Пенсиите ще станат по 1000 лева през 2050 година

Средната пенсия ще достигне 1000 лева едва през далечната 2050 година като за сравнение средната работна заплата тогава ще е 3259 лева. Това сочат актюерски разчети на НОИ, в които се анализират възможните варианти за развитието на пенсионната ни система до 2060 година.

Анализите сочат, че вече предприетите мерки за стабилизиране на пенсионната система ще подобрят финансовото ѝ състояние само в средносрочен план, но в дългосрочен план повишаването на пенсионната възраст няма да е достатъчно, за да бъдат елиминирани негативните ефекти от застаряването на населението. Експертите прогнозират, че вероятно в дългосрочна перспектива ще трябва да се пристъпи към изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените. До 2060 година броят на пенсионерите ще намалее, но като дял от общото население те ще се увеличават, докато хората в трудоспособна възраст ще намаляват.

Специално внимание експертите обръщат на сериозната разлика между реалния размер на осигурителните вноски и необходимия размер, който е нужен, за да бъде пенсионната система балансирана. Прогнозите са, че разликата между нужния и реалния размер на вноската ще нараства както в средносрочен, така и в по-дългосрочен план.

Негативните тенденции на пазара на труда се запазват поне до 2014 година

Според актюерските разчети в периода 2012-2015 година се предвижда средногодишната инфлация да варира между 2.4 и 3.4 %, а от 2016 година до края на прогнозния периода да остане на ниво от 2%.

Негативните тенденции на пазара на труда през 2012 година се очаква да продължат и през 2013 г., когато се очаква леко намаление в заетостта от 0.1%. Едва от 2014 г. се очаква повишаване в броя на заетите лица, което продължава до 2021 година. След 2021 година броят на заетите започва да намалява поради свиването на работната сила като резултат от застаряването на населението. Ниската раждаемост и увеличаващата се продължителност на живота водят до силно нарастване на дела на населението на възраст над 65 години и значително свиване на дела на населението в трудоспособна възраст.

Равнището на безработицата за периода 2012-2014 г. се задържа на нива над 12 %, след което започва да намалява, като след 2030 година се задържа на ниво от 7.3%.В дългосрочен план броят на осигурените следва тенденцията в броя на заетите, при които до 2020 година се очаква увеличение, а след 2020 година до 2060 година тенденцията е към намаляване.

В броя на осигурените се предвижда увеличение до 2016 година поради очакванията за постепенно възстановяване на нивата от около 2 800 000 осигурени лица, които бяха достигнати преди началото на икономическата криза. От 2017 година до края на прогнозния период осигурените намаляват с над 700 000 и през 2060 година техният брой ще е малко над 2 млн. души. Прогнозите на НОИ сочат, че средният осигурителен доход нараства от 642 лева през 2013 година на 906 лева през 2020 година, 1454 лева през 2030 година до 4 631 лева през 2060 година.

Общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от НОИ, намалява от 2 170 700 през 2011 година до 1 843 700 през 2060 година или с 327 000 пенсионери по-малко. Този резултат е следствие от тенденциите в демографското развитие и намалението на населението в дългосрочен план. Относителният дял на пенсионерите от общото население на страната обаче се увеличава значително от 29.6% през 2011 година до 34.9% през 2060 година.

Системата продължава да е обречена без държавната субсидия

Експертите правят прогноза и за бъдещите приходи от вноски, изготвена при предположението, че те ще останат на сегашните нива. Поради намаляващия брой осигурени лица, родени преди 1960 година, и увеличаващия се брой осигурени, родени след 1959 година, средният размер на вноската всяка година намалява.

Намалението на средната вноска ще продължи до 2025 година, когато осигурените лица, родени преди 1960 година, ще достигнат пенсионна възраст и ще излязат от пазара на труда. От 2025 г. до края на прогнозния период общата средна осигурителна вноска за всички осигурителни рискове ще се стабилизира на ниво от 19.4%, от които 14.2% за фонд “Пенсии”, 3.5% за фонд “Общо заболяване и майчинство”, 1% за фонд “Безработица” и 0.7% за фонд "Трудова злополука и професионална болест”. Участието на държавата с вноска от 12% върху сбора от осигурителните доходи на всички осигурени лица се запазва до края на прогнозния период.

През следващите няколко години необходимият размер на субсидията от държавата за покриване недостига от средства ще се задържи на нива от около и над 2 млрд. лева годишно. Като се добави трансферът към фонд “Пенсии” в размер на 12% и средствата за финансиране на пенсиите, несвързани с трудова дейност, които са около 3,6% от общите разходи на системата, общото участие на държавата във финансирането на НОИ, което за 2011 година е 53.6%, ще бъде от порядъка на 43 - 54% от общите разходи на системата за прогнозния период.

