Пазарлъците приключиха, време е за преговори

Турция изпълни заканата си и спря вноса на ток от България. С това приключиха балканските пазарлъци между двете страни по междуправителственото споразумение от 1998 година. Макар че не е страна по него, турската електрическа компания ТЕТАШ заявява във факса си до НЕК, че то е суспендирано. Едва ли тази квалификация е използвана, без да е координирана с правителството в Анкара.

Повече от 3 години България се опитва да се измъкне от ангажимента си да вложи печалбата на НЕК от износа на ток в строителството на каскадата "Горна Арда" и на отсечката Оризово - Капитан Андреево от магистрала "Марица". От около година и половина пък Турция се опитва да намали договореното за внос количество електроенергия от България, като едновременно с това се измъкне от записаните в договора неустойки.

С вчерашното действие на турската компания ТЕТАШ пазарлъците окончателно приключиха. Дойде времето на истинските политически преговори, в които двете страни трябва заедно да решат дали и как ще изпълняват междуправителственото споразумение, или ще го прекратят по взаимноприемлив начин.

Две са реалните полета, в които българските и турските интереси се пресичат и по които може да се постигне съгласие. Едното е, че въпреки намалялото си потребление заради икономическата криза, Турция все пак има необходимост от известен внос на електричество. Второто е, че България има изгода от дострояването на отсечката от магистрала "Марица" - Оризово - Капитан Андреево.

Доказателство за не особено добрата комуникация между България и Турция е и подписаното на 7 април т.г. споразумение за строителството на газопровод с ирански газ между Гърция и Турция, който трябва да послужи за връзка към пазарите на Западна Европа. Трасето на този газопровод заобикаля България. Българското министерство на енергетиката разбра за събитието от медиите. Неведението на ведомството е странно на фона на информацията, че още от ноември м.г. са започнали преговорите между газовите дружества на Румъния- "Трансгаз", България -"Булгаргаз", Турция- "Боташ", Австрия -"ОМV" и Унгария - "МОЛ", за изграждане на газопровод от Турция към Централна и Западна Европа.

Явно бъдещето на проекта за каскадата "Горна Арда" става все по-несигурно, след като намерения от българското правителство инвеститор, италианската "Енел", се оттегля, а НЕК не желае да го финансира от собствените си средства. Построяването на мощност от 172 мегавата не е съществена за енергийния баланс на страната. Проектът има повече значение от социална и екологична гледна точка - заради високата безработица в региона и заради чистата енергия, която би произвеждала каскадата.

В предстоящите преговори с ТЕТАШ България е в силна позиция, защото договорът за доставка предвижда неустойки от 45% от договореното, но неизнесено количество.

Южната ни съседка от своя страна също има основание да недоволства, че България не е изпълнила ангажимента си със спечелените от износа на ток пари да финансира изпълнението на Горна Арда и Оризово - Капитан Андреево от "Джейлан холдинг".

"Джейлан" - изпълнител, а не инвеститор на инфраструктурните обекти

От софийския офис на "Джейлан" показаха пред mediapool.bg копия от оригиналните документи от 1998 г. за договореностите между Турция и България, от една страна, и между "Джейлан" и НЕК и "Джейлан" и Главно управление на пътищата от друга. От текстовете е видно, че официално турската компания е записана като изпълнител, а не като инвеститор в инфраструктурните обекти, с което олеква основното обвинение на София към "Джейлан".

Документите потвърждават, че в междуправителственото споразумение вноса на български ток от Турция е обвързано с участието на турски фирми в строителството на каскадата Горна Арда и отсечката Оризово - Капитан Андреево. Протоколът към междуправителственото споразумение е подписан на база на протоколите между "Джейлан" и НЕК, "Джейлан" и Главно управление "Пътища", както и между ТЕТАШ и НЕК за доставката на електричество.

В тези документи ясно е записано, че финансирането на инфраструктурните проекти ще се осъществи на бартер - срещу приходите от износа на български ток за Турция. Икономическата логика зад тази схема е била, че срещу печалба на НЕК от около 500 млн.щ.долара за срок от 10 години ще се реализира строителство от "Джейлан" на приблизително същата сума.

Навсякъде в договорите за турската компания се говори като за изпълнител, а не инвеститор в проектите, което снема от компанията отговорност да търси финансиране.

