Коя е кралицата на отровите и кой уби кмета

"Кралицата на отровите", Робърт Торогуд, превод Валентина Михайлова, издателство "Benitorial"

Марлоу е китно, живописно градче, сгушено в един завой на Темза. Тук живеят задружни, любезни хора. Изобщо не трябва да си мислите, че в Марлоу зад всяка врата се крие убиец. Разбира се, че не зад всяка!

Самият Робърт Торогуд от скоро живее в истинския град Марлоу и се вдъхновява от гледките и от новите си съграждани. До момента е написал пет романа, в които великолепно трио от жени на средна възраст разплита сложни криминални загадки. Междувременно по поредицата е заснет сериал. Макар че снимачният екип затруднява движението по улиците, марлоучани се отнасят с безкрайна симпатия към него и към набиращия популярност писател на кримки.

На български се радваме на първите три книги от поредицата "Криминален клуб "Марлоу". В третата част, "Кралицата на отровите", основните действащи лица продължават да държат вниманието ни, като се хвърлят със себеотрицание в едно опасно разследване. Джудит е все така чаровно безцеремонна, Сузи – откровена и решителна, а Бекс – стеснителна и готова да се извинява на всекиго без нужда. Трите заедно са съвършеният разследващ екип. Те се допълват чудесно и взети заедно са като оръжие: острие от съвършена стомана, обвито в кадифе.

Това е най-сложният им случай до сега. Жертвата на убийство е кметът, смятан от всички свои съграждани за ангел. Няма човек, на когото да не е помогнал; репутацията му е безупречна, поведението му е единица мярка за джентълменство, а сърцето му е чисто като на ангел. Кой е сложил отрова в кафето му, и то пред всички, буквално по време на заседание на градския съвет?

Уликите са много, разнопосочни и объркващи. Колкото повече позорни тайни лъсват, толкова повече стават и възможните начини за подреждането на смъртоносния пъзел. Трите дами са ту проницателни, ту нагли, ту подкупващо наивни и мили. Всяка от тях има различен житейски опит, и никоя не се страхува да използва уменията си, за да разгадае мотивите на всеки заподозрян.

Читателят с удоволствие се оставя да го водят за носа, да го подвеждат, да го оставят да си мисли, че е прозрял истината, да будят едни подозрения и да приспиват други… Сюжетът е заплетен, а героите – многобройни, но толкова ярки, че след първоначалната си поява всеки се забива в паметта като карфица и не може да бъде сбъркан или забравен. Както и в предишните два тома, и тук независимо от кървавия сюжет, историята е разказана уютно и сладкодумно. Добронамереният хумор е предаден чудесно – един от успехите на преводачката Валентина Михайлова, на която е поверена поредицата. Така че с нетърпение очакваме Джудит, Сузи и Бекс да продължат да громят престъпността по своя забавен и трогателен начин и в следващите случаи на "Криминален клуб "Марлоу".