Увеличените през 2013 г. размери на пенсиите, както и отпадането на максималния размер за новоотпуснатите пенсии от началото на 2014 г. оказват съществено влияние върху разходите за пенсии и съответно върху баланса на ДОО за 2014 година. След 2015 г. започва постепенно подобряване на баланса на ДОО, което продължава до 2030 година, когато дефицитът достига най-ниските си стойности от около 700 млн. лв. или 0.4% от БВП. В периода между 2028 г. и 2038 г. недостигът на средства остава под 0.5% от БВП, след което положението започва да се влошава и от 2057 г. до края на прогнозния период дефицитът на ДОО надхвърля 2% от БВП.

Разликата между необходимата и реалната вноска е 8%-10%

В анализа се посочва, че в периода 2000 – 2010 г. осигурителната вноска за фонд “Пенсии” беше намалявана неколкократно, което доведе до съществено влошаване на финансовото състояние на ДОО, при което субсидията от републиканския бюджет за покриване на недостига от средства достигна 1.9 млрд. лева или близо 2.5% от БВП.

При 32% през 2000 година, за 2012 г. осигурителната вноска за работещите при условията на трета категория труд е 17.8%, а за родените след 1 януари 1960 г. – 12.8%. От началото на 2009 г. държавата участва в осигуряването с трансфер във фонд “Пенсии” в размер 12% върху сбора от осигурителните доходи на осигурените лица.

През 2011 г. действителният размер на вноската за пенсия с включена държавна вноска от 12% върху сумата от осигурителните доходи на осигурените лица е бил 27.7% при необходим размер 35.7%. Въпреки участието на държавата, през 2011 г. действителната вноска за пенсия е била с 8 процентни пункта по-ниска от необходимата, което обуславя и големия размер на субсидията от републиканския бюджет за покриване на недостига от средства – 1.6 млрд. лева.

През следващите няколко години се наблюдава увеличение на необходимия размер, съпроводено с намаление в действителния размер на вноската за пенсия, в резултат на което разликата между действителен и необходим размер се очаква да нараства и да достигне 10 процентни пункта в 2014 година.

Разчетите на НОИ сочат, че необходимият размер на осигурителната вноска нараства до 2015 година до 36.4%, след което започва да намалява и достига 29% през 2040 година и после отново тръгва нагоре и стига 34.2% през 2060 година.

Средната пенсия става 1000 лева през 2050 година

Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота, от една страна, и намаляването на населението в трудоспособна възраст, от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система в дългосрочен план.

От 2014 г. до края на прогнозния период е предвидено да се прилага ежегодно осъвременяване на пенсиите по чл. 100 на КСО с индекса на потребителските цени през предходната календарна година.

По-късното придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и увеличената заболеваемост с напредването на възрастта ще е причина за увеличението в броя на пенсиите за инвалидност. След 2030 г. броят на инвалидните пенсии започва да намалява до достигане на нива близки до тези, които имаме в момента.

От 2017 г. се предвижда промяна в пенсионната формула, според която коефициентът за всяка година осигурителен стаж ще бъде 1,2. Тази промяна ще доведе до по-високи размери на отпуснатите след 31 декември 2016 г. пенсии с около 9 на сто в сравнение с тези, отпуснати непосредствено преди тази дата.

За 2011 г. средната пенсия за трудова дейност е била около 270 лева или 45,5% от средния брутен осигурителен доход. Слабо повишение се очаква в 2013 г. и 2014 г. заради по-високата индексация в 2013 година. За периода 2014 – 2035 г. се очаква коефициентът на заместване на брутния доход да намалее до около 35 % и стойностите му до останат близки до 35 % до края на прогнозния период, а средният размер на пенсиите за трудова дейност да достигне 1600 лева през 2060 година. Според разчетите на НОИ средната пенсия през 2020 година ще е 368 лева, 519 лева през 2030 година, 788 лева през 2040 година и 1174 през 2050 година.

Коефициентите на заместване на дохода от първия стълб на пенсионната система – държавното осигуряване - се очаква да спадне, от една страна поради постепенното обвързване размера на пенсията с осигурителния принос през целия трудов живот, а не само през последните години. Друга причина за по-ниския коефициент на заместване на дохода за първия стълб в дългосрочен план е намаляването на пенсията от НОИ за лицата, които са били осигурявани и във втори стълб. Размерът на това намаление зависи от периода на осигуряване в двата стълба и от размера на осигурителната вноска, която се трансферира от първия към втория стълб.

Процентът на разходите за пенсии за трудова дейност от БВП намалява в периода до 2030 г., като най-ниски стойности трябва да се очакват между 2031 година и 2035 година, когато тези разходи ще представляват около 6.7% от БВП. Основните причини за това са намалението в броя на пенсионерите и осъвременяването на пенсиите само с индекса на потребителските цени от 2014 година.

След 2035 г. ефектът от застаряването на населението и от намаления брой на хората в трудоспособна възраст поради ниската раждаемост започва да се проявява по-осезателно и процентът на разходите за пенсии от БВП започва да нараства, като в 2060 г. достига 8.5%.