Пести ли ДДС голяма сладкарска верига чрез над 600 фирми?

Спорни данъчни практики в България се оказват напълно законни

Пести ли ДДС голяма сладкарска верига чрез над 600 фирми?

"Изтомабел", "Изтобанок", "Изтодел", "Изтогемил", "Изтогеспок", "Изтогевит", "Изтогезоп", "Изтокбан", "Изтокдиш", "Изтокин", "Изтоклад", "Изтокмел", "Изтокнади", "Изтоквел", "Изтоквлов", "Изтомевик", "Изтомевит", "Изторадел", "Изторедиш", "Изтовидея", "Изтовинед", "Изтовитал", "Изтовизоп", "Изтозем", "Изтозорад", "Изтозоспок", "Сладиток", "Десибет", "Десимил", "Деситом", "Лесибет", "Лесимил", "Леситом", "Сибет", "Сидибет", "Сидикрас", "Симил", "Ситом", "Вигемел", "Вигезодея", "Винедел", "Вирадел", "Висимел", "Витамел", "Витанед", "Визомел", "Визонед".

Това не е упражнение по лексикология, а списък на фирмите, чрез които "Сладкарници Неделя" са извършвали дейност само в няколко от обектите, за които са подали финансови отчети през 2018 г. - в кв. "Изток" и на бул. "Витоша" в София.

Всъщност, "Сладкарници Неделя" са обявили отчети на над 600 фирми (ДЗЗД), чрез които са извършвали дейност през 2018 г. Повечето от тях декларират приходи по 46 хил. лв., 47 хил. лв., 49 хил. лв., но има и такива, които нямат никакви постъпления. За 91 дружества сладкарниците са обявили декларации, че не са реализирали дейност през 2018 г. и нямат приходи. Все пак има и изключения. Дружеството "Сладкидиш", например, е обявило сериозни постъпления – 5.59 млн. лв. за 2018 г.

Схемата

Каква може да е логиката най-известната верига сладкарници в България да движи бизнеса си не през собствена компания, а през стотици ДЗЗД-та, които се сменят всяка година?

Дружествата по Закона за задълженията и договорите (ДЗЗД) дори не са търговски фирми като акционерните дружества (АД) или дружествата с ограничена отговорност (ООД). ДЗЗД не се вписват в Търговския регистър и обичайно се създават като сдружения между няколко фирми за участие в обществена поръчка или друга съвместна дейност.

В случая стотиците ДЗЗД-та на "Сладкарници Неделя" се ползват за извършване на нормална търговска дейност. Рекордьор по отчети на ДЗЗД-та на веригата за 2018 г. е район "Красно село" в София – 55 дружества, следван от "Студентски град" - с 52.

Според официалния сайт на сладкарниците бизнесът им започва на 1 април 1993г., "когато Радослава и Георги Минчеви отварят малка сладкарничка на площад Баба Неделя в София. Първоначално в сладкарницата работят 3-ма души, а семейство Минчеви сами произвеждат тортите и посрещат първите си клиенти".

През годините сладкарничката се е развила до мащабен бизнес, а ако се съди по документите, много от стотиците фирми на веригата се управляват от сина и дъщерята на основателите – Здравко Минчев (30 г.) и Атанаска Минчева (29 г.). Според системата за правна информация ДАКСИ Здравко Минчев участва в управлението на 92 дружества, повечето от които ДЗЗД, а Атанаска Минчева – на 206.

По закон регистрацията по ДДС и съответно - внасянето на данъка, са задължителни, когато оборотът надхвърли 50 000 лв. в рамките на последните 12 месеца. Повечето ДЗЗД-та на "Неделя", които Mediapool успя да провери, обаче не надвишават този оборот и не фигурират в публичния списък на НАП на регистрираните по ДДС компании. Фирмата с големите постъпления – ДЗЗД "Сладкидиш", обаче е регистрирана, благодарение на което не само трябва да внася, но и има право на данъчен кредит и може и да си възстановява ДДС по фактури за стоки и услуги.

