Подкрепата към Симеон Втори е смъртната присъда на двуполюсния политически модел

- Последните социологически проучвания на Галъп дават ли основание да се мисли, че е възможен обрат в електоралната нагласа към движението на Симеон Втори?

- Не мисля, че е възможен обрат. Напротив, подкрепата засега не престава да расте. Вярно, забавя темпа си на растеж, но не престава и се намира някъде между трийсетте и четирийсетте процента на електората.

- Това означава ли, че той върви към абсолютно мнозинство?

- Има такава вероятност. За съжаление е много трудно да се каже точно какво ще стане, тъй има едни вълни, приливи към движението и ако е ясно, че съдбата на малките партии вече е решена, не е ясна съдбата на ДПС. Не е ясно на колко ще спре корозията на двата електората на двете големи партии, или да го кажем - двете бивши големи партии.

- Какъв извод може да се направи от тази ситуация?

- Българският народ в сърцето си е осъдил на смърт биполярния политически модел и смята да го унищожи.Това и прави в момента. До каква степен ще бъде унищожен, дали ще има шансове да възкръсне, дали ще потекат процеси вляво и вдясно на нова консолидация е много рано да се каже. Но така или иначе несъмнено има нещо близко до консенсус, че биполярният модел е обречен и трябва да бъде махнат.

- Значи Симеон ІІ твърдо става първа политическа сила?

- Да, на мен ми се струва, че вече определено можем да направим този извод.

- Каква трайност на парламента може да се очаква оттук насетне?

- Боя се, че не се е родил този политолог, който може да отговори на този въпрос. И ще ви кажа защо. Аз не съм сигурен, че дори Симеон ІІ знае състава на своята депутатска група. Да не говорим за това, някой да може да познае как този неизвестен състав ще задържи доста тежкото политическо лято, което се очаква в България. Защото има да преживеем много тежко политическо лято, много особено лято.

- Тежко поради катастрофата на двуполюсния модел или защото ще се стигне до друг вид криза?

- Казах политическо, надявам се да не настъпи нещо икономически. Първо ще има един огромен въпрос - съставяне на правителство. Очевидно то ще бъде съставено по някакъв съвсем нов начин, защото не е ясна реакцията на останалите политически партии, те искат ли да участват или не искат, както и в каква форма ще стане всичко това. Много сериозен проблем ще има с правителството през лятото. Второ, същият този въпрос ще бъде подпрян от президентските избори, които са през октомври, или ноември, през есента. Тези два въпроса са толкова сложни, че ще бъдем свидетели на изключително интересни събития, които винаги досега са били донякъде предвидими благодарение на много солидно работещия двуполюсен модел и като знаеш кой е мнозинство, горе - долу можеш да предвидиш какво ще стане. Сега работата е крайно непредвидима, а това са много важни въпроси - кой е министър-председателят на България и кой е президентът на България. Да не кажа, че това са просто двата основни въпроса на политиката.

- По какъв начин парламентарните избори с такъв резултат, за който вие говорите - Симеон Втори като първа политическа сила, ще повлияят на президентските избори?

- Изключително силно ще повлияят. Въпросът обаче е много сложен. Първо, един огромен въпрос е Симеон ще продължи ли да иска да стане президент на България? Ако продължи да иска, това ще създава един сюжет - промяна в Конституцията или пък ново решение на Конституционния съд. Ако не иска, тогава възниква въпросът ще излъчи ли царят президент или ще остави работата на самотек. Как ще се държат другите политически сили? Просто изключително трудно е да се гадае.

- Има ли някакви ходове според вас, които могат да бъдат направени от основните политически сили или от някакви други фактори, които да могат да променят тенденцията?

