Искането на гражданите за морал е безспорно и държавата трябва да го подкрепи, за да не се превърне историческият шанс в исторически срам. Това заяви президентът Росен Плевнелиев в понеделник на среща с журналисти, посветена на втората година от встъпването му в длъжност.
По думите му най-тежкият дефицит, който трябва да преодолеем, е липсата на доверие. "Приоритет на приоритетите" за България трябва да бъдат работещите институции, защото идеите на политиците и на гражданите могат да намерят своята реализация само чрез институциите, допълни той.
Държавният глава коментира, че за първи път "допускаме в демократичната история в България едно не толкова демократично действие – да допуснем лидерите да се сблъскат един с друг, да изгорят всички мостове помежду си, да не могат да се гледат, да се чува от парламентарната трибуна, че единият заплашва другия".
"Нормално е да има сблъсък на политически идеи, не е нормално да има личностен сблъсък, който да прерасне във войни и конфликти", каза още президентът.
Той увери, че не е искал избори и оставки, но "когато няма друг начин да се възстанови доверието, когато политическият реваншизъм е толкова силен, когато политическото противопоставяне е толкова силно, когато няма друг начин, тогава изборите са решение".
Президентът е обединител на нацията, а не на управляващите
Президентът е обединител на нацията, а не на управляващите или на една или друга партия, напомни Росен Плевнелиев по повод недоволството на БСП и ДПС, че с отношението си към протестиращите президентът е "разединител".
Ако подкрепях определени политически субекти, бих бил президент разединител. Направих обратното – подкрепих гражданското общество в неговите искания, каза той.
Плевнелиев, който оттегли доверието си към кабинета "Орешарски" след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС, повтори, че подходът му към кабинета е "прагматичен" и има добра комуникация с премиера и с министрите на външните работи и на отбраната, които имат компетенции към правомощията на президента.
"Моите отношения с управляващите днес са базирани изцяло на моето разбиране, както и че като президент обединител съм длъжен да застана зад всяко смислено искане на моя народ и да се опитам да го вкарам в дневния ред на институциите", каза Плевнелиев.
Той коментира и темата за подслушването, като посочи, че е удобна за много хора в България, защото измества по-важния дебат – какво се случва в българската политика и демокрация, администрацията, енергетиката, здравеопазването. Повтори за пореден път още, че корупцията, олигархията и монополите пречат на пазарната икономика.
Президентът съобщи още, че подготвя заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) по темата за еврофинансирането през следващия програмен период. Плевнелиев, който до избирането му за президент бе министър на регионалното развитие, още в края на 2012 г. (при правителството на ГЕРБ) призова политически партии за сключване на национален пакт за усвояване на средствата от ЕС.
Междувременно вицепрезидентът Маргарита Попова предложи в понеделник по инициатива на президентството да бъде обсъдено и използването на специални разузнавателни средства.
България не се нуждае от рестарт, а от институции
"Подадената ръка от гражданите за промяна и реформи е историческият шанс, за който говорих през годината и който се надявам да не се превърне в исторически срам, ако гражданската енергия бъде пропиляна, а политиците не променят нищо", посочи Плевнелиев.
Според него е мит, че политическата класа в България трябва да бъде изметена. Мит е, че е необходима коренна промяна на системата и рестартиране на държавата и още много подобни ефектно звучащи решения.
"Този мит е особено опасен. Решението за България минава не през нова доза революции, месии и популисти, а през простата думичка - работещи институции" каза Плевнелиев.
Той посочи още, че първите две години от мандата му са преминали под знака на особено големи предизвикателства - "най-тежката световна икономическа и финансова криза, бяхме свидетели на опит да се сблъскат не идеите, а гражданите и автобусите, както и за изкуствено налагане на разделение на обществото".
Годината на гражданското общество
"Беше година на масови протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск. Безспорно 2013 г. е годината на гражданското общество в България. С действията си гражданите показаха, че се заражда нова съзидателна енергия. Днес гражданската енергия е навсякъде и зависи от всички нас, да я използваме градивно в интерес на нацията. Протестите наложиха дебата за справедливостта в държавата и чувствителността на обществото към действията на политиците”, заяви държавният глава.
Той заяви, че като президент не е подкрепял една или друга партия, а гражданското общество с неговите справедливи искания.
"Южен поток", но по европейски правила и цени
Плевнелиев заяви още, че подкрепя строителството на газопровода "Южен поток", но при съобразяване на проекта с изискванията на европейското законодателство и изпълнение на проекта по европейските правила и на пазарни цени.
"Работим усилено за диверсификация на страната чрез строителството на газови интерконектори, както и концесия за добив на газ в Черноморския шелф на България. Стратегически важен за страната е газовият интерконектор България – Гърция, осъществяващ връзката с газопровода Трансадриатическия газопровод, по който ще тече газ от Азербайджан за Европа", каза още държавният глава.
Той заяви, че "административно-командното" смъкване на сметките на ток с пет процента е временно решение, което влошава финансовото състояние на НЕК и което ще се плати от българските граждани.
