Политиката на Тони Блеър ще доведе до изчезването на Великобритания

Когато избирам думата, каза Хъмпти-Дъмпти с доста презрителен тон, тя означава само това, които аз избирам да означава. Упрекът на Хъмпти-Дъмпти към Алиса, която подлага на съмнение начина му на изразяване, би могъл да идва директно от Даунинг стрийт. В момента премиерът се опитва да "предефинира" британския патриотизъм. Някой би могъл да сметне, че концепцията е достатъчно проста. Патриотизъм означава любов към страна към родината. И край.

Защо тогава това представлява проблем за Тони Блеър? В края на краищата той никога не се е притеснявал да прибягва до патриотизма. Например в едно известно интервю във вестник "Сън" в навечерието на предишните общи избори той обяви: "Аз съм британски патриот. Ние ще се борим за интересите на Великобритания и винаги ще защитаваме нашата независимост".

Не знам дали господин Блеър е бил искрен преди четири години. Но ако е бил, той бързо е променил мнението си. Неговият мандат като премиер доведе до по-нататъшна ерозия на британската способност да защитава интересите си в Европа. Той преобърна нашето отдавнашно противопоставяне на една европейска армия. На практика той глупаво насърчи този план, замислен и движен от французите като алтернатива на НАТО.

Сега, съблазнен от своето лидерство в проучванията на общественото мнение, господин Блеър гръмко потвърди решението си да отмени лирата в полза на единната европейска валута.Такава политика няма икономически смисъл. Великобритания, въпреки данъчните увеличения на лейбъристите, се справя доста добре извън Европейският валутен съюз. Лирата е по-стабилна валута от еврото, което изглежда все по-зле с всеки изминал ден.

Но преди всичко без собствена валута Великобритания ще загуби силата си да определя своята икономическа политика в полза на това, което френският премиер Лионел Жоспен наскоро описа с освежаваща откровеност като едно европейско икономическо правителство.

Не е трудно да се разбере какво е изложено на опасност. С единна валута ще има едно единствено ниво на интересите, без да се вземат под внимание нуждите на Великобритания, а тези на множество много различни страни. Освен това ще съществува огромен натиск да позволим нашите бюджети също да бъдат определяни от Европа. В действителност с така наречения Пакт за стабилност, който ограничава бюджетните дефицити, и с все по-голямото хармонизиране на данъците, посоката вече е очевидна.

Премиерът Тони Блеър провежда политика, която ще доведе до ускореното изчезване на Великобритания като независима държава, както и на британската демокрация, която тя е развивала в продължение на векове. Ако това е идеята на господин Блеър за патриотизъм, то вероятно само той и Хъмпти-Дъмпти я споделят. А ние знаем какво в крайна сметка се е случило с Хъмпти-Дъмпти.

При тези избори господин Блеър е обвиняван от Консервативната партия, че е обсебен от еврото. Сигурно би трябвало да има нещо дълбоко погрешно в един премиер, който просто не е загрижен за свободата и независимостта на страната си.

Но, повече отколкото си мислите, трябва да има нещо дълбоко погрешно и в днешната Лейбъристка партия. Възможно е повече от лейбъристите да са влезли в политиката с някакви вярвания. Но тяхната прекалена претенция, че са избираеми сега е това, заради което те се отказаха от достатъчно свои принципи, за да се защитят, и заради което на тях може да се разчита, че ще продължат да изменят на убежденията си. Ние живеем в един свят, в който цинизмът по отношение на политиката е модерен. Но дори и най-закостенелият циник би открил нещо дразнещо при новите лейбъристи.

Те не са достатъчно социалисти, но биха искали да бъдат. Те не влизат в открит спор за по-високи данъци, но ги въвеждат. Те не спират открито хората да си купуват жилища, да спестяват за пенсии или да се осигуряват здравно - но премахват стимулите за това. Те не атакуват открито полицията, но подкопават нейния морал.

За една партия, която все още негодува от компромисите, които трябваше да направи в икономиката, и която все още вътрешно не харесва нашите традиционни институции, възможността да се претопи Великобритания в една федерална Европа е по-привлекателна политика от повечето други. Ако им се даде шанс, те ще го направят.