Полето за самостоятелни действия на Русия намалява

Значителна роля в осигуряването на действията на многонационалните сили играят военните обекти на САЩ и НАТО на територията на бившите азиатски съветски републики. Американци и натовци имат бази в Узбекистан, Киргизия и Таджикистан. И макар първоначално да се смяташе, че тези летища ще се използват предимно за хуманитарни превози, неотдавна в Манас /Киргизия/ се приземиха първите френски изтребители Мираж 2000. Преди това практически от всички самолетни бази в интерес на авиационната групировка, задействана в борбата срещу формированията на Ал Каида, се извършваше разузнаване, бяха дислоцирани подразделения рейнджъри и самолети за психологическа борба и разузнаване.

Приземяването на миражите очертава следващия етап в разширяването на военното присъствие на НАТО и САЩ в региона. Има всички основания да се предполага, че това не е единично явление, а тенденция към превръщане на бившите обекти на съветските въоръжени сили в пълноценни западни бази.

Твърде възможно е затвърдилите се в Узбекистан, Таджикистан и Киргизия американци да разпространят своето военно присъствие и в Казахстан. Така може да възникне напълно парадоксалната и немислима по-рано ситуация, при която руските военни обекти в Казахстан да се окажат заобиколени от военни бази на НАТО.

В момента в Грузия се намира сравнително неголям контингент американски военнослужещи, чието предназначение е да окажат военнотехническа помощ при създаването на няколко грузински батальона за специално предназначение. След това Тбилиси планира да използва тези подразделения за борба срещу терористите и за укрепване на целостта на страната.

Не трябва да се учудваме, че инфраструктурата на Грузия ще бъде предоставена на разположение на САЩ и страните от НАТО, които продължават борбата срещу международния тероризъм. Геополитическото положение на страната, при което тя играе ролята на своеобразен мост по пътя на средноазиатския газ и нефт, създава многобройни изгоди за външнополитически маневри на ръководството на републиката. Също така не трябва да се подценява територията на Грузия като плацдарм за действия на САЩ срещу Иран и Ирак.

В този контекст стремежите на грузинското ръководство са напълно в унисон с американската теория за разнообразяване на пътищата за транспортиране на природните ресурси от Казахстан и средноазиатските държави. Така Грузия става естествен съюзник на САЩ. Затова няма да е преувеличено да се предположи, че след първите стотина американски военнослужещи на грузинска територия ще се появят бази на ВВС на САЩ и НАТО.

Азербайджан, който граничи с Иран, представлява твърде удобна площадка за бази на ударната авиация на САЩ и НАТО при хипотетична контратерористична операция срещу Иран. Като отплата Азербайджан може да получи по-съществена подкрепа от САЩ и НАТО за разрешаване на проблема с Нагорни Карабах.

Каква е равносметката от всичко това? От една страна, американската война в Афганистан се оказа твърде изгодна за Русия. Талибанската язва, която можеше да предизвика заразяването и смъртта на целия средноазиатски организъм и да има непредсказуеми последици за южния фланг на Русия, вече е почти ликвидирана. Според аналитиците е нереално възраждане на екстремистките групировки както в Афганистан, така и в средноазиатските републики. От друга страна, в регионалната политика не може да има вакуум на силата и ако слизането на Русия от геополитическата сцена се оказа неизбежно, то появата на нов лидер на азиатската сцена е фатална необходимост. В противен случай средноазиатските държави може да затънат в кървавото блато на локалните войни.

Днес става очевидно, че много проекти на руското ръководство, за чието реализиране на времето се хвърлиха много сили и средства, се оказаха неверни и безперспективни още от самото начало. Към тях може би трябва да се отнесат колективните отбранителни сили на ОНД, охраната на общата държавна граница в рамките на Общността.

Най-голяма изгода от създавалата се ситуация извлякоха САЩ. Те фактически вече получиха достъп до потенциално огромните богатства на региона. Но ако военното присъствие на страните от НАТО в Средна Азия в борбата срещу талибаните се оказа изгодно за Москва днес, то в перспектива тази полза е твърде мъглява. Вашингтон получава мощни лостове за формиране на по-нататъшните руски политически стремежи и още повече свива полето за самостоятелни действия на Москва на световната сцена. Това вероятно е главният резултат от американското проникване в по-рано забранения за САЩ стратегически район.