Плановете за Южна Сърбия да предвиждат по-сериозен международен ангажимент

- За мен най-важно беше, че за пръв път от много време насам, имахме възможност да обсъждаме не само проблемите, но и перспективите на региона в пълен формат, заедно с външния министър на Югославия. Бе заявено общото желание на съседите на Югославия да помогнат, заедно с международните фактори, за успокояването на региона и намирането на решения, които да бъдат гаранция за дългосрочна стабилност. Защото всички останали амбициозни проекти, свързани с транспортните коридори, с прилагането на всички идеи от Пакта за стабилност, са пряка функция от устойчивостта на региона.

- Има ли София отношение по това кой от плановете трябва да стане основата за намиране на решение за Южна Сърбия?

- Планът на Чович е една много добра основа, за да се отвори дискусия по този въпрос. Макар че ние имаме резерви по някои от предложенията в плана. Например, че в него не намира отражение бъдещо участие на международната общност, без чиято намеса и помощ считаме, че не може да се постигне трайна стабилност.

Но този план поставя основа и може да бъде идеята, от която да се тръгне и да се чуят различните мнения и различните предложения, защото трябва да се тръгне от нещо.

Смятам, че самата дискусия по тази тема вече е една стъпка в добрата посока. Темата Южна Сърбия се обсъждаше между външните министри, както и между президентите, чуха се различни мнения.

- Може ли да се каже, че Албания попада в изолация по отношение на плана Чович и изобщо на действията по търсене на решение за Южна Сърбия?

- Според мен не бива дори да формулираме мнението на един или друг от участващите в дискусията като изолация заради очевидно по -различните идеи в тази връзка. Но аз изхождам от това, че е необходимо да се чуе и да се разбере мнението на всички, за да се получи трайно и стабилно решение.

- България имаше активна роля по време на кризата в Косово. Тогава българската дипломация показа, че може да бъде стойностен фактор на Балканите. Каква би могла да бъде ролята ѝ сега, в контекста на проблемите в Южна Сърбия?

- Ние искаме нашите усилия да се впишат в общите международни усилия за стабилността на региона. Нямаме претенции, че България може да направи нещо уникално в тази ситуация. Очевидно проблемите, които са свързани с подобни конфликти, са твърде сериозни, за да са по силите на една държава.

Обменът на различни мнения е пътят за търсенето на решение, което ще бъде приемливо и за България. Защото стабилността в Южна Сърбия е от голямо значение за стабилността и на България като част от този регион. Тя влияе върху общото впечатление за региона по отношение на желанието ни да привличаме чуждестранни инвеститори,например. И в този смисъл България има конкретен пряк интерес от стабилизацията на региона и затова е толкова активна нейната дипломация в това отношение.

Самото присъствие на представителите на ЕС в лицето на Хавиер Солана, на Крис Патън, на Бодо Хомбах на форума, е един много важен сигнал за това, че се търсят общи решения. Не само да се изслушваме взаимно, но в хода на дискусията да се потърсят онези зрънца, които да акумулират енергията на региона и да я впишат в желанието на Европа да постигне трайна стабилност навсякъде. Защото, ако щете, самото разширяване на ЕС може да бъде възможно, включително и по отношение на сроковете, само при положение, че има стабилност в Югоизточна Европа.