Победата на Първанов ще даде импулс и на сръбските социалисти

Наистина ли Милошевич е изпратил поздравления на Първанов по повод избирането му за държавен глава?

Милошевич ни предаде по телефона, че иска да предадем на г-н Първанов поздравления за изборната победа. Аз като международен секретар на СПС подписах тази телеграма, която беше изпратена до Висшия съвет на БСП. В нея се казва точно това - че председателят Милошевич ни моли да предадем на Първанов най-искрени поздравления за избирането му за президент на България и се изказва убеждението, че в тази си функция г-н Първанов ще работи за благоденствието на българския народ и също така се изразява увереност, че югославско-българските отношения ще продължат да се развиват и ще допринесат за трайната стабилност и благоденствие на Балканите.

Г-н Кршлянин, това беше една изненада за българската аудитория. Милошевич е в тежко положение, но въпреки това се е сетил за Първанов? Те сътрудничеха ли си по някакъв начин, бяха ли приятели?

Мисля, че между тях няма някакви лични, интимни отношения. По-скоро става въпрос за едно взаимно уважение. Не мога да говоря от името на Първанов, но мога да кажа, че от страна на Милошевич такова уважение съществува. Милошевич наистина не е в ситуация да изпраща редовно подобни съобщения или поздравления, нито пък има такова задължение. Никой не би го обвинил, ако не би изпратил подобно поздравление, въпреки че той продължава да бъде лидер на партията ни. Но явно той смята, че това е един специален повод и че това за нас е от особено значение, и затова е направил такова изключение.

В какво се състои значението на избирането на Първанов за президент на България за Социалистическата партия на Сърбия?

Ние сме уверени, че само демократичните левици и социалистическите партии са в състояние да дадат една истинска перспектива за нашия изстрадал регион. Многобройните контакти и сътрудничеството, което сме имали по-рано с БСП и с Първанов лично, затвърдиха това наше убеждение - че подобни политически сили съществуват на Балканите и че отношенията между социалистите на България и Сърбия могат да допринесат сериозно за това. Бих ви припомнил, че подобно нещо се е случвало и в началото на века, тогава е бил първият възход на социалистическата идея на Балканите и възход на идеята за един процес на многостранно сътрудничество. Става въпрос за 1903-1905 г., когато са се състояли няколко конференции на балканските социалисти. Ключова роля в тези конференции са имали сръбските социалисти, ръководени от Димитрийе Туцович и българските т.нар. тесни социалисти, ръководени от Димитър Благоев.

Каква е била ролята и каква е вашата оценка за позицията на БСП и лично на г-н Първанов по време на военната операция срещу Югославия?

Всички наши съседи по това време бяха под силен натиск от страна на НАТО, който извърши тази агресия. Ние може би не винаги сме получавали такава подкрепа, каквато сме искали или сме смятали, че съседите биха могли да ни окажат в този тежък момент. Но въпреки това успяхме да отбележим и да оценим принципното становище на българските социалисти и на Първанов лично, който беше против тези действия на НАТО и застана зад решаването на тези проблеми по мирен път. Всъщност военните действия не донесоха нищо положително, което се вижда и от ситуацията в момента в Косово. От идването на военните части на НАТО в Косово бяха извършени много повече престъпления, в сравнение с целия предишен период.

Известно е, че в този период Първанов изпрати писмо до Милошевич, с което изрази своята подкрепа. Оценявате ли това като важна подкрепа за позицията на Милошевич и СПС?

Смятам, че можем да изразим удовлетворение от цялостните отношения между двете партии, които преминаваха през интензивни периоди на сътрудничество, в зависимост от различни външни или вътрешни обстоятелства, но въпреки това тези отношения оцеляха. Въпреки всички изкушения.

Какви са очакванията на СПС след победата на Първанов не само в контекста на двустранните, но и в контекста на отношенията в Югоизточна Европа?

Аз вярвам, че тази победа ще повлияе на начина на мислене на някои хора и в Югославия. Защото и двете партии се представиха на последните парламентарни избори доста слабо, имайки предвид тяхното значение. Фактът, че само половин година след това Първанов е избран за президент означава, че е в ход един положителен процес и се надяваме, че това ще бъде импулс и за социалистите в Сърбия, и за нашите привърженици. По отношение на цялостните отношения в Югоизточна Европа, очаквам тези отношения да придобият много по-голяма реално значение. Многостранното сътрудничество, за което е говорено многократно между социалистическите партии от балканските страни в началото на 90-те години. Това сътрудничество придоби особено значение през 1996 г. на срещата на министрите на външните работи в София, когато БСП беше на власт. След агресията на НАТО това сътрудничество изгуби съдържание и на преден план излязоха други форми на сътрудничество, които са под чужд патронаж, като Пакта за стабилност, например. Тези инициативи, колкото и помпозно да бяха оповестявани, не се изпълниха с реално съдържание, особено в икономическо отношение, каквито бяха очакванията. Смятам, че без да изключвам тези форми на сътрудничество, е важно сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа, в неговия автентичен вид да бъде възстановено и да получи съдържание в непосредствени контакти между страните в региона.