- Г- н Коритаров, представете си, че вие сте треньор на "Левски", който играе срещу ЦСКА, и ЦСКА води с 4:0 на полувремето. Опитайте се да убедите вашите играчи, че трябва да минат в защита. Значи - да не трябва да връщат головете, а трябва да се пазят от 8:0. Двете политически сили, синята и червената, в момента се намират точно в това положение. Който постави на своя отбор задачата да намали разликата, боя се, че ще получи още голове във вратата. Това обаче изисква изключително здрави нерви. Много нерви изисква треньорът на "Левски" да вземе решение за отбрана при 3:0 за ЦСКА, защото знае какви обвинения ще получи после. Но все пак 3:0 е по-добре от 8:0.

- Обаче ако се даде инструкция за отбрана, това означава да се разчита на контраатаки.

- Не е точно така. Очевидно трябва очевидно да играят с контраатаки във връзка с все пак започващата избирателна кампания, с личностите, които излизат напред. Например БСП има един свой шанс в актьора Стефан Данаилов - авторитетен човек в обществото, който просто хората обичат, приемат, смятат го за свестен и т.н. Такъв тип шансове имат, но не мисля, че генерално може нещо да направи. Проблемът е там, че някак си масовото психическо явление, каквото представлява цар Симеон, се е оформило вече. Процесът е зациклил. Субектите на процеса, хората, които правят това нещо, имат самосъзнание за това, че го правят.

- На тази емоция не може ли да се намери контраемоция?

- Много хора смятат, че това е емоционална реакция, свързана с тежкия живот. Ако беше така, в нашите данни, на социолозите, щяхме да получаваме примерно: по-бедните гласуват повече за Симеон, по-средните - средно, а по-богатите, да речем, по-малко, т.е. щяхме да видим някакви социални групи, които отделно да стоят зад Симеон. Обаче социолозите - не само от агенцията, в която аз работя, но и от другите агенции, не намират никакви подобни фактори. Не се вижда коя група е по-за него. Всички са по еднакъв начин за него. Да речем по 35 % от всяка група. Какво означава това. Това не е толкова емоционално състояние, колкото бързо рационално решение. Сега малко огрубявам, но ще го кажа така, за да разберат читателите по-ясно какво мисля. Има твърдо рационално решение и то е много просто. Състои се от едно изречение : "Двуполюсният модел трябва да бъде прекратен". Ако искате, ще добавя още едно изречение: "Тези трябва да се разкарат". Значи това е решението, и то е твърде рационално решение, което народът е взел някак си. Имаме нежелание на народа, на населението да живее при двуполюсен модел нататък. Иска нов политически елит.

- Какво може да се направи в тази ситуация?

- Може да се оцелее от страна на всички политически партии. Между другото, такъв случай има в историята на България. След Първата световна война на вторите избори всички класически партии, партиите, които са управлявали България преди войната, получават двете заедно 10%. Такива случаи има. Това става обикновено при голяма промяна в състоянието на хората.

- Защо стана така всъщност?

- Политическата система в България е изградена, за да решава някакви противоречия. Има едни базови противоречия, които тресат народа и които са в дъното на нещата и след много междинни звена избиват в някаква политическа структура, която осигурява тези противоречия да не се разразят в разпадане или във война, а да стои нацията заедно. Всяка политическа система е израз на базови противоречия. Кои са трите противоречия, върху които се държеше тази система 10 години: Първото беше геополитическо - Запад или Изток. България много дълго се колебаеше да поеме на Запад или все пак да запази специфичните си отношения с Изтока - това е проблемът за НАТО и Русия. Второто базово противоречие е отношението към социализма - едните казваха социализмът е пъклен ад, другите казваха - социализмът беше прекрасен. Третото базово противоречие е комунизъм - антикомунизъм. Това бяха трите главни неща, които тресяха нацията и избиваха на повърхността в тази политическа система - биполярна, двуполюсна - СДС, БСП и разни междинни звена.На практика сега тези три базисни противоречия липсват. Тоест отпаднали са трите неща, които са пораждали системата, трите кита, на които тя се е държала, и няма защо да се чудим, че тя самата загива. Тя потъва естествено.