Посланията на премиера към народа

Наскоро министър-председателят на България направи обръщение, в което, макар и в общ вид, се засягат бъдещите планове на настоящото правителство и въобще на НДСВ. Това и други подобни изяви са особено полезни за гражданите, за да се ориентират какво да очакват от правителството до края на мандата и съответно каква политическа платформа от НДСВ предвид наближаващите избори.

В началото на своето изказване г-н Сакскобургготски прави преглед на икономическите успехи на оглавяваното от него правителство споменавайки запазването на общата стабилност, ниския бюджетен дефицит, намаляването на безработицата, постигнатия икономически растеж и други. Запазването на растежа на икономиката, безспорно е успех, само че България продължава да бъде твърде далеч от нивото на доход на ЕС.

Ако тенденцията от последните шест години за среден растеж малко над 4% се запази, достигането на средните нива на доход в ЕС ще отнеме около 50 години и то при консервативна прогноза за ръста на БВП в общността. Единственият позитивен изход е създаването на условия от страна на държавата за по-бързо развитие на бизнеса на територията на България. На икономически език това означава ниски разходи за правене на бизнес, сравнени с други страни от Източна Европа, а и със страните от ЕС. На тази основа възниква въпросът по какъв начин г-н Сакскобургготски и неговото правителство възнамеряват да постигнат по-високи резултати до края на мандата на това правителство, а и след това, ако участват в следващото?

Обезпокоително е например, че в писмото се казва, че "структурните промени са към приключване". В много сфери е необходимо дерегулиране, освен това и приватизацията в редица сфери "зацикли". При това положение би било по-логично да се каже, че структурните промени трябва да се ускорят и завършат, а не че са приключили.

Като една от първите мерки в изказването се споменава "в този ред на мисли аз съм решен да засиля кампанията срещу неспазването на законите, което тегли страната надолу." Очевидно става въпрос за мерки срещу сивата икономика. Това е още едно изказване, в което се казва, че наличието на голям сив сектор е основен "враг" на българската държава (връзка). В действителност за съществуването на нерегистрирана икономика има обективни причини.

Всеки икономически субект прави за себе си оценка на разходите за съобразяване със законодателството или за работа "на сянка" (несъобразяване). Когато разходите по съобразяване са значително по-високи от тези по несъобразяване се развиват и така наречените "сенчести дейности". В България явните (данъци и квази данъци) и скрити (бюрокрация) разходи за работа с правителството продължават да бъдат твърде високи. И така идва ред и за най-съществения въпрос - как може да се намали сенчестата икономика? Обикновено на всички наши предложения за намаляване на данъците ни се отговаря, че колкото и да бъде намалена данъчно-осигурителната тежест в България, така нареченият "сенчест сектор" няма да започне да плаща данъци, защото такъв е манталитетът на българина. Това твърдение не е вярно, защото неформалните дейности създават разходи и при съществено намаляване на високата данъчно-осигурителна тежест в България "сивият сектор" съществено ще спадне.

На тази основа е логичен въпросът - какви обещания се правят по отношение на данъчно-осигурителната тежест? В изказването на премиера тази тема почти не присъства.

От предишни изявления на представители на правителството знаем за следните очаквани данъчни намаления за следващата година: всички ставки по скалата на ДОД (личните данъци) ще се намалят с по 2%, ставката за най високите ще се понижи от сегашните 29% на 24%, данък печалба трябва да спадне от 19.5% до 15%, а необлагаемият минимум да се увеличи от 120 лв. на 130 лв. Също така се въвежда семейно облагане, като детайлите все още не са ясни. Тези предложения безспорно са стъпка в правилната посока, но в никакъв случай не са достатъчно радикални за чувствително подобряване условията за правене на бизнес.

