Погледнете на Изток!

Европейската обиколка на американския президент е историческа, защото тържествено затвори страницата на една епоха. Речта на Буш пред германския Бундестаг и подписът му под договора за разоръжаване в Москва отбелязаха началото на ново летоброене. След десетгодишната фаза на преход световната политика най-сетне обръща гръб на студената война и поглежда към Изтока.

С поканата си към Русия да влезе в общия "дом на свободата" Буш създаде съвременната общност на т.нар. Първи и Втори свят. Руско-американският антагонизъм, който в продължение на повече от 70 години непрекъснато се изостряше, се превърна в постидеологическа "ос на цивилизацията", около която се обединява и Европа. В бъдеще също ще съществуват различия в мненията между Америка и разширена Европа, но те ще бъдат сравнително маловажни на фона на външните конфликти.

Международният ислямски тероризъм е несъмнено една от най-големите заплахи за "новия Запад". Все пак той е само израз на едно много по-обхватно предизвикателство с ясни географски очертания. Корените на заплахата за световната политика през нашето столетие трябва да се търсят в Азия, гигантския континент между Босфора и Тихия океан.

Няма друг континент, където съжителстват и си противостоят толкова много религии. Ислямът в различните му разновидности се простира от Близкия изток през Южна и Централна Азия до индонезийския архипелаг. В Източна Азия той граничи с будизма, в Индия - с хиндуизма. Индийско-пакистанският конфликт в кашмирския район, който съпровожда като сянка Буш по време на европейската му обиколка, е най-опасният в наши дни. Още преди години американският политолог Пол Бракен насочи вниманието ни към ядрената надпревара в този район на света. Само на четири часа полет със самолет от източната граница на ЕС са се изправили една срещу друга две армии с над един милион войници, чиито командири разполагат с вече изпитани ядрени оръжия. За пръв път през миналата седмица едно европейско правителство публично изрази тревогата си от опасността от ядрена война.

Положението в Източна Азия също е напрегнато. Човек може да се възхищава или страхува от икономиката на Китай, тази страна обаче в никакъв случай не се е отказала от военните си амбиции. Военният бюджет на Пекин расте с изключително бързи темпове, факт, който Тайван отчита и проявява все по-голяма нервност. Китай, третата и най-голяма ядрена сила в Азия, продължава да се стреми към "обединение" с Тайван, продължава да претендира за островите Спратли в Южнокитайско море. Претенции към тях имат и други съседни страни.

От другата страна на азиатския континент, по източното крайбрежие на Средиземно море, отново избухна войната, която през 90-те години мнозина смятаха за приключила - войната между израелци и палестинци. Тя крие много по-голяма опасност от трите азиатски огнища на размирици, които Буш малко пресилено обяви за "ос на злото". Оперетната диктатура в Северна Корея може да се задържи още доста време, и все пак нито Пхенян нито Техеран или Багдад не представляват в момента заплаха за техните съседи, камо ли за Европа или Америка.

Азия като цяло прилича на котел, в който водата е близо до точката на кипене. До момента липсва регулатор на температурата, тоест структура за сигурност по подобие на евро-атлантическата. Американските войски, разположени в Южна Корея, Япония, Централна Азия или Персийския залив, не могат да осигурят надеждна стабилност, макар и да стряскат някои авантюристи.

Налице са двете условия, които позволяват налягането в котела да расте:

от една страна населението на Азия продължава да се увеличава, което изостря борбата за разпределение на жизнените ресурси. От друга страна модернизацията и внушителният икономически подем като процеси не обхващат целия континент, а само отделни точки от него, и така подсилват напрежението между отделни райони и страни. Тези демографски, политически и икономически тенденции почти принудително поставят азиатския континент в центъра на световната политика. Скоро те ще накарат Европа да обърне очи на Изток.

По БТА