Подслушването в България се използва срещу политически опоненти

Посланикът на Норвегия в България Тове Скарстейн заяви, че в България подслушването се използва срещу политически опоненти, а полицията и прокуратурата не си вършат добре работата.

"Когато сегашното българско правителство дойде на власт, всички бяхме оптимистично настроени, а и хората в България повярваха в политическата му воля да се справи с язвите на обществото. Избирателите бяха гласували за една недвусмислена антикорупционна и антикриминална политика и действително в началото правителството демонстрира силна воля да се справи с тези злини. Сега обаче си мисля, че много хора в България са разочаровани, защото очевидно няма достатъчно резултати“, заяви Скарстейн пред Дойче веле.

"Всички помислихме, че ще видим някои силно корумпирани персони зад решетките, но все още много малка част от извършителите на тежки престъпления биват осъждани. Не сме доволни нито от скоростта, нито от качеството на съдебните разследвания, нито пък от работата на полицията и на прокуратурата. Стратегията на обвиняемите по делата за корупция, злоупотреба с власт и организирана престъпност е да бавят процесите, докато накрая обвиненията се разпаднат“, каза представителката на Норвегия в София. Тя изрази надежда правителството да положи усилия тези практики да бъдат прекратени.

Скарстейн коментира още, че скандалите я карат да мисли с тъга за политическата култура в България.

"Електронното следене и подслушването на телефонни разговори навсякъде в демократичните страни става само след санкция на съдия, който много добре трябва да проучи кому и за какво е нужна конкретната информация. Тя би могла да послужи за борба с организираната престъпност, но в случая става дума за удари срещу политически опоненти, а това не е част от нормалната европейска политическа култура. Политическите партии в България трябва да постигнат консенсус по противодействието на мафията и корупцията, а не да ги използват за собствените си противоборства. Това отнема много ресурси, привлича ненужен обществен интерес и хората вече нямат илюзии. Мисля, че всичко това ще окаже влияние върху решението за българското членство в Шенген. Всички европейци четат вестници, знаят какво става в България и затова не са уверени, че страната е постигнала европейските стандарти", каза още дипломатът.

Скарстейн обясни, че Норвегия членува в Шенген, но е с ограничен статут и страната не участва в гласуването по въпросите за охраната на външните граници на Европейския съюз. Норвежки представители присъстват във всички комисии по договора от Шенген, но без право на глас.

На Норвегия са ѝ били нужни три години, за да подготви според критериите на Шенген охраната на своята 200-километрова граница с Русия.

"Позицията на Осло по отношение на присъединяването на България и Румъния към шенгенското пространство е, че това трябва да се случи, когато двете страни постигнат критериите за членство", посочи дипломатът.