Пенсионните фондове сезират надзора в ЕС заради изчисления на КФН

Те искат европейският орган да провери методиката на българския регулатор за пресмятане на доходността

Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

Пенсионните фондове ще сезират европейския надзор за твърденията на българския регулатор за отрицателната им доходност. Според изчисленията на компаниите тя е положителна и те ще поискат Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) да прецени правилна ли е методиката на Комисията за финансов надзор (КФН).

В универсалните фондове постъпват парите за втора пенсия на хората, родени след 1959 г. По изчисления на КФН реалната доходност на тези средства (без таксите за управляващите дружества и инфлацията) е 1.46 за периода от началото на съществуването им през 2002 г. до края на 2014 г. Зам.-председателят на КФН, отговарящ за осигуряването, Ангел Джалъзов обаче публично заяви, че е по-коректно да се взема предвид резултатът за периода 30 юни 2004 г. - 31 декември 2014 г., тъй като тогава е действала друга методика. За това време реалната доходност е отрицателна - минус 0.16%. Според фондовете обаче и за този период тя е положителна - 0.48% на година.

"Ще сезираме EIOPA за методиката, която КФН използва. Нека органът да прецени кой метод е правилният“, каза изпълнителният директор на пенсионната компания "Доверие" Даниела Петкова.

Данните за реалната доходност на пенсионните фондове са един от мотивите за промяна на условията, по които те работят.

Отговорност

Според Петкова, след като европейският финансов регулатор се произнесе, ще бъде потърсена отговорност на Ангел Джалъзов "за заблуждение на цялото население и немалък брой политици“ относно доходността на фондовете.

Дискусиите за пенсионните дружества започнаха в края на миналата година, когато ГЕРБ и ДПС набързо прокараха промяна в пенсионния модел, която даде право на хората, родени след 1959 г., да изберат да се осигуряват за пенсия само в държавната система на Националния осигурителен институт (НОИ). Макар и влязла в сила, тази промяна е неприложима, защото е нужно Министерският съвет да приеме наредба за реда на прехвърляне на парите. Процедурата обаче беше стопирана, след като ГЕРБ обещаха ревизия на спорните изменения от края на миналата година.

Част от парите за втора пенсия вече отиват в НОИ

Друга промяна, гласувана в края на 2014 г., обаче вече се прилага. Вноските за пенсия на хората, започнали за първи път работа след 1 януари тази година, вече постъпват изцяло в НОИ. Това е факт, ако наетите не са посочили изрично, че искат да се осигуряват и за втора пенсия в частен фонд, съобщиха в четвъртък пенсионните компании.

От дружествата обясниха, че на 25 февруари започват преводите на осигурителни плащания за януари. Така в НОИ вече постъпват целите пенсионни вноски на хората, които са започнали работа от началото на година и не са избрали частен фонд. Още преди месец шефът на НОИ Бисер Петков обясни, че това ще се случи от тази дата.

Вноската за втора пенсия е 5 на сто от осигурителния доход. Това означава, че за човек, получаващ средния осигурителен доход от 735 лева, всеки месец в държавното осигуряване ще постъпват 37 лева допълнително. За хората, започнали работа до края на миналата година при същите условия, тези пари отиват в лична партида в частен фонд.

Според пенсионните компании поправката засяга около 30 000 млади хора годишно, повечето от които са незаинтересовани и не правят личен избор на фонд.

До миналата година, хората на първа работа се разпределяха служебно в даден пенсионен фонд, ако не изберат сами конкретна схема. Министерството на финансите вече предложи нови изменения на влезлите в сила в началото на годината текстове. Те предвиждат връщане на автоматичното разпределение за сметка на прехвърлянето на цялата пенсионна вноска в НОИ. Предлага се още ревизиране на сега действащия текст, според който ако човек избере да се осигурява само в държавния фонд, не може да промени решението си. Идеята на финансовото министерство е прехвърлянето между държавното и частното осигуряване да става неограничено, като за целта парите от допълнителните фондове отиват не в общия бюджет на НОИ, а в Сребърния фонд.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли да се отворят ресторантите?