Половината ВСС бойкотира избора за шеф на ВАС

Висшият съдебен съвет (ВСС) не успя да избере председател на Върховния административен съд. Разпределението на гласовете при двата вота днес показва нулеви шансове за който и да е от сегашните четирима кандидати при евентуална нова процедура.

Възможно е декларацията на НДСВ, ДПС, БСП и НИЕ да е изиграла своята роля, за да се осуети избора на председател на ВАС, коментира председателят на парламента Огнян Герджиков. Той определи като "непонятен" упрека на СДС за натиск от страна на парламента. Декларацията е политическо изявление и идва да напомни, че всички, включително и ВСС, са длъжни много строго да се придържат към законовия ред, каза Герджиков. Той окачестви като "твърде съмнително" прибързването с избора на председател на ВАС и като странен факта, че по време на гласуването във ВСС е имало много на брой невалидни бюлетини.

И при първото тайно гласуване, и при балотажа считания за фаворит Георги Марков събра по 10 гласа - в пъти повече от останалите трима претенденти, но далеч по-малко от необходимите 17, за да заеме поста на подалия оставка Владислав Славов.

Финалното второ гласуване бе бойкотирано от 11 от присъстващите 24-ма членове на ВСС, които пуснаха недействителни бюлетини. Членове на съвета допуснаха, че е възможно изборът да е бил бойкотиран организирано от представителите на прокуратурата, които се явиха заедно на заседанието, предвождани от Никола Филчев.

Часове преди несъстоялия се избор, състав на ВАС отхвърли и втората жалба на правосъдния министър Антон Станков срещу стартиралата процедура.

Междувременно депутатите от НДСВ, ДПС, Коалиция за България и НИЕ излязоха с остра декларация срещу висшите съдии. Народните представители от ОДС пък обвиниха колегите си в парламента, че оказват политически натиск над магистратите.

Филчев и хората му организирано бойкотираха Георги Марков?

Въпреки всички призиви да не провежда процедурата и в почти пълен състав - 24 от общо 25 члена, ВСС днес се събра на извънредното си заседание, на което трябваше да избере председател на Върховния административен съд, след като Владислав Славов предсрочно подаде оставка. Не дойде само заместник председателя на Върховния касационен съд Благовест Пунев.

Тримата прокурори от квотата на обвинителите във ВСС, заедно с най-новия член на съвета от парламентарната квота - колежката им от Перник Радка Петрова, се появиха заедно, 15 минути след началото на заседанието, предвождани от шефа им Никола Филчев. Това даде основание на някои от членовете на ВСС след заседанието да допуснат, че прокурорите предварително са били инструктирани от обвинител №1 да гласуват с недействителни бюлетини, за да осуетят избора най-вече на Георги Марков, който се оказа с най-силно лоби във ВСС. Тази теза съвпада с топлите отношения между Филчев, президента Първанов и БСП през последната година и половина. Левицата, заедно с управляващото мнозинство, също иска да осуети избора на конституционния съдия Марков, считат за част от синьото лоби по върховете на съдебната власт.

Дори и в нов състав, ВСС няма да успее да събере квалифицирано мнозинство, за да избере шеф на ВАС, прогнозираха днес повечето от висшите магистрати. Те отново упрекнаха парламента, че в опита си да осуети слагането на Марков начело на ВАС през лятото, е поставил с новото изискване за квалифицирано мнозинство непреодолима пречка по принцип пред избора на шефове на върховните съдилища и на главен прокурор. Трябва да се върне старото положение да избираме с повече от половината гласове във ВАС, призоваха магистрати.

По предложение на мандатната комисия, ВСС първо реши, че необходимото по закон "повече от квалифицирано мнозинство", означава 17, а не 18 гласа. И по-малката бройка обаче се оказа непостижима за нито един от четиримата кандидати, след като първо 8, а след това 11 висши магистрати бойкотираха избора, пускайки празни пликове или недействителни бюлетини при тайното гласуване.

Считаният за фаворит Георги Марков, когото Славов и шефа на ВКС Иван Григоров тъкмяха за поста, събра по 10 гласа и при първото гласуване, и на балотажа. Втори беше юристът и депутат от левицата Александър Арабаджиев, който получи 4 гласа при първото гласуване и 3 на балотажа. На трето място остана зам.шефката на ВАС Светла Петкова, получила 2 гласа при първото гласуване, а нито един от висшите магистрати не предпочете съдията от ВАС Николай Урумов.

Засега Висшият съдебен съвет не е обсъждал кога ще има нов избор на председател на административния съд. Пи принцип процедурата може да започне още утре, но почти всички членове на ВСС бяха скептично настроени, че това ще се случи.

И четиримата кандидати имаха по 10 минути, за да изложат своите управленски концепции. Въпроси почти не им бяха задавани.

След изслушването пръв от сградата на ВСС излезе Александър Арабаджиев, според който ВАС трябва да се гордее не само с европейската си информационна система, " а и с европейските си решения". Думите му напомниха за парламентарните критики за решенията на ВАС, свързани с големите приватизационни сделки.

Георги Марков, чийто мандат в КС изтича в края на годината и за когото днес бе втория неуспешен опит да бъде избран за шеф на административния съд, отказа коментари, защото бил обещал интервю на "именит журналист". Първият опит Марков да застане начело на административния съд бе през лятото. Той бе осуетен от мнозинството в парламента още преди гласуването, със спешни промени в Закона за съдебната власт, въвели нова процедура за избор на председателите на двете висши съдилища и на главния прокурор.

