Половината българи се съмняват, че демокрацията е най-добрата форма на управление

По данни на "Галъп" делът на одобряващите демокрацията у нас е спаднал с 8% за 10 години

Половината българи се съмняват, че демокрацията е най-добрата форма на управление

76% от хората по света се съгласяват с твърдението, че демокрацията може да има недостатъци, но е най-добрата форма на управление. У нас също има мнозинство в подкрепа на това твърдение, но твърде крехко - едва 52% споделят това виждане.

Така в България, в третото десетилетие след началото на демократичните промени, вярата в демокрацията изглежда в опасност. Това показват данните от две вълни на изследване, проведени от световната асоциация “Галъп интернешънъл“ (в сътрудничество с УИН) в повече от 60 държави и сред повече от 60 хиляди души. Вълните са в средата на двете десетилетия на ХХI век – през 2005 и 2015 г.

По повод 30-тата годишнина от 1989 година “Галъп“ за първи път сравнява даннитe от двете мащабни изследователски вълни.

Криза на вярата в демокрацията

Според изследователите се наблюдава повишаване на съмнението и критичността по отношение на демократичното управление у нас и това е в съзвучие с настроенията в страните от региона.
“Разбира се, следваща вълна на изследване ще покаже дали и доколко тази тенденция е устойчива. Ако у нас наистина убедеността в качеството на демокрацията трайно спада, въпросът следва да получи адекватно внимание, защото е повод за тревога“, отбелязват от “Галъп“.

Наскоро публикувано национално представително проучване на Институт "Отворено общество", също констатира, че в България демокрацията се ползва със значителна обществена подкрепа, която обаче постепенно ерозира.

Привържениците на демокрацията са намалели с 8% за 10 г.

Изследванията на “Галъп“ сочат, че в рамките на десетилетие степента на приемане на демокрацията по света като че ли леко спада – мнозинството, което приема, че това е най-добрата форма на управление, е разколебано от 79% на 76%. В България има сходни белези – от 60%, съгласните спадат за десетилетие до 52%.

България е в съзвучие със страните в Източна Европа, които споделят по-скоро позитивни оценки за демокрацията, на не в особено висока степен. А дори и на фона на Източна Европа България е под средните стойности.

Явно е, че при нас резултатите от трансформацията след 1989 г. е оставила много въпросителни за качеството на демокрацията, отбелязват анализаторите от “Галъп“.

Изследването отчита, че в хода на третото десетилетие след демократичните промени у нас, 52% от българите са съгласни, че макар и да има своите недостатъци, демокрацията все пак е най-добрата форма на управление. Една трета от нашите сънародници обаче не могат да се съгласят с това твърдение, а 16% не знаят как да отговорят.

У нас и спадът в последното десетилетие като че ли е още по-осезаем – 52% одобряват демокрацията сега срещу 60% преди десетилетие. А делът на българите, които не смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, се е повишил с една десета – от 23% на 32%.

Ситуацията е сходна и в непосредствено съседните на България държави. Впечатление прави Румъния, държава, с която България сподели в последните десетилетия общ път на демократично развитие. Там, например, през 2005 г. делът на съгласните, че демокрацията е най-добра система е бил 80%, а през 2015 се стопява до 58%.

Как е по света?

Населението на света показва висока степен на приемане на демокрацията. В нашето десетилетие 76% от всички запитани отговарят положително или по-скоро положително на твърдението „Демокрацията може и да има своите недостатъци, но е най-добрата форма на управление“. 20% по-скоро не са съгласни или съвсем не са съгласни с това твърдение, а делът на тези, които не могат да отговорят, е 4%.

Десет години по-рано делът на съгласните и по-скоро съгласните е бил 79% – срещу 17% по-скоро несъгласни или съвсем несъгласни, а останалите – колебаещи се.

В дела на харесващите демокрацията се отбелязва разколебаване във всички изследвани региони. Най-осезаема е разликата в Азия, Африка и в Източна Европа. Разбира се, за да се отчете трайна тенденция, е нужна и още една вълна на изследване – която предстои.

Ходът на политическите събития в световен мащаб напоследък може би е оказал свето влияние, отбелязват анализаторите.

Отчетеният известен спад в дела на световното население, припознаващо демокрацията като най-добър начин за решаване на обществените дела, може да означава и уклон към все по-авторитарни и популистки модели на управление, но тепърва трябва да се види дали става дума за устойчива тенденция. 

Възприемането на демокрацията като най-добра форма на управление днес е широко разпространено във всички демографски групи по света. Подкрепата по отношение на демокрацията е висока, независимо от нивото на религиозност и се среща практически сред всички вероизповедания. Закономерно, колкото по-високо е нивото на образование и доходите, толкова по-висока е и подкрепата на демократичното управление.

Ако погледнем картината по региони, през 2015 г. демокрацията е най-харесвана – очаквано – в Северна Америка (82% мнозинство съгласно, че демокрацията е най-добра форма на управление) и в Западна Европа (80%). От друга страна, нивата на съгласие с твърдението, че демократичната система е най-добра са най-ниски в Източна Европа (64%) и Северна Азия (55%). 

Още от България