Президентът още веднъж защити и решението си да сезира Конституционния съд за таксата върху ВЕИ. "Сегашните управляващи показаха, че не правят разлика между такса и данък, а когато не разбират от това, то не разбират от конституция", каза Плевнелиев в отговор на въпрос. "Сезирам Конституционния съд. Какво толкова правим, че министърът на енергетиката иска да инициира протести срещу държавния глава? Инициираме протести, когато държавният глава ползва конституционното си право? Каква държава сме? Докъде ще го докараме", попита той.
Плевнелиев посочи, още, че с правителството са постигнали не малко в последните шест месеца по осигуряването на последователност в българската външна политика, работят заедно за енергийна диверсификация и се радва, че и сегашното правителство постига не малко по тази тема.
На различни позиции обаче са за АЕЦ "Белене", за енергийната ефективност, за електронното правителство.
По думите му реформата в енергетиката все е повече от важна, но тя още не се е случила.
България ще защити проевропейската си ориентация
Той коментира, че Европейският съюз е изправен пред "предизвикателствата на популизма и радикалния национализъм".
"Изборите за Европейския парламент през месец май 2014 година ще бъдат ключови за развитието на съюза. България винаги е защитавала своята проевропейска ориентация. Вярвам, че ще го докаже и на предстоящите евроизбори", каза Плевнелиев.
Той отбеляза още, че България е важен фактор за стабилизирането и европейското развитие на държавите от Западните Балкани и работи за добросъседство, европейско развитие и просперитет на Балканите.
"Заздравихме отношенията с държавите на Балканите, които никога не са по-добри, а перспективите за развитие в региона – толкова силни. Получаването от Сърбия на дата за преговори в присъединяване към ЕС е стратегически важно за мира и просперитета на Балканите", посочи Плевнелиев.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
92 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Мда - твърде крехко, а и разочароващо...
Туй нещо е гордо,че дава ясни знаци и правилни посоки,надгражда клъстери,ще санира цяла България и ще ходи само на запад!На мястото на цвилещото нещо нормален човек би умрял от срам,а то ни срам ни Очи!
Спомен от президентската му кампания: Видът на Росен Плевнелиев ме накара да изпитам притеснение дали дебатът е подсигурен с медицински екип. И дали ако припадне, Маргарита Попова ще може да свърши и тази работа, да му даде първа помощ. На два-три пъти г-н Плевнелиев отваряше уста, а от нея не излизаше звук. Струваше ми се, че казва „не искам и не мога”. Харесах го. Роден е за Президент!
83 изврещя, докато пиеше "Уринал"-а си: "Президент на място!" Да, така е. Няма да забравя когато на концерта за Българската коледа, Президентът се смя, и то точно в момента, когато по монитора показваха болни деца. Тогава го съжалих, защото той просто не беше разбрал къде е и за кого е Българската коледа. Според мен, този човек трябва много сериозно да се прегледа и то главно главата.
Без-Образният Плевнелиев
Думата "безобразен" в българския език е много интересна. Тя означава нещо лошо, което показва, че за колективното несъзнавано на народа това да си без образ, да нямаш лице, да не знаеш какво си, задължително е лоша характеристика. Заради това безобразните никой не ги харесва. Тях не можеш да ги определиш, не можеш дори да ги усетиш.
Сетих се за етимологията на тази дума докато гледах отчета на президента Росен Плевнелиев за двугодишното му управление (нима станаха 2 години …
- то от гаф на гаф и времето минава скоростно и незабележимо като песен на Графа, пусната на бързи обороти). Истината обаче е малко по-драматична. Плевнелиев не може да отчете двугодишен мандат. Той е бил на "Дондуков" 2 две години, но това са два много различни периода от време.
Първата година на Плевнелиев мина като в сън, безоблачно, все едно човек е попаднал насред комедия на Бени Хил, където месеците не текат. В тази първа година Плевнелиев се опита да намери образа на нещо, което ще наречем, поради липсата на други думи, "бизнес президент". Това се изразяваше в редовни разговори за бизнес-средата и в произнасянето на думата "клъстер" повече пъти, отколкото е полезно за здравия разум. Плевнелиев беше президент в сянката на кабинета на ГЕРБ, човек, на когото бяха оставили само едно тясно коридорче, в което да играе ролята на независим, но усилията на държавния глава не стигаха дори това тясно пространство да бъде записано. Просто провеждането на бизнес-закуски не е най-добрия начин един президент да се запише в историята на отечеството си.
Образът на бизнес-президента се разпадна гръмогласно и разтревожено при първия опит за новогодишна реч на Плевнелиев, когато изпирастваните образи на американската действителност се появиха като фон на неговите думи и представени за нещо мило, родно, българско. Тогава образът на Господаря на клъстерите с вечната усмивка се разчупи като огледало и беше ясно, че обитателят на "Дондуков" 2 няма да успее лесно да събере парченцата в едно цяло отново.
