По-строг контрол над фирмите, търгуващи с оръжие

Имаме идея точно какво да правим, за да не се повтори случая Терем, но още сме на етапа планиране, заяви днес външният министър Соломон Паси след срещата си с помощник държавния секретар на САЩ Елизабет Джоунс.

Случаят Терем е криминално деяние, което заобикаля закона за контрола на сделките с оръжие и стоки с двойна употреба. Не че законът е лош - той няма нужда от поправка, а трябва по-сериозно да се проследи приложението му, каза Паси.

Външният министър обясни, че визира повишаване на контрола върху дейността на фирмите, които имат лиценз за износ на оръжие и стоки с двойна употреба. "Рано е да се каже дали това ще засегне работата на сега действащи контролни структури", допълни Паси в отговор на журналистически въпрос.

Скандалът с износ на редуктори с възможна двойна употреба от Терем -Търговище е била една от темите на разговор между Паси и Джоунс. България очаква всеки момент да получи доклада на американските експерти по случая, на днешната среща Паси е информирал Джоунс за българските изводи от разследването.

Добрата новина е, че сме пресекли стар канал, съществуващ от 1996 г. и предприемаме мерки да не допускаме подобни неща за в бъдеще, каза след срещата Паси, като уточни, че допълнително ще се разбере какви са мерките, защото още не са взети.

Всички - държавни институции, партии и граждански структури, са единни в необходимостта да се затегне контрола, е заявил по същата тема президентът Първанов по време на срещата си с Джоунс. Във връзка с ТЕРЕМ, пред Джоунс Първанов е призовал и за повече американски инвестиции в българския ВПК.

По време на еднодневното си посещение в София, помощник държавният секретар на САЩ се срещна и с премиера Сакскобургготски. в отговор президентът Първанов.

По другата гореща тема - Ирак, след срещата си с Паси помощник държавният секретар Джоунс отново декларира позицията на САЩ, че на Саддам трябва да бъде показано ясно, че стриктното изпълнение на последната резолюция на ООН е последния му шанс и единствената друга алтернатива е войната. "Ето защо ние обсъждаме с нашите приятели и съюзници варианти какви видове помощ биха могли да окажат на САЩ в случай, че Ирак откаже доброволно да се разоръжи, но се надяваме да не се стига дотам", добави Джоунс, попитана каква по-конкретна подкрепа САЩ очаква от България, в случай че Ирак откаже доброволно да се разоръжи.

По същата тема българският външен министър повтори позицията на България от 12 септември миналата година, когато парламента и правителството взеха решение страната ни да действа като фактически съюзник на САЩ и НАТО в борбата срещу световния тероризъм. "Решението в Ирак трябва да бъде мирно и всички наши усилия са вложени в мирното решение на този проблем. Резолюция 1441 дава шанс на мира в Ирак. САЩ и Българя искат мирно решение", заяви Паси. Същата позиция е представил и президента Първанов.

Държавният глава е обяснил на Елизабет Джоунс, че Ирак има голям дълг към България, както и зависимостта на българската икономика от пазара на нефт в света. За дълга е говорил и Паси, но по думите му той е акцентирал върху икономическия опит на София с Багдад и готовността на страната ни да се включи във възстановяването на демократичен Ирак.

И пред президента, и пред външния министър Елизабет Джоунс е поздравила България за получената покана за присъединяване към НАТО. "Високо ценим приноса на България и сме благодарни за твърдата позиция в общата борба срещу световния тероризъм ", подчерта Джоунс.

По време на срещата с президента тя заявила, че България трябва продължи изпълнението на Плана за действие за членство в НАТО и да обърне внимание на върховенството на закона, борбата срещу корупцията и създаването на действено гражданско общество. Помощник държавният секретар на САЩ е потвърдила, че контролът върху износа на оръжие ще бъде един от въпросите, които ще бъдат следени от американския Конгрес и Сенат по време на ратификацията на членството на България в НАТО.

Като приоритети за България в периода до пълноправното членство в НАТО, президентът е откроил военната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията, реформите на съдебната и административната системи.