От коментара на Светла Петкова стана ясно, че ако бе избрана за шеф на ВАС, е щяла да работи за развитието на административното правосъдие и за създаване на нов административен кодекс. Колегата ѝ Николай Урумов пък заяви, че ВАС трябва да работи като върховна инстанция, а не да се занимава само с първоинстанционни дела, за да има повече време да осъвремени самата административна процедура.

Магистрати предположиха, че празни или недействителни бюлетини са пуснали и членовете на ВСС, които гласуваха по принцип против откриването на процедурата за избор на нов шеф на административния съд. 7 магистрати се възпротивиха при откриването ѝ преди три седмици. Сред тях бяха шефът на следствието Румен Георгиев, окръжният съдия Нели Куцкова и други.

Съдът осуети и втората атака на Станков срещу процедурата във ВСС

Часове преди несъстоялия се избор, състав на ВАС отхвърли и втората жалба на правосъдния министър Антон Станков срещу стартиралата процедура.

Първата си жалба срещу откриването на процедура за избор Станков подаде преди седмица във ВАС. В петък обаче съдът я отхвърли като недопустима. За да се подсигури светкавично, Станков отново поиска да се спре процедурата, като този път обжалва решението, с което съвета прие оставката на Владислав Славов.

Тричленен състав на ВАС определи и втората жалба на министъра като недопустима. Волята на ВСС е не да постанови освобождаването от длъжност на сегашния шеф на съда, а да приеме подадената от него молба и да предложи на президента да издаде указ за освобождаване му, заявяват в решението си административните съдии.

Славов подаде оставката си като шеф на ВАС преди две седмици, за да се открие процедура за избор на негов приемник. Мястото по принцип се освобождава, защото от началото на октомври той става конституционен съдия, но мандатът на Славов като шеф на ВАС изтича на 1 декември.

"С всички възможности на закона бих атакувал този избор", заяви министър Станков по-рано днес по БНТ. Според него не може председател на ВАС да бъде избран "при такива съмнения, нарушения и прибързаност". "Висшият съдебен съвет не спази процедурата по избора на председател на ВАС. Това поставя под въпрос избора на всеки нов юрист, който ще бъде на този пост", коментира още министърът. Станков визира последните промени в Закона за съдебната власт, според които процедурата по избор на шефове на двете висши съдилища и на главен прокурор може да започне най-рано 2 месеца преди изтичането на мандатите им. В случая със Славов това е 1 октомври.

ОДС обвини НДСВ, ДПС, левицата и НИЕ в политически натиск над магистратите

В битката за осуетяване на избора на нов шеф на ВАС се включи и парламентът.

Още в петък депутатите от НДСВ, ДПС и Коалиция за България освободиха като член на ВСС Асен Манов и сложиха на негово място Радка Петрова, и.д. окръжен прокурор на Перник, която днес вече участва в заседанието на съвета. Рокадата бе по искане на правосъдния министър, чийто формален аргумент бе заболяването на Манов, който не участва в заседанията на съвета в продължение на година и половина. Срещу решението остро реагираха депутатите от ОДС като заподозряха, че новият член на ВСС ще се води от волята на мнозинството и левицата, които са против това в края на мандата си сегашният състав на ВСС да избира шефа на ВАС за следващите 7 години. В знак на протест дясната опозиция дори бойкотира заседанието на комисията за промени в конституцията.

Станков: ВСС се опитва да изолира парламента от съдебната система С бързането си да избере председател на ВАС, Висшият съдебен съвет се опитва да изолира парламента от участие в процесите в съдебната система, обяви министърът на правосъдието Антон Станков в коментар на декларацията на НДСВ, ДПС, БСП и НИЕ. "Парламентът има право да излъчи половината от членовете на ВСС. Усилията са точно този парламент да не участва в този процес", допълни Станков.

Днес, в момента в който във ВСС започна изслушването на кандидатите за шеф на ВАС, в парламента бе огласена нова декларация, подписана от НДСВ, ДПС, Коалиция за България и НИЕ, прочетена от лидера на ПГ на НДСВ Станимир Илчев.

"ВСС като най-висш орган на съдебната власт трябва да изпълни задълженията си за спазването на законността, да не се поддава на еднолични внушения, съдействайки за постигането на лични, користни интереси и да осигури прозрачност и публичност в своите действия", се казва в декларацията.

Според подписалите я депутати "някои членове на ВСС, използвайки сегашното статукво, проявяват желание на всяка цена да се избере председател на ВАС субективно и със силно оспорими от законова гледна точка средства". Отчитаме общественото несъгласие този отговорен избор да бъде извършен чрез процедурни ходове и поведение на свършените факти и подчертаваме, че подобно поведение не спомага за укрепване и стабилизиране на съдебната система, което се очаква от българските граждани, Европейския съюз и международните институции, се посочва в документа.

В контрадекларация пък ОДС - единствената неподписала парламентарна сила, обвини групите на НДСВ, ДПС, КБ и НИЕ в "безпрецедентна и недопустима политическа намеса" в дейността на независимата съдебна власт и ВСС. В документа, огласен от Елиана Масева се заявява, че днешното действие на парламента има за цел да окаже политически натиск върху съдебната власт и да сплаши върховните магистрати, членове на ВСС. Според ОДС по този начин се провокира изпълнението на политическа поръчка, която се изразява в избор на удобен за управляващите ръководител на ВАС след избор на новата парламентарна квота за ВСС.

В декларацията се казва още, че ОДС винаги са се обявявали за реформирането на съдебната система, затова ще подкрепят промените в конституцията по време на утрешното трето гласуване, но ще настояват за още бъдещи изменения в основния закон като преструктуриране на съдебната система и избор на членовете на ВСС с квалифицирано мнозинство от парламента.