Политическата нестабилност намалява инвестициите

Българската народна банка оповести официално предварителни данни за платежния баланс през първото полугодие на 2005 г. Окончателните ще станат известни вероятно през следващата година, но наличните данни засега са добра основа за анализ на развитието на транзакциите между българските и чуждестранните резиденти.

Разглеждаме състоянието на платежния баланс на база последните четири тримесечия от третото тримесечие на 2004 г. до второто тримесечие на 2005 г. включително – тоест на годишна база – и сравняваме с предходния такъв едногодишен период. Аналогично подхождаме към данните за брутния вътрешен продукт (БВП), но тъй като за второто тримесечие на 2005 г. те все още не са публикувани използваме прогнозата на Агенцията за икономически анализи и прогнози.

Като основа за анализа поставяме състоянието на финансовата сметка, тъй като тя представя голяма част от източниците на ресурс за покупка на стоки и услуги от българските граждани. При недостатъчното равнище на физически капитал в страната, се предполага по-високата му възвръщаемост отколкото в развитите страни. Тъй като валутният борд създава стабилност на средата и налага провеждането на относително консервативна фискална политика, се създава стабилност на средата и се понижава рискът в икономиката, което като цяло поражда траен излишък по финансовата сметка - нетният приток на капитали в страната е положителен, което обуславя възможността на местните резиденти да потребяват повече стоки и услуги от чужбина отколкото се изнасят. Това на практика води до траен дефицит по текущата сметка, така че развитието и през последните няколко години е логично следствие от вливането на капитали от чужбина.

Салдото по финансовата сметка през разглеждания период остава почти непроменено – 2.7126 млрд. евро при 2.6892 млрд. евро през предходния. Това обаче означава, че като процент от БВП то намалява поради растежа на икономиката - от 14.6% на 13.5%. Тоест притокът на капитали относително се понижава, което може да е сигнал за по-слаба привлекателност на страната. от своя страна най-устойчивият и най-дългосрочен източник на средства, каквито са преките чуждестранни инвестиции, значително се намаляват размера си. Нетните преки чужди капитали спадат от 1.9523 млрд. евро на 1.2828 млрд. евро.

Един от факторите за това сериозно понижение (с около 1/3) е чисто статистически – това е отчитането на сделка в телекомуникационния сектор, която наложи промяна в подстатиите относно преките чуждестранни инвестиции. Намаляването им обаче продължава вече второ последователно тримесечие от началото на 2005 г. и това се дължи на по-фундаментални фактори. Част от обяснението е в проведените в края на месец юни парламентарни избори, които допринасят за по-голямата несигурност сред чуждестранните инвеститори относно развитието на средата за бизнес в България.

Неясната ситуация след изборите и невъзможността на Народното събрание да излъчи стабилен кабинет увеличава политическия риск за страната и възпира осъществяването на някои инвестиционни сделки. Това ще окаже негативно отражение поне до края на годината и могат да се очакват последващи остатъчни ефекти във вид на още по-ниски инвестиции.

Освен това друг фактор, който действа негативно на привличането на чужди капитали е създаването на все по-благоприятни условия за бизнес и инвестиции в страните, конкуриращи България. Това се отнася за Литва, Латвия и Естония, Румъния, Словакия, Сърбия, които значително намаляват и опростяват данъчните си системи, облекчават административните режими и разходите за правене на бизнес, като по този начин трайно присъстват на картата на международните инвеститори. Макар временно да реализира добри резултати, България все още не успява да си създаде достатъчно положителен имидж и по тази причина е необходимо тя да предложи още по-добра среда, а сегашната политическа ситуация представлява сериозно препятствие пред този процес.