ДДС зараза

Счетоводители и специалисти по данъчно законодателство, които пожелаха да останат анонимни, обясниха, че най-вероятно сложната схема, по която "Сладкарници Неделя" осчетоводяват бизнеса си, е свързана с (не)внасянето на ДДС. Това е само един от стотиците случаи на фирми у нас, които работят чрез особени данъчни и счетоводни практики.

Проблемът със заобикалянето на регистрацията по ДДС и на внасянето на данъка, който се е превърнал в "зараза" у нас, бе повдигнат в парламента на 10 октомври по повод внесени от финансовото министерство промени в закона за ДДС, които целят да блокират схемата.

"Стана национален спорт, даже има големи, известни на всички сладкарници, които продължават да не са регистрирани по ДДС, и НАП са безсилни, тъй като актовете им не могат да издържат в съда", заяви председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова (ГЕРБ). Тя не спомена търговска марка, но стана ясно, че проблемът е сериозен.

Властите признават, че в момента има несъвършенство в закона, което позволява един обект да регистрира десетки фирми с цел да не внася ДДС. В момента, в който фирмата наближи 50 000 лв. оборот, на нейно място започва да работи ново дружество. Има случаи на заведения по курортите, в които ново дружество започва дейност в даден обект на всеки четири дни, обясни пред бюджетната комисия зам.-министърът на финансите Росица Велкова. Тя обаче не каза защо години наред властта е бездействала, като е позволявала милиони левове ДДС да не влизат в бюджета, а хиляди фирми да осъществяват нелоялна конкуренция спрямо бизнеса, който начислява 20% ДДС върху всяка своя продажба.

"Сладкарници Неделя": Всичко е законно

"Под търговската марка "Неделя" работят множество различни дружества. Всяко от тях организира търговската си дейност в съответствие със закона. Дружествата, на които съм материално отговорно лице (МОЛ), спазват всички закони на Република България. Работа е на законодателните органи на държавата да определят законите, по които ние като предприемачи работим. Когато Народното събрание промени законите, ние ще спазваме и новите закони, както спазваме и старите", коментира пред Mediapool Здравко Минчев от "Сладкарници Неделя". Той не влезе в повече подробности защо компанията работи чрез стотици ДЗЗД-та и дали смята да промени този подход.

Счетоводители, с които Mediapool се свърза, твърдят, че чисто формално схемата е законна. В НАП са на мнение, че става дума за заобикаляне на закона - тоест извършват се поредица от привидно законосъобразни действия, които обаче водят до незаконосъобразен резултат. Съдебната практика в масовия случай обаче не потвърждава логиката на данъчните и е в посока, че действията са законосъобразни.

Схемата е рискова и за самите предприемачи, защото ДЗЗД-ата не дават достатъчно правна сигурност на бизнеса, твърдят счетоводители. Изисква се непрекъсната смяна на договорите със служителите, на договорите за наем, на документите на обектите по линия на безопасността на храните и спазване на здравните изисквания и т. н. Става трудно и получаването на бизнес кредити.

НАП: Нужна е законова промяна

Звеното "Управление на риска" в данъчната агенция в момента анализира проблема. По предварителни данни бюджетът губи десетки милиони годишно от ДДС заразата. Само във Варна са установени около 170 случая на обекти, които работят чрез множество фирми, без да внасят ДДС. Например, пицария с около 500 000 лв. оборот между 4 април и 30 септември тази година е създала 16 фирми, като никоя от тях никога не е била регистрирана по ДДС. "Правени са стотици проверки и ревизии по подобни случаи, но те са неефективни, времеемки и скъпоструващи, поради което смятаме, че е нужна законова промяна", смята приходната агенция.

Властта е решена да затегне режима за регистрация по ДДС със законови промени от 1 януари 2020 г. Министерството на финансите предлага в закона да се запише, че когато в един търговски обект еднородна дейност извършват една след друга свързани фирми или привидно различни, в облагаемия им оборот ще се включват и приходите на предишните работили там фирми за максимум 12 месеца.

В този вид текстовете вече предизвикаха спорове между специалистите, а депутатите обещаха корекции между първо и второ четене. На този етап мнозинството все пак е склонно да подкрепи промените, макар никой да не може да гарантира, че фирми, които години наред са намирали начин да не внасят ДДС, изведнъж ще спрат да търсят вратички за заобикаляне на закона.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?