Петков призна, че газовата връзка с Гърция ще заработи през есента

Премиерът Кирил Петков официално призна нещо, за което в газовите среди се говори от месеци – че газовата връзка с Гърция реално ще заработи през есента, а не от 1 юли, както до преди дни уверяваха и той, и енергийният министър Александър Николов.

Сн. Фейсбук МС

Това стана по време на инспекцията му в понеделник на строящата се газоизмервателна станция край Комотини, която е част от връзката между газовите мрежи на България и Гърция, но е говора само на 50 процента.

Само преди дни Петков заяви, че на 1 юли ще потече газ по интерконектора.

Сега той каза, че всички тръби са сложени. "Надявам се, че ако се завърши в края на юни, през септември да върви азерски газ. Яд ме е, че тази зима цената на газа беше толкова висока поради факта, че проектът не беше завършен", заяви Петков.

Ден преди него и членът на ръководството на "Булгаргаз" Иван Топчийски призна, че дружеството ще може да изпълнява пълните доставки на азерки газ чак през есента.

Очаква се септември да върви комерсиално азерският газ, който е с една трета по-евтин от руския, каза още премиерът в понеделник и отбеляза, че това е огромна разлика, което означава по-малък натиск за цените върху инфлацията, по-ниски цени на газа и по-евтино парно.

Знам всеки един метър от трасето как изглежда, заяви Петков и не пропусна да отбележи, че "някой се беше отказал доброволно от тези количества", визирайки получаваните едва на една трета количество по договора за азерските газови доставки от 1 млрд. куб. м годишно.

Премиерът коментира пред журналисти, че трябва да сме говори и за сценарий за газови доставки, които не включват руската суровина. От думите му стана ясно, че България ще използва завършения строеж на газовата връзка при евентуални преговори за нов договор с "Газпром", каквито за момента не може да се започват заради войната на Москва в Украйна.
Съвсем различно е да преговаряш с една страна, когато имаш опции и кажеш: Имаме алтернатива от Гърция.

По думите му България може да внася необходимите ѝ за годишното потребление около 3 млрд. куб. м през интерконектора с Гъриця, чийто капацитет е точно толкова, но може да се увеличи на 5 млрд. куб. м с допълнителни компресорни станции.

Сн. Фейсбук МС

В неделя Топчийски коментира пред БНТ, че "Булгаргаз" купува алтернативен на руския и азерския газ от съседни държани, но не даде повече подробности. Според газови търговци става въпрос за сделки с гръцкият държавен доставчик ДЕПА.

" Нямаме идея да отрязваме "Газпром", но искаме да влезем с повече опции при преговорите с "Газпром", каза още министър-председателят.

По време на визитата на Петков в Гърция стана ясно още, че България проучва целесъобразността от строеж на нова ядрена мощност и до 12 месеца ще излезе с конкретни предложения към Гърция за изграждане на атомна електроцентрала от взаимна полза в област, който е важна алтернатива за енергийния дефицит в региона.

"Вие имате нужда от по-евтина електроенергия. Ние имаме ядрена енергия, а вие нямате. Като съпоставим тези две неща, можем да работим заедно като добри съседи и да изградим дългосрочни връзки чрез изграждането на една атомна електроцентрала от взаимна полза в една област, която е важна алтернатива за енергийния дефицит в региона ни", казва той в интервю за гръцкото издание "Катимерини", публикувано преди визитата му край Комотини.

По думите му в момента се проучват потенциалните доставчици и целесъобразността на проекта. "Искам да вярвам, че в рамките на 12 месеца ще имаме ясна картина за това както точно и как ще правим", каза Петков.

Вицепремиерът по еврофондовете и финансов министър Асен Василев и съпредседатял с Петков на спечелилата изборите "Продължаваме промяната" преди дни също каза, че ще работи за скоростно изграждане на нова ядрена мощност и неведнъж е давано да се разбере, че ще е в работещата АЕЦ "Козлодуй". Там има площадка, която е има одобрена екооценка, но останалите проучвания и процедури по лицензиране не са започнали.

Петков отбелязва още, че си сътрудничи много тясно с гръцкия си колега Кириакос Мицотакис за засилване енергийната свързаност на страните ни чрез газовата връзка, за да може България да има достъп до природен газ от Азербайджан, както и до резервите от втечнен природен газ в Александруполис. "Това са два варианта, които ни интересува да се развиват колкото се може по-бързо, за да имаме алтернативи", посочи той.

По думите му Атина и София засилват двустранното си сътрудничество за преодоляване на зависимостта от руския природен газ.

"Много европейски държави предприемат твърди мерки срещу Русия и същевременно дори страни като Германия или Австрия не биха могли да се откажат напълно от руския газ, от който са особено зависими. Това е истината. Зависими сме на повече от 80 процента от енергията от Русия. Следователно по същество бихме затворили икономиката си", допълвя той.

Докато ние можем да внасяме газ от Гърция, ще можем да изнасяме ток за южната ни съседка, като целта е бизнесите да получат предвидимост и конкурентни цени, коментира по-късно премиерът Кирил Петков про посещенията си на газоизмервателнат астанция край Комотини, която е изградена на 50 процента.

Той, енергийният министър Александър Николов и министърът на околната среда и енергетиката на Гърция Костас Скрекас прелетяха с хеликоптер над трасето. По думите на Петков тръбите са положени, голямата част са и тествани, а има по-малко от два месеца работа по обекта в Комотини. Той повтори думите си по преди дни при инспекция на газопровода край старозагорското село Малко Кадиево, че за 3 месеца прогресът по интерконектора е по-голям, отколкото за последната една година.

„Нова ера на сътрудничество между България и Гърция започва от енергийния сектор“, подчерта гръцкият енергиен министър Костас Скрекас.

Българският му колега Александър Николов допълни, че проектът е критичен не само за двете страни, а за цяла Югоизточна Европа.