План за създаване на "Обединени щати в Кипър"", публикуват турските медии

Геополитическото положение на една страна по принцип определя елементите на нейното развитие и обуславя отношенията, които тя има, или политиката, която води политическото ѝ ръководство към другите отговорни субекти. Сърбия като държава, още откакто е създадена някъде в 9 век, имаше интересно развитие и като политически феномен. С еволюционни промени и резки възходи, с изчезване и обновяване, дори с промяна на териториалното разположение.

В новия век Сърбия геополитически значително се различава от онази от средните векове. Получила облика си през 19 век с освобождаването от турската феодална власт, тя има по-различен геополитически облик - северно, осланяйки се на големите реки Дунав, Сава, Дрина, отделяйки се от Средиземноморието към Централна Европа. Влизането на Сърбия в състава на югославската държава не означава нейното отричане, а по-скоро влизането ѝ в една по-широка политическа общност, "замразяване" на нейната държавност. Чрез войната против окупаторите през 1941-1945 г. Сърбия се организира във федерална държава с останалите пет членки, съставни субекти на федеративна Югославия.

С разпадането на СФРЮ Сърбия в началото на последното десетилетие на 20 век влезе в общност с Черна гора - в Съюзна Република Югославия. Положението на СРЮ - по принцип хлабава и все по-хлабава федерация, не е достатъчно определено и с това наследство влязохме в 21-то столетие.

Едновременно с разпадането, или разбиването на СФРЮ, в Сърбия бе развита тезата за "административните граници" с позоваване на виновниците за разбиването на Югославия, критиките към титова Югославия, както и със становището за "застрашеността" на сърбите, които трябва да живеят в една държава.

Посочените тези не са в съответствие с историческите, регионални, етнически принципи. Най-големите сръбски общности извън Сърбия са в Босна и Херцеговина, в Хърватия, разхвърляни в отдавна пасивни райони, което показва необходимостта от съвместен живот със съседните, често смесени, етнически общности.

Според преброяването от 1991г. в Босна и Херцеговина сърбите съставляваха 31,2 процента, а в Хърватия 12 процента от населението. Общо извън Сърбия живееха 2 100 000 сърби, а в Сърбия 3 360 000 представители на несръбски нации.

Цялата тази хетерогенна общност в национален, религиозен и социален план показва необходимостта от съжителстване в голяма /кон/федерална държава. Ситуацията значително бе усложнена в края на изтеклия век със събитията, които утежниха положението на Сърбия и на сръбската национална общност.

Първа Югославия - интегрално кралство, просъществува почти четвърт век, втората - титова, почти половин век. Титовата федерация бе съставена от шест федерални единици с еднакви права, държави с ограничен суверенитет. Във всички обществени актове първо се посочваше Сърбия като най-голяма федерална единица, докато Босна и Херцеговина бе федерална държава на сърбите, мюсюлманите и хърватите, а Хърватия - на хърватите и сърбите, които живеят в нея.

Вътрешните граници бяха зашити с всички следвоенни конституцинни актове, за да функционират непроменени през цялото съществуване на авноевска Югославия /AVNOJ - Антифашистки комитет за народно освобождение на Югославия, б.пр./ Тезата, че границите между държавите във федерацията може да се променят, може да бъде разрушителна за политическия субект, който я лансира. Административните граници ограждат само административните единици /околии, окръзи и др./ Федералните единици притежават гранични линии на равнище ограничен суверенитет, но все пак съществуват. Конкретно, желанието на известни среди в Сърбия да преразгледат териториалната цялост на федералните единици поставя и въпроса за нейната територия. Това становище е не само неоснователно, но и нерационално, тъй като променя съществуващата конфигурация във време на много сложни обстоятелства, когато е актуален и проблемът за Косово.

Сърбия все още притежава известна доминираща позиция в района на Балканите със столица, разположена на реките Сава и Дунав. Това е страна, през която преминават главните артерии на европейския Югоизток към и от Средиземно море и Мала Азия. В случай на влошаване на ситуацията, особено международната, и такава константа, като геополитическото положение, може да се променя. Например правят се опити артерията от Истанбул към Централна Европа през България да бъде насочена към река Дунав и през моста Видин-Калафат да се продължи към Панония; или да се обнови "Виа Егнатия" от Истанбул към Битоля до Дуръс, по който начин Сърбия ще се заобиколи. Значи и геополитическото положение е историческа, т.е. променлива категория.

Сърбия днес е балканска и дунавска страна. Мотивирано насочена към съседните страни, както и те към нея. Всякаква изолация, политиката на изолация би била катастрофална за нейното положение и перспектива през 21 век. Географското ѝ и политическо положение обуславя все по-голямата комуникативност с Европа и света. Преди всичко в смисъл на подобряване на отношенията с югославските, а и южнославянските държави /и с България/. Не е нереално след изключително динамичния и нестабилен 20 век да настъпи век на по-силно съвместно съществуване и интеграции на по-тесни и по-широки нива на човешката цивилизация. Възможно е и е осъществимо през идващите десетилетия да се стигне до формирането на някаква балканска или, по-вероятно, /южно/славянска политическа общност. В този процес Сърбия трябва да изиграе забележителна роля.

По БТА