Петролът ще потече по нареждане на Кремъл

В Атина върви обсъждането на технико-икономическата обосновка за строителството на нефтопровода Бургас(България)-Александруполис(Гърция), който ще позволи на руския нефт да заобиколи черноморските проливи. И България, и Гърция обаче ще трябва да предоставят на Русия облекчения при строителството и експлоатацията на тръбата.

Преговорите за строителството на петролопровода България, Гърция и Русия започнаха още преди 10 години. Съоръжението с дължина 285 км, заобикалащо черноморские проливи Дарданелите и Босфора и свързващо българското пристанище Бургас с гръцкото Александруполис, ще транспортира 35 млн. тона петрол годишно. ПРоектът предвижда суровината да се доставя от Новоросийск в Бургас с танкери, а след това по тръбопровода да се доставя до гръцкото средиземноморско крайбрежие.

Това е жизненоважен за Русия проект, тъй като при транспортирането на петрол през Босфора и Дарданелите често възникват проблеми - турската страна периодично въвежда ограничения за преминаване през тях. И затова е нужна алтернатива на морския път.

За Москва Баку-Джейхан е скъп

Има няколко проекта, които заобикалят проливите, като най-много шум се вдига около маршрута Баку-Джейхан, лансиран от Азербайджан и компании от САЩ, Великобритания и страни от Персийския залив. За Русия обаче този маршрут е скъп.

Оптимален в икономическо, политическо и дори религиозно отношение, тъй като и българите, и гърците саправославни християни, за Русия е Бургас-Александруполис, чиято приблизителна стойност ще бъде 700 млн. долара. През пролетта на 2002 година дори бе подписано междуправителствено споразумение за създаване на консорциум, който да реализира проекта. Заради последвалото неразбирателство относно дяловото участие на страните в него, фактически преговорите бяха замразени. По думите на Вагит Алекперов, президент на "Лукойл", обаче прекратяването на преговорите е било, заради гръцката позиция по транспортните тарифи. С България този въпрос много или малко тогава е бил съгласуван, вероятно заради активното навлизане на "Лукойл" на българския пазар.

За да накара Гърция да бъде по-сговорчива, Русия започна разработване на конкурентен проект за петролопровод, заобикалящ Босфора и минаващ изцяло по турска територия. Къийкей - Ибрикбаба е парарелен на проливите. Но за този проект вече лобира не "Лукойл", а "Транснефт". Дължината на петролопровод през Турция би била 193 км, капацитетът - над 60 млн. тона годишно. Но цената е 913 млн. долара. Нито в Къийкей, нито в Ибрикбаба има нефтени терминали. Те трябва да се строят. Освен това този проект предизвиква сериозни възражения от страна на еколозите, каквито няма по проекта Бургас - Александруполис. А и турската страна още не е заела конкретна позиция за предложението на "Транснефт" за Къийкей-Ибрикбаба.

Проблемите при Бургас-Александруполис са няколко

Руските петролни фирми са готови да гарантират доставки, запълващи капацитета на тръбата, но само ако стойността за "закачането" за нефтопровода е съпоставимо на цената, който плащат в момента за транспорт по море. Русия съща така настоява и за облекчения при вноса на материали и оборудване и по-ниски пристанищни такси, както и разпределяне на дяловия капитал в консорциума за построяване на петролопровода според приноса на участниците. В такъв случай Русия би имала най-голям дял, защото участва с петрола и строителството. България и Гърция доскоро настояваха всяки от трите страни да има дял от 33,3 процента. Доколко ще има промяна в нагласите на държавите за акционерните им дялове би трябвало да стане ясно в петък.

Мненията за интереса на руските петролни компании към проекта са различни

Анализаторът от "Тройка диалог" Валерий Нестеров смята, че Лукойл се интересува повече от построяването на петролопровод до Баренцово море, отколкото от Бургас - Александруполис.

Други анализатори, особено западни, смятат, че предвид нарастващото геополитическо съперничество в районите на Каспийско и Черно море, на засилващата се власт на президента Путин и неяснотите около "Юкос", петролните компании в Русия правят това, което им нареди Кремъл. И определящ вече не е финансовият интерес, а геостратегическият - така, както го разбират в президентската администрация и правителството, смятат втората група анализатори.

Така че все по-малко са съмненията, че "Лукойл" и представящите компанията експерти ще продължат да се държат като част от руската държавна машина на преговорите в Атина.