2013-та се случи буреносна година, със силни политически вихрушки, обществени циклони и антициклони, площадни недоволства и оставки. В тази бурна среда Плевнелиев отчаяно тръгна да си търси друг образ, друга роля. Идилията на герберското безвремие свърши и президентът се оказа в небрано лозе. През февруари недоволните и гневни тълпи на социалните бунтове го освиркаха, защото припознаваха в него част от демоничното статукво, което им натресе неспирния ад на монополите и безкрайната тирания на неконтролираната пазарна икономика. Държавният глава нямаше никакъв образ в техните очи. Той беше безОбразен. Това се запомни като миг в телевизионната действителност на страната.
Тогава Плевнелиев очевидно реши да си търси нов образ от историята. И беше ясно, че ще си избере имагинерната фигура на президента-обединител. Принципно държавният глава трябва да символизира единството на българската нация, което е особено кофти номер в нация, която никога в своята история не е успявала да постигне единство. Но да оставим настрана това. Когато през юни хората се развълнуваха от назначението на Пеевски и заляха улиците на София, а в крайна сметка постигнаха и своята победа с неговото отстраняване, президентът реши, че това е отговора на всичките му тайни бизнес-молитви. Опита се да влезе в роля, да получи образ. Заговори като протестър, но именно това му изигра лоша шега, защото в тази роля той така и не намери правилните отговори. Както и целият протест. Обикновеният гражданин може да е недоволен и без да се чувства длъжен да дава отговори, но държавният глава има поне авторитета да поставя теми и да търси консенсус. Плевнелиев не направи дори елементарен опит за постигане на съгласие.
Това издава не точно политически, а концептуален проблем в образа. Плевнелиев не знае какво иска да бъде. Той е като романтична поетеса, която е зациклила на някоя рима и не може да потегли по-нататък по литературния път. Той е задръстен с клишетата на прехода и на постпреходните елити, без да осъзнава, че този език е смъртоносен, защото не може да очертае никакъв хоризонт и бъдеще. Какво - можеш да се превърнеш в мечтател на съвършения капитализъм, без да изглеждаш смешно ли? Хайде молим.
Само да дадем един друг пример. По време на втория си мандат, когато Геори Първанов също закъса с политическата си легитимност, той тръгна да гради някаква собствена версия на един софт-патриотизъм ("Съхрани българското"). Дали е успял или не, ще покаже историята, но предишният държавен глава успя да си намери роля, от която не може да излезе и до днес, но това, както се казва в сапунените опери, е отделен проблем.
Плевнелиев обаче е в творческа криза и това си личи по отчета му за двете години. По време на пресконференцията за пореден път погледът му блестеше от усилието да се преоткрие един път завинаги в ролята на Обединител (мисля, че голямата буква на обединител се чувстваше при споменаването на тази дума). Говорейки в трето лице за себе си, Плевнелиев дори посочи доказателства - държавният глава бил заел страната не на някоя партия, а на гражданското общество. Въпреки това обаче някои от нас са готови да заложат цялата си колекция от голи плакати на Памела Андерсън, че президентът нямаше да е в състояние да обясни как така се е превърнал в обединител, като е заел страната на една групичка с неуточнен брой от порядъка между 35 и 350 души.
В интерес на истината, трябва да признаем, че е напреднал малко в опита си да стане политик. Най-малкото за първи път някой, който гравитира към десницата, предупреди колко опасен, вреден, глупав и разрушителен е мита, че държавата може да се рестартира. Държавата наистина може да се рестартира, но не по начина, по който си го представят десните, защото не новата конституция, а единствено повторната национализация на собственост може да върне прехода в началната му точка. Но това са странични мечти. Говорихме за друго. Плевнелиев няма лице, няма образ и съответно не може да изпълни институцията с идеи. Дори организацията на спектакъл по протестърско ръкопляскане, в чест на държавния глава, не помогна на съживяването на "Дондуков" 2.
А сами знаете как е - когато един актьор е в творческа криза, рано или късно се стига дотам, че на представленията ходят само неговите приятелчета и никой друг. Дори и приятелите му ходят, колкото да не изпадне в депресия напълно.
На втората година става ясно, че Маргарита Попова е къде-къде по-подготвена за президент от Плевнелиев, най-малкото защото тя винаги говори каквото мисли, а не каквото си е въобразила, че публиката иска да чуе. Това е другата криза на Плевнелиев - той толкова иска да бъде харесван, че често принизява политиката до нивото на буфонада, дразнеща слуха с патетиката на новоизмислени клишета.
Не всичко в президента е несимпатично, но той вероятно не знае как да изрази хубавата част от себе си. Това е криза на образа. Триумф и тъга на без-образието.
Без-образната политика винаги завършва тъжно.
@81: никой не е престъпник, докато не влезе в сила присъда. Дори да има десетки висящи дела... така, че по-леко с определенията ;)
хммм, само по себе си "работещи институции" си е революция.
От къде да дойдат тези работещи институции бе, момче?
Президент на място. За разлика от Гоце Азбуков.