По-топло и сухо или "нов ледников период"

На фона на летните горещини у нас, на невижданите дъждове и наводнения в едни и незапомнените жеги, суша и горски пожари на други места по света, български учени излязоха във вторник с противоречащи си дългосрочни прогнози за климата у нас и на планетата.

Учени от Националния институт по хидрология и метеорология към БАН, позовавайки се на свои анализи на тенденциите, заявиха, че температурата на въздуха у нас ще се повиши с около 2 градуса за периода 2020 - 2050 година, а до 2100 г. - с 3 -3.5 градуса.

Очакванията са по-скоро за засушаване и намаляване средно с около 10-15 на сто на сумата на валежите. Най-силно това ще засегне югоизточна България, каза доц. Валери Спиридонов, заместник-генерален директор на института. Сравнението е на база изминалия 30-годишен период.

От изнесените данни обаче, по думите на Спиридонов, не може да се предположи какво ще е времето през тези години.

До 2100 година се очаквало и леко повишение на т.нар. вреден (приземен) озон, най-вече над Черно море.

Метеоролозите отчитат, че валежите у нас през юли са били 300 процента над обичайното за периода, а като цяло 2010 г. може да се окаже най-топлата от 100 години насам. Август основно ще бъде сух и горещ, ще има дни с 40 градусови жеги – най-вероятно между 10 и 20 август.

Последните 12 години тенденцията в България била към покачване на температурата, а в световен мащаб - повишаване честота на екстремните метеорологични явления.

Най-подходящото място за изграждане на възобновяеми енергийни източници в по-дългосрочна перспектива за страната ни ще бъде по крайбрежието на Черно море, около Калиакра, тъй като там ще има повече енергия, обясни Валери Спиридонов.

Заради очакваното затопляне, от БАН препоръчват райониране на агроклиматичните ресурси. Така например царевицата, зимната пшеница и соята е най-добре да се отглеждат в североизточна и северозападна  България, посочи Веселин Александров.  По думите му, затоплянето ще даде възможности и за отглеждане на 2-ри земеделски култури, но това ще доведе до съкращаване на периода  за формиране на добивите, което на свой ред - до техния спад. От института препоръчват да се развиват хибридни сортове, устойчиви както към сухото време, така и към вредители и болести.

Нов ледников период?

Същевременно според старши научен сътрудник д-р Борис Комитов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория Рожен към БАН ни очаква "нов ледников период". След 2012 година започва захлаждане на климата в България, казва ученият във вторник пред "Стандарт".

Според него след три години лятото вече ще бъде с пролетни температури - под 30 градуса. "Очакват ни хладни и дъждовни летни месеци. Сезонът ще се скъси и ще бъде само два месеца - юли и август", обяснява д-р Комитов.

Ученият прогнозира продължителни и студени зими. Според него ще трябва да се простим за един по-дълъг период с топлите зими и горещите лета, което можело да продължи няколко десетилетия.

Обяснението за очакваната климатична промяна в посока застудяванее, че на всеки 200 години слънцето влизало в така наречения свръхвекови слънчев минимум. Това означава, че то топли по-малко и времето става по-студено. И точно сега трябва да сме в очакване на това нормално явление, казва д-р Комитов.

Нерадостна прогноза за метеорологията в България

Всеки месец работещите в оперативните звена на Националния институт по хидрология и метеорология към БАН вземат по 5 дни неплатен отпуск, за да правят икономии на орязания бюджет, обясни генералният директор на института Георги Корчев. В звената, в които се работи на смени, работното време е съкратено от 8 на 6 часа.

Според заместник-генералния директор Валери Спиридонов институтът няма да бъде закрит, но някои дейности ще бъдат редуцирани още през септември-ноември.

Бюджетът на института е орязан с около 1.5 млн. лв., направени са всички възможни съкращения, посочи Корчев.

През 1990 г. в института са работили 1 200 души, а в момента, след вливане и на други звена -  731. Средната заплата е 400 лв.

В пунктовете за наблюдение в цялата страна се използват предимно ръчния труд на хората. В момента има над 1 000 такива пункта, ако искаме да намалим броя на станциите е необходимо да се закупят метеорологични радари, каза Георги Корчев. Един такъв радар струвал около 1.5 млн. евро, а за да се покрие по-голямата част от водоснабдителните райони в България, където се замерват и отчитат стойности, са нужни 2 радара за общо около 6 млн. евро.

На привържениците на закриването на института и ползване на синоптичните прогнози на Си Ен Ен,  Георги Корчев отговори, че ако това можеше да стане, всички държави биха спрели субсидиите за собствените си метеорологични прогнози.