Този запис обаче се бие с факта, че "Джейлан" се води акционер в смесеното дружество "Горна Арда. Тази позиция изисква компанията да участва във финансирането на проекта за каскадата.

"Джейлан" обаче мина през сериозни финансови трусове през последните няколко години, дори за един период от време президентът Махмуд Джейлан бе задържан от турските власти, а след това бе пуснат под гаранция.

Нищо не би пречило компанията да извърши строителството и без да бъде акционер в смесеното дружество. Но участието в ХЕК "Горна Арда" явно се разглежда от "Джейлан" като своеобразна гаранция, че ще получи поръчката.

Затова и през последните няколко години непрекъснато се спори по статута на "Джейлан холдинг". На последните преговори от "Джейлан" са предложили да намалят участието си от сегашните 30.9% на 5%, но са отказали да поемат финансова отговорност и за това си дялово участие. Махмуд Джейлан е предложил 5-те процента да бъдат продадени след приключване на строителните работи.

Горна Арда - икономически неефективна

В първите години след подписването на междуправителственото споразумение през 1998 г., работата по каскадата се забави и заради необходимостта да се изготви предварително проучване на ефективността на инвестицията.

Полученият резултат показва, че проектът не е ефективен - за строителството на три каскади с мощност от общо 172 мегаватчаса са необходими инвестиции от 220 млн.щ.долара. Според изчисленията, това дава цена на киловатчас от около 20 цента. За сравнение, България изнася за Турция ток на цена от 3.6 цента за киловатчас.

Това е довело до предложението в ХЕК "Горна Арда" да се апортира и Долна Арда - три водноелектрически централи с капацитет от 250 мегаватчаса. Ако приходите и от тяхната работа се използват за връщане на инвестицията, стойността на електричеството пада на 8 цента на киловатчас. За рехабилитацията на трите централи са необходими още 60 млн. щ. долара, което увеличава разходите на 280 млн.щ. долара

Според източници на mediapool.bg, в министерството на енергетиката неофициално е бил разисквана още една възможност за намаляване на цената на електричеството. Тя предвижда да не се изгражда първия от трите язовира на "Горна Арда" - "Мадан", който е и най-голям. При тази ситуация цената на киловатчас е малко над 5 цента.

Досега всички подготвителни работи по проекта за каскадата са финансирани само от НЕК, с 21 млн.щ.долара.

Турция няма потребност от цялото количество български ток

Препирните около Горна Арда продължават вече пета година. Причината за сегашното турско решение обаче не е толкова защита на интересите на "Джейлан", колкото спада на потреблението на електроенергия, причинено от икономическата криза в южната ни съседка. Към момента Турция обективно няма нужда от внос на цялото количество от 4 млрд.квтч ток от България.

Друг проблем за Анкара е и това, че през последните няколко години са завършени инвестиции в енергийни мощности, които ако не работят и не продават ток, няма да имат приходи за изплащането на кредитите за тяхното построяване. При това положение Турция има изгода да плаща по-високата цена на енергията от тези централи, отколкото да внася по-евтин ток от България.

При тази ситуация, единственият шанс е през следващите дни политическите ръководства в двете страни да намерят компромис, който да отчита интересите и на България, и на Турция. Явно е, че сключеното преди 5 години междуправителствено споразумение, в момента не е еднакво изгодно и за двете страни, както може би е било през 1998 година.

При положение, че Анкара вече затваря свои ТЕЦ-ове, е нелогично да се мисли, че София може да запази целия обем на износа на ток. Но може да продължи да изнася, макар и по-малки количества, които покриват все още съществуващия недостиг в Турция. И да си запази възможността, ако турската икономика отново дръпне силно напред и дупката в енергийния ѝ баланс пак се увеличи, предоставяйки подходяща оферта, България пак да е предпочитан партньор.

Срещу тази отстъпка София може да договори свобода на действията си при оценяването и търсенето на инвеститори за двата инфраструктурни проекта за "Горна Арда" и магистрала "Марица".

При сериозни преговори може да се намери изход и от най-задънената ситуация. Но това няма как да се случи, ако и двете страни продължат да си прехвърлят отговорността и взаимно да се обвиняват в некоректност.