Подготвя се промяна в приватизационната философия

Промяна във философията на българската приватизация се обмисля от кабинета, стана ясно от изказване на министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров пред журналисти. В дискусия за извършените промени в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол той заяви, че държавата трябва излезе от оперативното управление на притежаваните дружества, а политиката ѝ да се провежда от фонд за управление на държавните дялове, като отделно има структури за контрол на неговата дейност.

Това означава всички държавни дружества, чийто капитал в момента е собственост в една или друга степен на различните министерства, да се извадят от ведомствените структури и бъдещ държавен мениджърски фонд да провежда правителствената политика при тяхното управление, обясни Овчаров. На министрествата работата им е да администрират процесите в държавата и да създават нормативната уребда, а не да се занимават с бизнес, коментира той.

Според него това се налага и заради преструктурирането на държавните монополи, което е необходимо, за да са силни и конкурентноспособни.

Спорно е обаче доколко колегите му от останалите ведомства ще са съгласни да се откажат от контрола върху ВиК-ата, БДЖ, "Техноекспортстрой", която участва в концесията за магистрала "Тракия" и в проекта за строежа на петролопровода Бургас-Александруполис. Все още БМФ не е приватизиран, въпреки че в Министерски съвет вече се съгласува стратегията за приватизацията на морския флот, която трябва да бъде одобрена и от Народното събрание.  Макар че, реално погледнато, ако се създаде такъв мениджърски фонд, министерствата със сигурност ще участват със свои представители в него и ще могат да участват в управлението на държавните компании, но не оперативно.

Любопитно изглежда в случая доброволното сдаване на властта на министъра на икономиката и енергетиката в ключови за стопанския живот на страната предприятия  като НЕК и "Булгаргаз", но явно то е в контекста на обявените в петък намерения за привличане на чуждестранни инвеститори в двата енергийни монопола. За да стане това е нужно изваждането им от забранителния списък за приватизация.

Овчаров заяви, че е нужно сериозно преразглеждане на този списък, където в момента присъстват 133 дружества. Трябва да е ясно дали искаме да запазим държавните дружества, да ги преструктурираме и да ги развиваме, или искаме да ги "опазим от контрол", каза министърът на икономиката и енергетиката.

Това, че част от държавните дружества в забранителния списък са се възползвали от положението си, за да избягнат контрола при извършването на разпоредителни сделки с техни активи, основно материални, потвърди и изпълнителният директор на Агенцията за приватизация (АП) Тодор Николов. 20 са фирмите в листата "забранени за продажба", които досега можеха да продава имоти или машини без да искат разрешението на принципала си, допълни той. Сред тези 20 фирми на свободен режим са някои ВиК-та, "Техноекспортстрой", "Леспорт" и др.  Но след промените в Закона за приватизацията вече всички фирми от забранителния списък те ще трябва да искат разрешението на Агенцията за приватизация за всяка една сделка, касаеща активите им. Така например  БДЖ ще трябва да има позволението на АП, за да продава старите вагони за скрап или да демонтира релси, на НЕК това е нужно при всяка сделка за износ на ток, която се обезпечава с банкови гаранции.

Тъй като вече спират едногодишните договори за експорт на електроенергия и сделките стават месечни, дори седмични, министърът на икономиката и енерегетиката изказа опасения, че искането на разрешение за всяко банково обезпечение може да попречи на НЕК. Тодор Николов обаче бе категоричен, че АП има ресурс да реагира изключително бързо, ако получи годишните прогнози на НЕК за подобни сделки и има банкова сметка за гаранции по износа. Запознат съм процедурите, не е проблем да се придвижват бързо, заяви Николов, който преди да поеме Агенцията за приватизация беше изпълнителен директор на банка.

Друг фонд или инвестиционна кампания да поеме продажбата на миноритарните дялове на държавата в множеството вече приватизирани предприятия и със средствата от сделките да се инвестира в ключови инфраструктури или социални проекти, предлага още Овчаров. В над 300 дружества  участват в момента различните министерства с дялов капитал от 0,25 до 33 на сто, допълни той. При сегашното положение не може да се направи пазарна оценка на притежаваните от държавата миноритарни дялове, това ще стане ясно след като се продадат акциите на борсите например, коментира той.

Според Овчаров  голям инвеститорски интерес ще предизвикат остатъчните дялове от 33 на сто в седемте електроразпределителни дружества, 25-процентното участие в "Кремиковци" или пакетът в "Кинтекс". Не са за подценяване и възможностите, които дават миноритарните дялове с блокираща квота, които все още държи държавата в някои фирми, допълни шефът на Агенцията за приватизация.

Блокиращата квота позволява на притежателя си да провежда своята политика, защото на собственика на основния капитал не му достигат гласове в подкрепа на неговите намерения. Така например бизнесменът Христо Ковачки, който има около 26 на сто блокиращо участие в Общинска банка, повече от година прави каквото си иска в трезора. Той дори отказа да плати дивидент за 2005 г. на основния акционер Столична община, та се наложи кметът Бойко Борисов да заплаши, че ще оттегли капитала и средствата на общината, за да получи своя дял от печалбата.

Създаването на инвестиционна компания от миноритарните държавни дялове бе лансирано като идея още в началото на годината, но срещна критики както от страна на представители на правителството, така и от бизнеса. Овчаров в събота каза, че в момента разговорите за такава компания или фонд са на концептуално ниво, но до края на годината вече трябва да се изясни стратегията, за да започне работа по структурирането на този орган, чиято цел е с парите от продажбата на миноритарни пакети да се инвестира в национални инфруструктирни и социални проекти. Съдбата на обмисляната компания обаче ще бъде решавана от съвета на лидерите на тройната коалиция.

Коментирайки възможностите за продажба на малките държавни пакети, шефът на АП Тодор Николов подкрепи лансираната покрай обсъжданата стратегия за БМФ  идея да се предвиди възможност за разговори първо с мажоритарния собственик при оследващата приватизация на миноритарния дял. Всъщност АП и в момента се опитва да прави точно това при подготовката на приватизационните процедури. Например при продажбата на ТЕЦ-Варна, конкурсът бе обявен за раздържавяването на до 100 процента от топлоцентралата с възможност за придобиване на целия дял на две или повече стъпки. Накрая  обаче кандидатът с най-висока оферта - чешката CEZ, предпочете да вдигне цената в предложението си и да купи 100 процента от пакета. Опция за изкупуване на минаритарния дял от основния собственик е предвидена и за договорите за седемте електроразпределения, но там тя не е категорично разписана като предимство за купувача. Николов бе категоричен, че борсовата продажба си остава най-добрият вариант за раздържавяване, тъй като се постига реална пазарна цена и процесът е изключително прозрачен.

Време е приватизацията да се извади от идеологизираната рамка за продажбата на всяка цена, коментира Румен Овчаров. Вече нямаме нужда от раздържавяването за привличане на инвестиции. Приватизацията е средство, а не цел, допълни той.