По-добрият начин да се помогне на Източна Европа

Битката между лидерите от Европейския съюз на днешната среща на върха в Брюксел не е толкова за финансирането на разширяването, колкото до това за какво да бъдат използвани парите през следващите няколко години. Предоставените фондове на кандидатите от Централна и Източна Европа до края на 2006 г. вече са предвидени в сегашния бюджет и възлизат на близо 0.25 процента от брутния вътрешен продукт на ЕС.

Реалният проблем е как разумно да се изхарчат тези пари в Източна Европа. Новите членове се нуждаят от помощ, за да стигнат до западноевропейските равнища на доходи, но те трябва да я използват за правилни инвестиции. Европейската комисия планира да похарчи парите за регионални помощи и за въвеждането на система за земеделски субсидии подобна на Общата селскостопанска политика, но с разсрочено директно плащане на фермерите.

Източна Европа се нуждае от помощ за регионално развитие, особено за инфраструктурата. Необходими са по-добри пътища, мостове и електроцентрали . Но ако Брюксел започне да изпраща на фермерите чекове със социални осигуровки, той ще създаде и утвърди една култура на зависимост в селското стопанство.

Подобно на западноевропейските си колеги източноевропейските фермери ще станат зависими от помощите на ЕС освен ако не получат стимул за намиране на други източници на доходи. Някои получават големи субсидии от правителствата си. Други добре са се приспособили към пазарната икономика.

По цяла Европа фермерите трябва да бъдат насърчавани да отговарят на потребителското търсене и да развиват нови дейности като селски туризъм. Друга част от помощите на ЕС ще ги окуражава да лобират в Брюксел за повече пари. ЕС би трябвало да използва парите си за инвестиране в области, които досега оставяше на отделните правителства - например образованието и здравеопазването - но които са жизненоважни за постигане на дълготраен растеж и конкурентноспособност.

Ирландският опит показва как може да бъде сторено това: ЕС трябва да позволи на кандидатите да използват трансфери за инвестиции в образованието и обучението и да реформират системите си на здравеопазване. Това би привлякло повече чужди инвеститори към техните икономики, характеризиращи се с висококвалифицирана и евтина работна ръка.

Това което не трябва да им се позволи да правят, както някои от сегашните страни-членки правеха в миналото, е да използват парите за оздравяване на западащи производства. ЕС трябва да избегне създаването на голям бюрократичен апарат, натоварен с помощите за регионалнно развитие, тъй като той неизбежно ще започне да лобира в Брюксел за повече пари. В това отношение може да се извлекат поуки от опита на Гърция и Испания.

И накрая, лидерите от ЕС не трябва да създават погрешни стимули за кандидатите. Постигането на споразумение за присъединяване, което дава на новите страни-членки само част от фондовете, предоставяни на сегашните държави-членки, ще ги насърчи да искат пълноправно членство, вместо основна реформа на бюджета.

Комисията предложи през първата година от членството фермерите от страните-кандидатки да получат една четвърт от директните плащания, които им се полагат според сегашните правила, като сумите ще нарастват постепенно, докато достигнат 100 процента до 2013 година.

Това предложение дава на Полша - която е с най-голям земеделски сектор сред страните-кандидатки - стимул да се бори за по-голям дял и по-кратък преходен период вместо да настоява за разсрочване на преките плащания.

Подобно на Великобритания, Португалия и Испания преди тях, новите страни-членки може да бъдат принудени да прекарат първите си години на членство в опити за предоговаряне на условията за присъединяване, смятани за несправедливи от техните народи.

Много хора в Източна Европа смятат, че техните страни ще дават повече, отколкото ще получават, когато се присъединят. На ЕС все още му предстои да разреши проблема за паричните потоци, който ще принуди новите членове веднага да започнат да правят месечните си вноски в бюджета на Общността, но ще получат фондове от Брюксел чак на следващата година.