Почина Маркус Волф – бившият шеф на външното разузнаване на ГДР

На 83-годишна възраст почина дългогодишният шеф на външното разузнаване на Германската демократична република (ГДР) Маркус Волф, предадоха информационните агенции в четвъртък. Смъртта му го настигна в деня, когато се отбелязва началото на промените в ГДР през 1989 г.

Генералът от ЩАЗИ - бившите тайни служби на ГДР, е издъхнал в съня си през изминалата нощ в дома си в Берлин, съобщиха негови близки. Той бе начело на източногерманското разузнаване близо 30 години – от 1958 до 1987 година.   

Маркус Волф, наричан от германските таблоиди “Пол Нюман на разузнаването” заради приликата му с известния актьор, бе един от най-дълго оглавявалите разузнавателна служба в света. Често го наричаха и “човекът без лице”, защото самоличността му бе държана в строга тайна от комунистическия режим на ГДР и “братските” служби. Западните агентурни служби успяват да се сдобият с негова снимка в края на седемдесетте години, а първата му публична изява е през 1982 г.

След обединението на Германия известният шпионин се оказва начело на  списъка на издирваните лица от бившата ГДР.

След завръщането си в Германия Волф на няколко пъти застава пред съда. През 1993 г. е осъден на 6 години затвор за държавна измяна, но по-късно присъдата е заменена с условна. През 1998 г. Волф изтърпява тридневен арест, тъй като отказва да даде показания за имената на някогашните си сътрудници. Той така и не разкрива нито едно име на бившите си сътрудници.

До последно Волф се определя като жертва на "правосъдието на победителя" и остава убеден привърженик на комунистическите идеи. В бившия Съветски съюз той е изключително близък “професионално” с КГБ и ГРУ, където приятелски е наричан Миша Волф.

Повече са легендите за живота му, отколкото известните публично факти. Твърди се, че след края на Студената война отхвърлил предложение на ЦРУ за спокоен живот в Калифорния, че е бил двоен шпионин на ГДР и на МОСАД, че на времето е откраднал документи на НАТО, които са щели да бъдат решаващи, ако избухнел конфликт в Европа, че успял да внедри като шеф на разузнаването над 4000 агенти в западните страни.

Роденият през 1923 г. в Германия Маркус Волф е син на известния драматург Фридрих Волф, който като евреин е принуден да избяга със семейството си в Швейцария. Младият Волф е изпратен да живее във Франция, а през 1934 г. - в Москва, където учи в училище за деца на политически емигранти.

След Втората световна война се завръща в Германия и помага за установяване на комунистическия режим в окупираната от съветските войски зона. Отначало Волф работи като радиокоментатор, а след това - в източногерманското посолство в Москва като първи секретар. През 1958 г. става ръководител на Главното разузнавателно управление - външното разузнаване на ЩАЗИ.

Основните си усилия насочва към внедряването на шпиони в държавните структури на Западна Германия, в частност в канцеларията на германския канцлер Вили Бранд. Най-голямото му постижение е внедряването на агента Гюнтер Гийом в най-близкото обкръжение на канцлера. Гийом е разкрит като източногермански внедрен агент през 1974 г. и при последвалия скандал канцлерът Бранд подава оставка.

През 1987 г. Волф се оттегля от ЩАЗИ по свое желание.

В началото на прехода Маркус Волф гостува в България и даде публични изявления за времената на Студената война, разузнаването и променящия се свят. Тогава той потвърди, че остава идеен привърженик на комунизма.

Волф бе търсен в последните години от западни медии за коментари за връзката ЩАЗИ – ГРУ – ДС в заговора за убийството на папа Йоан Павел Втори. И винаги пред медиите той заявяваше, че не си спомня да е имало “българска връзка” в подготовката на атентата или каквато и да е намеса на ЩАЗИ в заговора, нещо, което италианската парламентарна комисия “Митрохин” за разследване на дейността на КГБ в Италия, косвено доказа.