Порошенко: Украйна все още е далеч от мира

Украинският президент Петро Порошенко призна в петък, ден след сключването на новото споразумение за прекратяване на огъня, че страната му все още е далеч от мира. Същевременно мнозина експерти поставят под съмнение трайността и жизнеспособността на споразумението поради съдържащите се в него редица неясни, трудни за контрол и "крайно проблематични" решения.

"Не искам никой да има каквито и да било илюзии и аз не съм виждал толкова наивен човек: все още сме на много дълъг път от мира", подчерта Порошенко, цитиран от Ройтерс. Той отбеляза, че никой не вярва, че клаузите на споразумението, подписано в Минск, ще бъдат спазвани стриктно, и допълни, че няма никакви гаранции за изпълнението на постигнатите договорки.

Украинската страна ще изпълни своите ангажименти по споразумението, никой не се съмнява в това, увери Порошенко.

Той направи това изявление по време на посещение в учебния център на Националната гвардия в Киевска област.

Украйна има за цел да си върне контрола над Донецка и Луганска област, каза премиерът Арсений Яценюк, цитиран от ТАСС. Украинският министър-председател подчерта, че правителството и президентът няма да направят никакви отстъпки, които биха подкопали суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

Яценюк наблегна и на важното значение на възстановяването на контрола на украинските власти над цялата граница с Русия, което определи като ключово условие от минското споразумение.

Съмнителните пунктове в споразумението

Споразумението от 13 точки, което стана резултат от четиристранните преговори за уреждане на конфликта в Украйна вчера в Минск, е описвано различно - от "лъч на надежда" до "крайно проблематично".

Документът от четири страници, който бе подписан от сепаратистките лидери и членовете на т. нар. Контактна група, по същество е ревизиран вариант на първите мирни споразумения, постигнати в беларуската столица през септември. Освен че повтаря голяма част от първите договорености, като размяната на пленници и общата амнистия, то предвижда и "крайно проблематични" решения за политическия статут на сепаратистките територии и за границата с Русия. Това пише в Туитър Дмитрий Тренин, директор на московския Фонд "Карнеги".

Гарантирането на сигурността на границата с Русия бе едно от основните искания на Киев, защото е публична тайна (отричана от Москва), че бойци и тежки оръжия свободно текат от Русия в Източна Украйна през стотиците километри от нея, контролирани от сепаратистите.

Макар че Киев настояваше за незабавно връщане на контрола над границата, споразумението отложи това за края на годината и изисква първо Украйна да приеме нова конституция и да организира местни избори, отбелязва Тренин.

Въпреки че първоначалното руско искане за федерализация на Украйна липсва, според документа Киев трябва да приложи приетия през есента закон за специалния статут, който дава широки правомощия на регионите, контролирани от сепаратистите, включително да поддържат собствени полицейски сили и да назначават съдии и прокурори без съгласието на централното правителство.

Военните точки противоречат на политическите

Вчера наблюдатели посочиха, че военните точки от споразумението пряко противоречат на политическите, продължава Тренин, цитиран от БТА. Текущата фронтова линия остава непроменена, що се отнася до бронираната техника на сепаратистите, докато изрично се заявява, че политическите клаузи трябва да се спазват само в териториите, очертани въз основа на линията на прекратяване на огъня от септември.

Това означава, че зоните, практически контролирани от сепаратистите, официално остават под контрола на Киев - една опасна двойственост.

Друга точка, широко смятана за отстъпка пред Русия и сепаратистите, е че прекратяването на огъня влиза в сила чак утре в полунощ, което практически отпусна още над два дни за боеве за спечелване на нови територии.

Смята се, че сепаратистите в момента притежават по-голяма огнева мощ, след като победиха правителствените сили на летището на Донецк и, макар и неокончателно, на железопътния възел Дебалцево.

Друго поражение за Украйна вероятно е точката за изтегляне на тежките оръжия, която изрично позволява на сепаратистите да запазят завоюваните територии. В споразумението се говори за две линии на прекратяване на огъня - едната от септември за изтеглянето на правителствените войски, и сегашната за сепаратистите.

В добавка буферната зона се разширява от предишните 30 на сегашните минимум 50 километра.

Германският канцлер Ангела Меркел, на която се приписва заслугата за новото споразумение, го нарече "лъч на надежда", макар да отбеляза, че думите трябва да бъдат последвани от дела. Делата бяха най-видими вчера в Дебалцево, където сепаратистите затягаха обръча около правителствените сили, все още удържащи стратегическия пункт според министерството на отбраната в Киев.

"Най-доброто, на което можем да се надяваме след Минск, е пракратяването на огъня да издържи", пише Дмитрий Тренин в Туитър.

Новото споразумение не включва решение "по най-проблемната засега точка - Дебалцево" в Източна Украйна, където според сепаратистите техни сили са обкръжили войскова групировка на Киев, отбелязва пред руския "РБК дейли" Арно Дюбиен, шеф на Френско-руския аналитичен център "Обсерво".

Докато влезе в сила обявеното примирие (в полунощ на 15 февруари), явно се очакват най-ожесточени боеве и в Дебалцево, и другаде. Ако се стигне до 200-300 жертви за която и да е страна, това ще провали започналия мирен процес и за жалост подобно развитие е твърде вероятно, прогнозира експертът.

"Нормандската четворка" даде надежда, но не спря войната, пише в заглавие "Независимая газета", според който "съдбата на Минск-2 се решава в битките край Дебалцево".

На фона на тези съмнения, броят на жертвите в конфликта в Източна Украйна продължи да нараства. Над 20 души бяха убити след подписването на споразумението.