Пенсии на 65 г. за всички и ръст на осигурителните вноски

Плавно покачване на възрастта за пенсиониране до 65 години за мъжете и жените от 2028 г. или 2036 г. Увеличаване на осигурителните вноски и максимална пенсия от 1040 лв. догодина. Премахване на привилегията на държавните служители държавата да им плаща осигуровките, както и на земеделците за половин вноска. Плах опит за ограничаване на ранното пенсиониране на военни и полицаи с въвеждане на пенсионна възраст според поста. Увеличаване на максималния осигурителен доход. Това предлага Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система към служебния министър на труда и социалната политика Йордан Христосков, стана ясно на пресконференция във вторник.

Предложенията ще бъдат предадени на следващия редовен кабинет, който ще избере един от предложените варианти, каза министър Йордан Христосков, който е дългогодишен управител на Националния осигурителен институт (НОИ).

Без пенсионна реформа бюджетният дефицит ще нарасне с 2.6% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2016 г., сочат разчетите на експертите. На толкова се равнява дупката в бюджета на НОИ, като недостигащите над 2 млрд. лв. ще трябва да се покрият като субсидия от бюджета. В същото време по европейските изисквания максимално допустимият дефицит в бюджет не може да надвишава 3%.

На практика това означава, че ако не се направи пенсионна реформа, пари за образование, здравеопазване, магистрали и т.н. няма да има, стана ясно от обясненията на Христосков.

За пенсионна реформа у нас настоява и Европейската комисия. Тя е наложителна и според Световната банка и Международния валутен фонд.

Правителството на Пламен Орешарски обаче я замрази през миналата година, с което дупката в НОИ се увеличи.

В момента Кодексът за социално осигуряване (КСО) предвижда годините и стажът за пенсиониране да нарастват с по 4 месеца годишно до достигане на 63-годишна възраст за жените и 37 години стаж през 2021 г., а за мъжете - 65-годишна възраст и 40 години стаж през 2018 г.

В момента жените излизат в пенсия на 60 г. и 8 месеца, а мъжете - на 63 г. и 8 месеца.

Три варианта за вдигане на възрастта за пенсия

Три варианта за вдигане на пенсионната възраст и на годините за стаж предлага консултативният съвет на министър Христосков.

Първият вариант предвижда мъжете и жените да се пенсионират на 65 г. чрез постепенно нарастване на възрастта до 2036 г. За целта от 2015 г. възрастта за дамите ще расте с по 2 месеца годишно и 2036 г. ще стане 65 години, а за мъжете ще нараства с по 1 месец на година и ще стане 65 г. през 2030 г.

Вторият вариант е плавно покачване на възрастта за пенсиониране на двата пола до 65 г., до 2028 г. При жените през 2015 г. и 2016 г. възрастта ще нараства с по 2 месеца годишно, а от 2017 до 2028 г. - с по 4 месеца на година. При мъжете - първите две години възрастта расте с по 2 месеца, а от 2017 г. до 2028 г. с по 1 месец.

Третият вариант предвижда равна възраст за пенсиониране на двата пола на 65 г., според годината на раждане, т.нар. кохортен принцип. Например мъже, родени 1964 г., ще знаят, че се пенсионират на 65 г. По-старите от тях ще се пенсионират малко по-рано в зависимост от годината на раждане.

Ръст и на осигурителните вноски

Освен увеличаване на възрастта и стажа за получаване на пенсия се предлага и нарастване на осигурителните вноски, за да се покрие дупката в НОИ. Предложени са два варианта.

Единият предвижда осигурителната вноска за фондовете "Безработица" и "Пенсии" да бъде увеличена с по 1 процентен пункт от 1 януари 2015 г. веднъж. Второто увеличение да бъде от 1 януари 2019 г. отново с 1%, но само за фонд "Пенсии". Вноската за универсалния пенсионен фонд нараства с 1% от 2017 г.

Другият вариант предвижда нарастване на осигурителната вноска за фондовете "Безработица" и "Пенсии" с по 1 процент пункт от 2016 г., а през 2019 г. да има ново нарастване само за фонд "Пенсии" с 1 процентен пункт. През 2017 г. се с 1% се вдига и вноската за универсалния пенсионен фонд.

Причината да се предлага увеличаване на вноската за пенсия е големият дефицит във фонд "Пенсии" и фактът, че 53% от средствата за възрастните се осигуряват от субсидия и трансфер от държавния бюджет , посочи Христосков.

Ранно пенсиониране

За работещите в първа и втора категория труд се предлага до 2029 г. да се запази сегашния вариант на пенсиониране при 94 точки за жените и 100 точки за мъжете, защото до тогава в пенсия ще излизат хора със стаж преди 2000 г., когато нямаше професионални осигурителни фондове, обясни Христосков.

