Помощта за Ирак и Афганистан няма да компенсира случаи като този с Аспарухов

Г-н Димитров, Вие казвате, че подкрепата, която оказахме на САЩ в Афганистан и Ирак, едва ли не няма да компенсират случаи като тези с Аспарухов и липсата на реформи в спецслужбите. Какво точно имате предвид?

След 11 септември в политическите доминанти на мисленето на натовските държави изникна въпросът до каква степен държавите - кандидати за членство в Пакта ще се включат активно в различните посоки на борбата със световния тероризъм.Готовността политически да се подкрепят определени акции и практически да се допринесе за тяхната реализация остави на заден план онова, което се наричат изисквания според Плана за действие за членство в НАТО. Това е програма, сходна с програмата за присъединяване към ЕС, макар и по-ограничена като обем - относително изчислим прогрес в определени области, които са ясно определени от държавите - членки на НАТО. Ето защо държавите в Източна Европа, в които не бяха на власт правителства, имащи политическата воля за извършване на радикални реформи в сектора за националната сигурност, помислиха, че това, което правят за Ирак и Афганистан, би им дало възможност да не правят онези болезнени реформи, които не са по вкуса им. По социално - политически или идеологически причини. Оттам възникна проблемът, че някои помислиха - включително и в българското правителство, може би и самият министър - председател - че въпросът с присъствието на знакови фигури от комунистическите тайни служби няма да предизвика никакъв проблем в САЩ и в НАТО. Т.е., че след като ние гласуваме в подкрепа на антитерористичната коалиция и имаме изключително ценна роля в Съвета за сигурност, те ще ни оставят на мира за неща, които "са наша вътрешна работа". Това е едно напълно погрешно мислене и аз се надявам, че то не се споделя от цялото правителство.

Реално партньорите от НАТО не би трябвало да позволят правителството да изпадне в подобна самозаблуда.

Донякъде бих казал, че впечатлението, което те са създали, е и по тяхна вина. Прекомерната концентрация върху това какво правим в Ирак, какво правим в Афганистан, какво правим със световния тероризъм, дори какво правим на Балканите, създадоха впечатлението, че Брюксел не държи чак толкова на аспектите, свързани с конкретна реформа, със скъсване на миналото от Студената война. Това е един много опасен феномен, който НАТО започва да изживява със случаите на проблеми в Словакия, с някои резерви към действителността в Румъния и, разбира се, с поредица от неудачи в България, последната от които е случаят с ген. Аспарухов. Така че нещата започват да се променят към изпълнението на основополагащи изисквания, свързани с членството в НАТО - така, както то е било концептуализирано преди 11 септември. И ако България не коригира поведението си, това може да доведе до нежелани последици - например да бъде изолирана от процеса на вземане на решения в Алианса.

Говорите за нежелание на настоящето правителство да осъществи реформите в специалните служби. Това обаче не бе сторено през всичките 11 години преход. Защо?

Конюнктурни причини при някои правителства, идеологически при други, наложиха непоследователност в подхода към службите и към кадрите. Затова ще повторя тезата си, която според мен отговаря на реализма - законодателно и практически трябва да се регламентира значително ограничаване на достъпа на хората, които са принадлежали към ДС, но едва ли е реалистично да се очаква, че може цялостно те да бъдат отстранени и едва ли това е удачно. Трябва обаче те да останат едно малцинство от хора, доказали своята еволюция в драматични моменти. Например как са действали при криза в Югославия, при криза в Косово, по отношение на Афганистан, дали са се бъркали или не са се бъркали в политическите процеси, какви са техните икономически връзки, и те да останат едно малцинство, което да се инкорпорира плавно във формиращо мнозинство от кадри, които не са обременени. Ние не забелязваме това в момента.

Реално обаче, след като говорите за законодателни мерки, това означава да се вкара лустрационен елемент в нормативната база, а това е твърде спорен ход.

Лустрацията трябва да бъде насочена към оптимално съчетание на мнозинството от нови кадри с малцинство, еволюирало през последните години. Това е положително реалистичното, нали? Защото имаме другият вариант - старите кадри да доминират и да задушат младото поколение - това е по-опасно за българската демокрация.

Добре, ако НАТО действително е против назначаването на Бруго Аспарухов, този проблем не би ли могъл да се разреши като просто не му бъда даден допуск до информация?

Говорим за различни неща. Едно е на него да му се откаже допуск, а друго е политическото послание към министър -председателя. Първото е процедурен въпрос - формулярът му се подава в НАТО и след изтичане на процедурата се отказва или не се отказва. Но това е съвсем различно от политическото послание, което Алиансът вероятно отправя към България.