Политическите дебати в Дания за имиграцията придобиха агресивен тон

Наричани "нежелани" или "по-малко цивилизовани", чужденците в Дания се чувстват оскърбени от агресивния тон на политическите дебати за имиграцията, а навлизането в предизборна кампания никак няма да успокои нещата.

"Последният път, когато гледах новини по телевизията, имаше четири големи репортажа, като три от тях разказваха как имигрантите съсипват всичко", споделя Кели Дрейпър, британска учителка, пристигнала тук преди седем години.

На 18 юни страната организира парламентарни избори. Според социолозите фаворит е дясната опозиция. Един от големите въпроси е какъв ще е резултатът на Датската народна партия (ДНП) - дясна антиимигрантска формация, излязла начело на изборите за
Европарламент през 2014 г.

Нейните депутати са способни да използват много тежки думи, техните критици редовно се оплакват от расистките им забележки. А чужденците в Дания трудно свикват с това, макар да познават най-новата история на страната и помнят как преди 10 години мюсюлмани гориха знамето ѝ заради карикатурите на Мохамед във вестник "Юландс постен".

"Аз съм евреин и винаги съм казвал на датчаните, че ако заменят думата "мюсюлмани" с "евреи", ще се получи Германия от 30-те години на минали век", отбелязва американецът Дейвид Милър, който живее в Копенхаген.

ДНП твърди, че фашистките възгледа са им чужди, но нейни парламентаристи сравниха ислямското було с пречупения кръст, Корана с "Моята борба" на Хитлер и обявиха исляма за
"най-голямата заплаха за цивилизацията ни".

Бившата председателка на партията Пиа Шерсгор смята, че някои квартали в Дания са "населени с хора, дошли от по-низша цивилизация". Евродепутатът Андерс Вистисен вижда в демографския прираст на мюсюлманските страни "най-голямото предизвикателство за човечеството".

"Колкото до положението на евреите в Европа: мюсюлманите продължават оттам, където спря Хитлер. Ситуацията ще се обърне само ако те бъдат третирани така, както бе Хитлер", написа в Туитър миналата година Магенс Камре, общински съветник в предградие на Копенхаген и бивш евродепутат.

"Нежелани пришълци"

ДНП вероятно е най-влиятелната партия от този лагер в Европа. А след като близо 20 процента от участниците в допитвания изразяват намерение да гласуват за нея, водени от страх от масиран приток на бежанци, тя има всички основания да запази линията си. Подкрепяйки едно дясно правителство от 2001 до 2011 г., тя допринесе за това Дания да се сдобие с едно от най-строгите законодателства в Европа в областта на имиграцията. Ще иска ли този път партията министерски постове? Отговорът на този въпрос остава неясен.

С времето разграничаването ѝ от класическата дясна партия "Венстре" стана не толкова отчетливо.

"Има голяма разлика в способността и желанието за интегриране в зависимост от това дали си пристигнал тук американец или швед християнин и сомалийски или пакистански мюсюлманин", писа през лятото на 2014 г. влиятелният депутат от партия "Венстре" Ингер Стьойберг. Той предлагаше религията да стане критерий за подбор на имигрантите.

Социалдемократите, които по време на кампанията през 2011 г. обещаваха да отменят някои разпоредби, усложняващи имиграцията, също заговориха по друг начин. Една от причините за това е популярността на ДНП сред широките народни маси. През октомври говорителят на партията по темата за имиграцията беше разкритикуван, защото каза, че бежанците са "нежелани пришълци, както и да се гледа на въпроса". През март се появи партиен плакат със снимка на министър-председателката Хеле Торнинг-Шмит и текст: "Ако идвате в Дания, то е, за да работите".

Атентатите, извършени през февруари от датчанина от палестински произход Омар ал Хусейн, който уби двама души, показа по жесток начин провалите на интеграцията. Като много други мюсюлмани, които не успяват да си намерят стабилна работа, 22-годишният мъж се чувствал отчужден в общество, в което не успял да открие мястото си.

Два месеца по-рано допитване показа, че 44 процента от датчаните "понякога се срамуват от дебатите за имиграцията" в страната си. Една трета от анкетираните турци или хората от
турски произход дори обмисляли по тази причина да напуснат Дания.

Говорителят на ДНП по въпросите на имиграцията Мартин Хенриксен, който беше описал исляма като "терористично движение", но сега предпочита да говори за "завоевателска
идеология", не вижда причини за срам.

"Някои смятат за расистко да се каже, че 20 процента от затворниците в Дания са от мюсюлмански семейства", каза за АФП депутатът. "Това обаче е факт, това е реалността. Според мен това просто трябва да се казва и да има дебати по този въпрос", подчертава той.

По БТА