Предлага се след това възрастта да нараства спрямо избрания вариант за трета категория труд, но по-интензивно. Причината е, че се планира категорийните работници да излизат в пенсия 8 години по-рано за първа категория труд и 3 години по-рано за втора категория труд от хората, които работят при масовия случай - III категория.

Заради замразяване на реформите за първа и втора категория труд, в момента тези трудещи излизат в пенсия 13 години по-рано за първа категория и 6 години по-рано – за втора, спрямо работещите трета категория труда.

За служителите в системата на МВР или Министерството на отбраната и др. се предлага да се въведе минимална възраст за пенсиониране според тежестта на поста. В момента за тях няма ограничения във възрастта, а само изискване за стаж 27 г., от които минимум 2/3 в съответното ведомство. Експертите очакват съответните министерства сами да предложат минималната възраст.

Предлага се по-труден достъп до инвалидни пенсии, както и инвалидната добавка за пенсионерите да отпадне.

Без привилегии за чиновници и фермери

От догодина или от 2016 г. държавните чиновници вече да се осигуряват сами, а не държавата да им плаща вноските за пенсии, както е в момента, предлага още Консултативният съвет. Това според министър Христозков обаче трябва да стане за сметка на увеличаване на заплатите на държавните чиновници.

Премахване на привилегията за фермери и тютюнопроизводители да се осигуряват на по-ниска ставка от тази за самонаетите лица е друго предложение. В момента фермерите се осигуряват на 240 лв., докато самонаетите – на 420 лв. и това трябва да се промени, но за сметка на по-големи субсидии за селските стопани, смята Христосков.

Данните сочат, че от 100 000 регистрирани земеделски производители само около 20 000 се осигуряват въпреки облекчението.

С премахването на привилегиите за чиновници и фермери се цели постигането на равнопоставеност и възстановяване на доверието в социалното подпомагане, посочи Христосков.

Без таван на пенсиите, най-високата нараства до 1040 лв.

Разработени са и варианти за по-справедливи пенсии с падането на тавана.

В момента максималната пенсия е 840 лв. - 35% от максималния осигурителен доход, който е 2400 лв. за 2014 г. За следващата година е предвидено таванът на пенсиите да нарасне на 910 лв. при 2600 лв. Ако този модел се запази, няма да се допусне голяма разлика между най-ниските и най-високите пенсии.

Експертите са разработили два варианта обаче за хората, които сега не взимат пълния размер на пенсиите си.

Единият предвижда повишаване на процента от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход, който се определя със Закона за бюджета на данък обществено осигуряване (ДОО). Така максималната пенсия става 1040 лв. през 2015 г. (40% от 2600 лв.). Такива пенсии ще взимат около 15 400 възрастни, показват разчетите.

Другият вариант предвижда максималният размер на пенсията да се определя в размер на максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО. По този начин 43 838 пенсионери ще получат действителните размери на пенсиите си, а само 125 ще останат ограничени на новия максимален размер.

Помощи за сезонните работници

Предлага се да се въведе право на парично обезщетение и на сезонните работници, които сега не получават помощи за безработица. Мярката ще засегне около 40 000 души и ще струва допълнително 36.3 млн. лв.

За целта е необходимо да се даде право помощи да получават и тези, които са се осигурявали най-малко една година през последните две. При този вариант ще се плаща минималното обезщетение от 7.20 лв. на ден в продължение на 6 месеца.

Консултативният съвет предлага и да се въведе помощ за безработица преди пенсиониране. Например за безработните повече от година, на които им остават две години до навършване на възрастта за пенсиониране, да могат да получават помощи в за срок от 12 месеца.

Наказателна отговорност за неплащане на осигуровки

С цел подобряване на събираемостта на осигурителните вноски се предлага още от началото на 2015 година да се въведе наказателна отговорност за длъжностни лица, които укриват или възпрепятстват плащането на задължителните осигурителни вноски.

Това е различно от криминализирането на неплащането на вноски, което беше въведено през 2000 г. и отменено след 6 месеца от Конституционния съд, но донесе ефект от рязко подобряване на приходите и събирането на 120 млн. лв. за кратко време, мотивира се министър Христосков.

Друго предложение е да се възстанови отменена разпоредба в Кодекса за социално осигуряване, според която длъжностно лице, което начисли или разреши изплащането на възнаграждения, без да са внесени дължимите за тях осигурителни вноски, да се наказва с глоба в размер на невнесените осигурителни вноски, но не повече от 20 000 лв.

Предлага се още за въвеждане на 10-годишен давностен срок за събиране на осигурителните вноски. В момента той е до 5 години. Двойно по-дългият срок ще повиши събираемостта с 3 до 5% , посочи Христосков.