Посланикът ни в Лондон брани парк "Гладстон" от преименуване

Българският посланик във Великобритания Марин Райков се противопостави на идеята парк "Улиям Гладстон" в Лондон да бъде преименуван.

В момента се провежда допитване по въпроса, инициирано от общинския съвет в Брент. Причината за него е, че бащата на прочутия британски държавник е бил робовладелец. Твърди се, че дори получил компенсация през XIX век, когато робството е забранено.

Марин Райков е изпратил две писма - до лондонския кмет Садик Хан и до местната власт в район Брент, в които припомня ключовата роля на Уилям Гладстон за британската и българската история и призовава името на парка да бъде запазено.

В писмата се изразява опасение, че ако решението за преименуване бъде взето, то българската общност ще загуби едно от малкото места в Лондон, с които ние, като националност, сме свързани, а това ще ни накара да се чувстваме по-зле представени и недобре приети, съобщава БТА.

Посланик Райков подчертава, че подкрепя инициативата на община в Брент да се преразгледат наименованията на обекти, носещи имената на хора, свързани пряко с робството, но не разбира защо това се прехвърля и към Уилям Гладстон, който, освен британски министър-председател, е и български национален герой.

"Неговата единствена вина е, че прави изказване в парламента в началото на политическата си кариера, когато е едва на 23-годишна възраст. Уилям Гладстон остава активен до 80-те си години и през този половин век в политиката неговите възгледи за робството се променят и той става отявлен негов критик", пише Марин Райков. Той изброява и заслугите на Гладстон за демократизиране на политическия живот в страната, сред които са тайното гласуване, общото образование и външната политика, основана на взаимно зачитане на свободата.

През тези години, се казва в писмото, Гладстон подкрепя морални каузи, които са далеч от политическите и икономически интереси на Британската империя в онези времена и са свързани с националности, които със сигурност са му признателни за помощта, и днес са представени в общината в Брент.

А що се отнася до българите, нашият народ е получил неговата подкрепа в един от най-тежките моменти в историята си- след погрома на Априлското въстание, което е бунт срещу робството на Отоманската империя, пише още Райков. Той изтъква, че Уилям Гладстон е най-ярката британска политическа фигура, която се ангажира със заклеймяване на зверствата и масовото избиване на мирното население в България след въстанието.

Възстановяването на българската държавност през 1878 г. става и с подкрепа на британското обществено мнение, за което голяма роля има и Уилям Гладстон, припомня нашият посланик. Българите, които са живели като "рая" в Отоманската империя със статут на маргинализирано население, близко до статута на роба, имат естествена симпатия към онеправданите и това е залегнало в първата Конституция на страната, в която се казва, че "всеки роб, без значение на пол, вяра или националност, ще бъде свободен, стъпи ли на българска територия", е написано в писмото.

"Аз съм твърдо убеден, че " Животът на чернокожите има значение", както има значение и животът на българите през 19 век, а така също и паметта на хуманисти като Уилям Гладстон, които се бориха, за да ги защитят", пише в заключение Марин Райков.

Паркът "Гладстон" се администрира от лондонския квартал "Брент". Простира се на площ от 54 акра и е един от най-използваните в района. Има градина, езеро с патици, гора, жив плет и открита земя. В ясни дни от върха на хълма се виждат стадион "Уембли", парламента, Лондонското сити, какато и "Окото на Лондон" - огромно виенско колело на брега на Темза в центъра на града.