Подготвят се 4000 МВ ветропаркове, а мрежата смята да поеме само 343 МВ до 2031 г.

Критики срещу проекта за десетгодишния план за развитие на преносната електрическа мрежа на България до 2031 г., изразиха в сряда от Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА), ден преди крайния срок за представяне на становище по разработения от държавния "Електроенергиен системен оператор" (ЕСО), който трябва да бъде внесен за одобрение от енергийния регулатор.

Инвеститорите в настоящи и бъдещи вятърни паркове смятат, че в плана са заложени прекалено малко подобни мощности за присъединяване към държавната електропреносна мрежа и частните електроразпределителни и то в момент, в който се разчита на възобновяеми енергийни източници за изпълнение на ангажиментите за намаляване на парниковите емисии по европейската зелена сделка и за повишаване на енергийната независимост на страните членки на Евросъюза.

Според асоциацията ЕСО не е взел предвид всички проекти за нови вятърни мощности, които са за над 4 хиляди МВ, и предвидени за присъединяване са едва 343 МВ.

От години проблемът с присъединяването на възобновяеми енергийни източници към енергийната система на страната не може да намери своето решение през позволяване на повече инвестиции от страна на мрежовите оператори, което би рефлектирало върху цените за бита. Отделно процедурата по съгласуване и тромава и продължителна.

От БГВЕА посочват, че България има нужда и от вятърни, и от слънчеви мощности, но е необходимо те да са в близък или еднакъв размер. Балансиран микс от вятърни и фотоволтаични електроцентрали ще улесни и управлението на електроенергийната система и по-ефективното използване на наличния капацитет на електропреносната мрежа, коментира ветроенергийният бизнес.

"От гледна точка на енергийния баланс, ВяЕЦ имат по-висок коефициент на използваемост, т.е. всеки инсталиран мегават ВяЕЦ допринася за наличието на повече евтина енергия в мрежата", допълва се в становището относно плана за развитие на енергийната мрежа.

"Към края на 2020 г. в България инсталираната мощност на фотоволтаици е 1121 MВ, а на ВяЕЦ е 701 MВ, като в също време двата вида електроцентрали са произвели еднакво количество енергия (по 1.478 TWh). От гледна точка на мощностния баланс, ВяЕЦ имат по-равномерно производство в денонощен разрез, докато ФЕЦ имат изразен пик между 10:00 и 17:00 часа. ВяЕЦ имат по-голям принос в периодите, когато има повишено нужда от енергия (сутрин/вечер, зимен сезон), когато слънцегреенето отсъства или е с понижен интензитет", отбелязва се в писмото до шефа на ЕСО Ангелин Цачев.

БГВЕА предлага преразглеждане на прогнозата за присъединяване на нови ВяЕЦ към електроразпределителната и електропреносната мрежа, като се вземат предвид всички валидни договори – окончателни и предварителни, издадените съгласувателни писма, както и издадени становища към настояща дата и получените искания за такива. Наред с това, списъкът със заинтересованите страни, до които е изпратено запитване, следва да се актуализира, за да отчете действителните и активни инвестиционни намерения, препоръчва организацията.

Според нея ЕСО трябва да промени прогнозата си за присъединяване на нови вятърни централи до 2031 г. и сега заложените 343 МВ мощности от вятър да се увеличат до 4500 MВ като бъдат разпределени 1500 MВ за 2026 г., 1000 MВ за 2027 г, и по 500 MW за всяка година в периода 2028-2031 г.

Асоциацията настоява за среща с представители на ЕСО за обсъждане как да се интегрира нарастващият дял инсталирана вятърна мощност, която помага за постигане на енергийна независимост и декарбонизация.

Според плановете на ЕСО делът на енергията от ВЕИ, от брутното електропотребление през 2031 г. се очаква да доближи 30%. Провеждането на мерки за енергийна ефективност би подпомогнало осъществяването на националните индикативни цели, като вместо инвестиции в изграждане на нови ВЕИ, е възможно да се направят инвестиции за намаляване на енергийния интензитет, посочва се в проектодокумента.