Пловдивският панаир може и да се даде на частен оператор

През седмицата отново се възроди темата за евентуалното преструктуриране на международния панаир в гр. Пловдив. Години наред вече се водят дебати и публични обсъждания за “съдбата” на панаира и все пак към момента няма единна визия от страна на управляващите за развитието му.

През 2002 г. панаирът беше включен в забранителния списък за приватизация, което означава, че дружеството може да бъде продадено само със стратегия, одобрена от парламента. Разпространените доводи за това решение бяха, че развитието на панаира е част от външната политика на страната, поради притежаваните от компанията няколко гласа в международна организация за панаирни изложения. По-късно беше прието решението да се листва 49% от капитала на дружеството на борсата, но след драматични събития беше преустановена процедурата.

Пловдивската общност, начело с общината и неправителствени организации, застана твърдо срещу тази идея. Единственото обяснение за тези действия беше следното: “панаирът е свързан с развитието на българската държавност и националната икономика”. Явно това е достатъчен мотив за противопоставяне на частния сектор, въпреки че няма причинно-следствената връзка между това твърдение и необходимостта панаирът да остане във владение на държавата. Защото подобна обосновка срещу приватизацията на дружеството значи да се приеме априори твърдението, че частният сектор работи против интересите на националната икономика. А фактите говорят точно обратното – успешните бизнес начинания в дадена икономика се развиват по най-добрия начин от частния сектор, при наличието на свобода на договарянето и минимална намеса от държавата.

Според вътрешни оценки са нужни минимум 20 милиона евро за успешното развитието на дружеството. За да стартира ефективно привличането на капитали и преструктурирането на панаира, е необходимо да бъде официално утвърдена дългоочакваната “стратегия за продажба и развитие на компанията”. Според представители на управляващите тази стратегия вече е изготвена, но трябва да бъде приета от Министерски съвет преди да влезе в сила. Тя предвижда държавата да запази 51% от дела си в панаира, а останалата част от капитала ще се подели между общината и частен инвеститор, избран чрез търг.

Панаирът в град Пловдив е печелившо начинание и като такова на управляващите им е трудно да се разделят с него и да предадат мажоритарния пакет акции в ръцете на частния сектор. В същото време е ясно, че държавата не може да направи нужните инвестиции, за да разшири инфраструктурата. Според данни от компанията на предстоящото международно панаирно изложение през есента са заявени около 3900 кв. м. повече от капацитета на панаирното градче. Ще бъдат рязани клони на дърветата, ще се построи подиум в средата на езерото, само за да може да се справят със ситуацията. Всичко това говори за неефективно планиране на ресурсите, защото панаирът има над стогодишна история и през последните години е имало ясна индикация и тенденция за увеличаване на интереса към международните изложения.

Тази седмица изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов заяви в медиите, че не е нужно да се намират частни инвеститори, за да се финансира панаирът. В интервю за вестник Стандарт той заяви, че “има достатъчно форми [на финансиране], които няма да донесат риск. Частният инвеститор ще иска възвръщаемост на вложеното. Или ще настоява да трансформира този дълг в собственост”. Разбира се, че продажбата на част от капитала не е единственият начин да се намерят финансови ресурси за развитието на дружеството, но привличането на частни играчи цели и други резултати, не само изграждане на дадена инфраструктура.

Успехът на всяка компания се дължи до голяма степен на управлението ѝ, на начина, по който се използват ресурсите и се влагат средствата. Частните предприемачи имат стимули да развиват компанията така, че да отговори в максимална степен на потребностите на пазара. За да притежава над 50% от компанията, държавата трябва да легитимира необходимостта от това, да докаже експлицитно нуждата да се намесва в стопанската дейност, която е отредена на частния сектор. Фактът, че компанията е печеливша, не означава, че държавата се справя по-добре от частния сектор в управлението ѝ. Напротив - означава, че на тази пазарна ниша съществува достатъчно потенциал за развитието на успешен бизнес и привличането на чужди капитали и ноу-хау в управлението му е задължително.

На територията на община Добрич най-голямата концесионна сделка през 2004г. е сключена с фирма “Добрички панаир” АД за срок от 35 години. Общината има миноритарно участие в компанията в размер на 40%. Целта на концесията е да се инвестират около 2 милиона лева в изграждането на панаирно градче на площ от 40 декара. Само за няколко години добричката компания успява да се наложи на пазара, да организира едни от най-представителните изложения в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, а интересът към организираните панаири се увеличава от страната и чужбина Финансовите резултати на дружеството също са индикация за успеха на фирмата. Печалбата ѝ през 2004 г. нараства с 40% спрямо 2003г., а през 2005г. – с около 90%. Взето е решение, че през 2006 г. няма да се изплащат дивиденти на собствениците, а печалбата ще се капитализира и дружеството ще увеличи капитала си.

Това е достатъчно красноречив пример сам по себе си за успеха на компания с преобладаваща частна собственост, която успява да се наложи в панаирния живот в страната. Не е необходимо да се приема стратегия, а да се оставят частните предприемачи да действат в условията на свободен пазар и конкуренция.

Институт за пазарна икономика