Положително развитие се наблюдава по отношение на външната търговия, където се реализира растеж, както на вноса, така и на износа на стоки и услуги. Както е известно още от Адам Смит, търговията е “игра с положителна сума”. Тоест при една доброволна сделка и двете страни печелят, тъй като оценяват полезността от парите си или от стоката/услугата, която продават по-ниско от полезността на това, което получават. Следователно колкото по-голям е размерът на търговията, а следователно и външната търговия, толкова повече печелят производителите и потребителите. При вноса стоките и услугите се купуват от чужбина на по-ниска цена отколкото биха се купили от страната, а при износа се продават на по-висока цена отколкото биха се продали в страната.

През разглеждания период юли 2004 – юни 2005 г. износът на стоки достига 8.7575 млрд. евро, като реализира растеж с 24.5% спрямо предходния. Най-съществено нарастване се наблюдава при износа на енергийните ресурси – 60%, следвани от суровините и материалите – 32% и инвестиционните стоки – 30%, по-слабо е нарастването при потребителските стоки – 5%. Структурата на износа се изменя като намалява делът на потребителските стоки от 36% на 30% за сметка на нарастване на някои видове стоки с по-ниска добавена стойност (суровините и енергийните ресурси).

Вносът на стоки достига 12.8764 млрд. евро на годишна база при 10.3993 млрд. евро през предходния период, което е нарастване с 23.8%. Следователно растежът на износа вече превишава този на вноса, но това не е достатъчно, за да се свие дефицитът по търговското салдо, който вече е в размер на 3.1107 млрд. евро или 15.4% от БВП при 2.5595 млн. евро или 13.9% през предходния период. Най-голямо нарастване се получава при енергийните ресурси 33.5%, следвани от инвестиционните стоки – 31.5%, потребителските стоки – 21.9% и суровините и материалите – 16.3%.

Прави впечатление, че вносът на потребителски стоки, който беше считан за неблагоприятен за икономиката от някои експерти, не нараства толкова бързо и следователно не е повод за притеснение. Нарастването на вноса на енергийни суровини се обуславя от по-високите цени на горивата, които се очаква да се запазят на подобни равнища или да се повишат в краткосрочен план. Структурата на стоковия внос като цяло се запазва непроменена, като може да се отбележи слабото нарастване на дела на инвестиционните стоки.

Нетното салдо по услугите леко се повишава с 22 млн. евро, като това се отнася за нетния доход от чужбина 29.1 млн. евро. При нетните текущи трансфери се продължава тенденцията те да нарастват като разликата с предходния период е в размер на 240 млн. евро. Това се дължи до голяма степен на частните трансфери от българските емигранти в чужбина и в по-малка степен на средствата, постъпващи по европейските фондове, които се отчитат именно в тази подстатия.

Като цяло салдото по текущата сметка е отрицателно в размер на 1857.2 млн. евро, което е 9.2% от БВП при 8.7% през миналия период. При текущото развитие на икономиката на страната може да се очаква, че този дефицит ще се запази или леко ще се разшири до края на 2005 г.

Положително развитие се наблюдава и при статията Резерви и друго финансиране, която отразява огледално общия баланс на транзакциите между резиденти и нерезиденти за страната. През четирите тримесечия между юли 2004 и юни 2005 г. валутните резерви в страната се увеличават с 1240.3 млн. евро, като резервите на Българската народна банка нарастват с 1213.9 млн. лв. Следователно доверието във валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото се запазва, както и способността на БНБ да посреща своите задължения в тази насока.

Като обобщение може да се каже, че платежният баланс е израз на стабилното развитие на страната. Все пак трябва да се отчете тенденцията за понижаване на дела на преките чуждестранни инвестиции до 6.4% от БВП и неясните перспективи за тяхното последващо подобрение, тъй като те са много важен източник за увеличаване на заетостта, доходите и конкурентоспособността на икономиката По тази причина пред следващото правителство стои като първостепенен въпросът за създаването на най-благоприятната среда за бизнес в България и ускоряване на икономическия растеж.

Таблица 1: Показатели от платежния баланс

Забележка: Отрицателните стойности означават нарастване на резервите

Таблица 2: Структура на износа

Таблица 3: Структура на вноса

 Институт за пазарна икономика