описва система, в която училището се превръща в инструмент: "И сега в училище има такива часове - военна пропаганда, която те призовава да отидеш и да умреш". 

"Можете ли да си представите човек, който е грабил, убивал и изнасилвал мирни хора в съседната държава идва в училището, а на учениците го представят като герой. Истински кошмар", разказва той.

По думите му дори учебните програми се променят: "Изчезват важни предмети, например обществознание - правото вече не се изучава".

По думите му новата учебна среда води до масово напускане на преподаватели, като през  2023 г. броят на напусналите системата учители достига 193 000. Част от тях, смята той, не са си тръгнали заради заплати, а заради морален отказ:

"Познавам много преподаватели, които си тръгнаха, защото не можеха да се занимават с пропаганда в руското училище. Мога да покажа на света пропастта, в която всички ние се плъзгаме. Това е идеалното прикритие", споделя режисьорът.

Самият той осъзнава какъв риск поема, след като започва да документира всичко тайно.

"Има репресивни закони - човек може да влезе в затвора за 7 години за антивоенно изказване, може да влезе в затвора за пост в социалните мрежи, заради един плакат", обяснява той.

Решението му да напусне Русия се оказва ключово за бъдещето на филма. "Или трябваше да спра и да замълча, или да направя филма и да разкажа какво се случва". По думите му обаче международните продуценти не са могли да гарантират безопасността му.

Днес той живее извън Русия, а за родината си говори с болка и критичност.

"България направи големи стъпки към демокрация и свобода, а в някои региони на Русия е катастрофа. Съветвам ви да погледнете дори на картата в Google останалата Русия - онази извън Москва и Петербург", смята режисьорът.

Една от най-личните теми остава тази за семейството му: "Мама прави всичко възможно, мисля, че тя се гордее с мен, че разбира защо направих този избор. С нея не говорим открито за филма, защото той беше причината за моето заминаване".

Що се отнася до бившите му ученици Таланкин смята, че те са се тревожили за него повече, отколкото той самият: "Всъщност много от учениците се гордеят с филма, след като пораснаха".

Път назад днес няма. Павел е обявен за чуждестранен агент в страната си, но смята, че сред руснаците това се възприема повече като заслуга, отколкото като наказание. 

"Засега за мен това да се върна в Русия не изглежда възможно, мога да си го представя: купувам си билет, качвам се на самолета, но докато съм в него, ще заведат още десетина наказателни дела срещу мен и веднага, след като пресека границата, ще ми сложат белезниците и ще ме подкарат", казва той.