Планът за ЕС не конкретизира предстоящи промени в конституцията

Правителството се отказа от конкретизиране на възможни предстоящи промени в конституцията. Това показва окончателният вариант на плана за действие, съдържащ над 100 мерки, които да бъдат изпълнени до септември, за да не бъде отложено членството на страната в ЕС. Макар съгласуваният с Еврокомисията план да бе приет от правителството миналия четвъртък, той е бил доуточняван още няколко дни, преди да бъде публикуван във вторник на Интернет-страницата на Министерския съвет.

Както Mediapool писа в петък, предварителният вариант предвиждаше изменение или заличаване на три текста от последните промени в основния закон, което на практика би обезсмислило нововъведенията в частта за съдебната власт.

В окончателният вариант липсва категоричност относно необходимостта от промени в конституцията. Документът указва необходимостта от анализ на експертните коментари и изготвяне на предложение “при постигнато съгласие за допълнителни изменения”.

Единственото условие е изискването на ЕК за “премахване на двусмислията, що се отнася до пълното зачитане на независимостта на съдебната власт”.

Срокът за иницииране на процедурата е до септември, а Министерството на правосъдието вече не е записано като отговорна институция, а само като координатор на евентуалната промяна на конституцията.

Правителството и министрите нямат право на законодателна инициатива по отношение на изменения в основния закон на страната.

Трябва да имаме готовност през лятото за нова промяна в конституцията, ако евроекспертите определят това като “безусловна предпоставка”, заяви миналия петък президентът Първанов след среща с посланици на ЕС у нас. По думите му посланиците изразили недоумение от активизирането на темата с отварянето на досиетата.

Вероятно поради тази причина и оповестената от лидерите на тройната коалиция воля да продължи процеса на отваряне на документите на бившата ДС, за да стане ясно “кой кой е” в управлението, не присъства в изготвения план.

Прокуратурата е записана като отговорна институция по отношение на мерките, свързани с прането на пари, борбата с организираната престъпност, разкриването на поръчковите убийства и борбата с корупцията по високите етажи на властта.

Въпреки, че документът е одобрен от кабинета, като отговорна институция е записана и прокуратурата, която не е структура, подчинена на правителството или на Народното събрание.

Пред Mediapool говорителят на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Бойко Найденов отказа да коментира правителственият план за действие с мотива, че не е запознат с него. Найденов пренасочи въпросите към главния прокурор Борис Велчев, който в четвъртък ще има брифинг.

Найденов не знаеше и дали планът, в който прокуратурата е една от отговорните институции, е координиран с ВКП.

По отношение на новопоявилата се “червена зона” в доклада на ЕК – риска при изразходването на средствата от ЕС – е предвиден външен одит на министерствата с висок риск по отношение на разходването на средства – на околната среда, на транспорта, на земеделието, на регионалното развитие и на труда.

Подобна проверка не се предвижда за Министерството на финансите, което от 2002 г. е основният орган в страната, който координира предприсъединителната подкрепа от ЕС (ФАР, ИСПА и САПАРД) и което в бъдеще ще координира средствата от европейските фондове.

ДСБ: В плана липсва ясната политическа отговорност на кабинета

Според Демократи за силна България (ДСБ) в плана на правителството липсва ясното очертание кой носи политическа воля и отговорност за реформите. По думите на зам.-председателя на партията Веселин Методиев, в нито един текст не става ясно каква отговорност ще носят персонално премиерът и съответните министри.

Оставащите няколко месеца не са на това какво трябва да свърши българската администрация, а на политическата възможност на управляващата коалиция достойно да направи България член на ЕС, обясни Методиев.

В същото време от ДСБ обявиха, че ще подкрепят някои от текстовете като закона за публичност и прозрачност на политическите лица и политическите партии.

От ДСБ разкритикуваха правителството, че в плана липсва приемането на закон за достъпа до документите на бившата Държавна сигурност.

“Това означава, че управляващите не искат да бъде разкрита основата за организираната престъпност и корупцията в България, а именно създадените от офицерите на ДС схеми на контрабанда и злоупотреби, на корупция”, заяви зам.-председателят на ДСБ.

От СДС също отбелязаха като пропуск липсата на закон за отваряне на досиетата.

Веселин Методиев от ДСБ коментира и “очебийната” липса на начин, по който ще се реши конституционният въпрос.

Според депутата от ДСБ Атанас Атанасов планът за действие наподобява учебен план от училища за политици. Той определи начина на записване на някои от мерките като “кандидат-студентски бисери”.

““...решително разследване на евентуално участие на висши държавни служители в организираната престъпност...”, “прозрачно сътрудничество с Комисията за защита на личните данни в случаите на инспекции...”, “редовно предоставяне на фокусирана информация на Европейската комисия” и т.н. и т.н.  Пълни безсмислици са това, наистина като извадени от кандидатстудентски работи”, коментира депутатът.