Пораженията от бедствията могат да доведат до раздуване на следващия бюджет

Ще имат ли отражение върху икономиката последиците от катастрофалните наводнения в голяма част от страната?

Като икономисти нас ни интересува какво е количеството на изгубения капитал и какво време му е необходимо, за да се възстанови. Към момента няма точни пресмятания за количеството разрушен физически капитал. При всички случаи обаче ще се наложи част от ресурса, който би отишъл към други инвестиции, да се пренасочи към неща, към които иначе не би отишъл, като пътища, мостове, други видове инфраструктура.

А отчитате ли какво ще е отражението върху икономиката на унищожения бизнес на десетки малки и средни фирми в засегнатите райони?

Това е въпрос на няколкомесечни наблюдения. Но наистина унищоженият бизнес е проблем наред с разрушения като инфраструктура капитал. Двете неща обаче са свързани.

По-бързо обаче ще се възстановят малките фирми, отколкото ще се нормализира дейността на големи компании, като, например, БДЖ.

Но едно е вярно – не става дума за колосално бедствие, което да повлияе така на икономиката, че да се говори за макроикономическа криза. По-скоро трябва да говорим за регионални измерения на кризата, отколкото за национални.

Значи не очаквате последиците от наводненията да окажат съществено влияние върху икономическия растеж в следващите месеци?

Това ще си проличи по основни неща, които потребяваме. Ако те поскъпнат, значи кризата е нанесла удар, който икономиката не е успяла да абсорбира. Разбира се, ще има проблем с конкретни дейности и продукти от тях на конкретни места и съответно върху конкретни работници, които ще изпитат затруднения.

Макроикономически погледнато обаче, ще трябва да проследим цените на основните ресурси в икономиката.

Така например засега няма драстична промяна в цената на капиталите, не скача цената на кредита, дори тя продължава да пада, няма промяна в цената на труда, поради това, че засегнатите региони са сравнително малки от гледна точка на ресурса, който е концентриран в тях. Няма промяна в цената на земята и на недвижимостите, защото засегнатите региони не концентрират толкова голяма част от физическия капитал в икономиката, за да може това изведнъж да се отрази и на пазара на земи и на имоти.

От тази гледна точка макроикономически няма криза. Просто има проблеми, с които трябва да се справят конкретни общини.

Втори неблагоприятен икономически фактор се появи на хоризонта – непрекъснато повишаващите се цени на петрола на световните пазари. Той вероятно ще има по-сериозно отражение върху икономиката ни. Какво ще е то?

Трудно могат да се дадат краткосрочни прогнози за ръста на цените на петрола на пазарите. Важно е да се знае, че ние следим не толкова номиналната цена на петрола, тоест измерението ѝ в долари или в евро, а реалната цена – количеството петрол, измерено в количество други базови суровини и материални стоки.

Грубо казано, в последните две години повечето базови материални стоки поскъпнаха в долари и малко по-слабо в евро, заради инфлацията на американската валута. Различен е въпросът, че едни стоки поскъпнаха повече от други. Тоест, относителните цени на едни стоки, мерени чрез други, скочиха  значително. Това се отнася до метали, химикали, цимент и т. н.

Големият въпрос е колко време ще продължи това поскъпване на една стока спрямо друга и тогава ще можем да говорим ще има ли макроикономически шок не само в България, но и другаде.

Така че, ако продължи тази тенденция нагоре, ще се върнем към кризите от края на седемдесетте и началото на осемдесетте години на миналия век, но сега е все още рано да говорим за такова нещо. Защото има значителни резерви ОПЕК да увеличи предлагането, Китай да свие търсенето, така че трябва да изчакаме още известно време.

Пак казвам, краткосрочна прогноза е трудно да се направи. В дългосрочен план не мисля, че цените на петрола ще останат толкова високи в реално изражение.

Ще претърпят ли корекции прогнозите за икономическия ни растеж за следващата година, например?

Решаващото значение има количеството капитал в икономиката и създаването на нов капитал. От една страна станахме свидетели на разрушаване на капитал в последните дни и съответно вероятно ще претърпи ревизия потенциалът на икономиката да расте, тоест ще имаме по-нисък растеж на БВП. От друга страна обаче последствията от кризата отварят възможности за насочване на ресурси, които досега не са били заети, към дейности като строителство, някои видове услуги, хуманитарни дейности и т. н., тоест отваря се възможност да се разкрият нови несезонни работни позиции. Така че ще има балансиращ ефект.

По-важното всъщност е накъде ще се насочат инвестициите, къде ще се отворят тези работни места – дали това ще е в сектори с ниска производителност, каквито са базовото строителство на инфраструктура или създаването на временни убежища за хората без покрив, или пък ще се насочват към високопроизводителни дейности.

В случая ще видим ситуация, в която значима част от ресурса в икономиката ще е абсорбирана в нископроизводителни начинания, а останалата част от индустрията ще е лишена от този ресурс. Това е големият проблем на такива кризи, че икономиката трябва да се лиши от част от високопроизводителните си начинания и перспективи и да се върне малко назад и да задоволи базовите си потребности.

Като икономист, смущава ли ви нещо в картината на стопанската ситуация на страната?

Големият риск след наводненията е значителното увеличаване на публичните разходи. Очевидно е, че ще станем свидетели на по-раздут бюджет от миналогодишния. Вероятно разходите като процент от БВП ще скочат от около 41 на 43%. Въпреки че тази година бюджетът роди своя излишък, догодина това може да не е така. Веднъж станали 43%, разходите трудно се свиват, пък и приходите може да не отговорят на очакванията. Така че това е първият фискален риск.

Вторият риск е чисто макроикономически – държавата ще отнеме ресурс от частния сектор. В момента, в който тя увеличи разходите си като дял от икономиката с 2%, те ще са взети от някой друг. Така че в чисто макроикономически план това също ще е проблем.

Ако живеехме в свят, където инфраструктурата е приоритетно частно финансирана, кризата щеше да има човешки и стопански измерения, но нямаше да създаде фискални проблеми.