В изявлението се споменава, че пенсионната система в България не е в състояние да осигури високи пенсии. В момента в България на един човек, който създава стойност, се пада средно около един пенсионер, така че на практика всеки работещ издържа по един пенсионер (разходно-покривна система). Накратко, недостатъците на системата са ниски пенсии, високи осигуровки, липса на стимули за участие, преразпределение на доход, липса на лични сметки и индивидуална отговорност и други (повече). Според екипа на ИПИ разумното решение е преходът към частна пенсионна система.

Премиерът очаква и "активиране на процеса на комасация - уедряване на земите в резултат на кооперирането на селските стопани". В тази връзка най-разумното, което може да направи държавата е, да премахне всички ограничения пред търговията със земеделски земи и да намали разходите по сделките. Оттук нататък държавата няма какво да прави.

Например централно планиране за уедряване на земите ограничава правата на собственост и изкривява пазара. Кооперирането си е работа на фермерите. А "революцията в селското стопанство", която предвижда премиерът, може да означава само повишение на производителността, което вероятно ще доведе и до намаляване на селяните.

Решението на правителството за увеличаване на минималната работна заплата се посочва, като решителен успех в борбата с бедността. В действителност няма как хората да станат по-богати с административни мерки. В речта се казва, че "не забравяйте, че ако страната не произвежда богатства, всяка социална политика на преразпределение е немислима". В тази мисъл има много икономическа логика и изводът от нея би следвало да бъде, че държавата трябва да концентрира усилията си върху намаляване на данъците и подобряване на средата за бизнес, за да се подобри благосъстоянието на хората, а не върху преразпределителни политики.

Друга важна тема, която се споменава, е реформата в държавната администрация. По редица причини досега са постигнати незавидни успехи в тази област. В момента в държавната администрация работят около 440 хиляди души, което е прекалено много за малка страна като България. Преговорите за членство в ЕС се използват като формално основание за назначаването на нови и нови служители. Качеството на работната сила в държавната администрация ще се повиши при съществено намаляване на броя на служителите, което би позволило значително по-високо възнаграждение.

Реформите в образованието и здравеопазването са посочени като бъдещо предизвикателство. Действително и двете области са особено проблематични.

Образованието е пример за сфера, в която реформите предстоят и колкото по-рано всички ние си дадем сметка за естеството и дълбочината на проблемите, толкова по-добре. Например в България отношението между учители и ученици е с около 35% повече от средното равнище в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В редица случаи се поддържа изкуствена заетост, за да не бъдат уволнени учители. Също така има и много проблеми, свързани с висшето образование. Държавните университети определено не са гъвкави и все повече не отговарят на пазарното търсене (повече). Има съществени пречки и ограничения пред създаването на частни университети, което възпрепятства пазарното решение на проблема.

Нарастването на инвестициите (вътрешни и външни) води до нарастване търсенето на квалифицирани работници от страна на бизнеса. Този процес е особено интензивен през последните шест, седем години. Ако образователните институции не са способни да отговорят на нарастващото търсене с необходимото качество, се стига до ограничаване на бизнес активността, защото фирмите не могат да наемат на трудовия пазар необходимите им работници.

Всеки, който скоро е ползвал услугите на държавната здравна система е наясно, че първо качеството е незадоволително и второ, че ако работи трябва да си вземе отпуска, за да отиде на лекар или да си направи изследвания. През тази и миналата седмица в пресата имаше редица мнения и статии за проблемите пред българското здравеопазване. Имаше информация за възможни злоупотреби със средства на здравната каса. Освен това беше отправено искане към правителството за отпускане на нови средства за "запушване на дупките" на здравната каса.

С гордост се споменават инфраструктурните проекти за магистрала "Тракия" и АЕЦ "Белене", като вторият се определя като "най-мащабния инвестиционен проект от десетилетия у нас". Само че това, че един проект е голям, не означава, че е ефективен. Досега правителството не е представило убедителен анализ за необходимостта от построяването на нова атомна централа и за икономическата целесъобразност на проекта (повече). Както сме казвали и преди - пазарното решение на този въпрос е реализирането на проекта от частни инвеститори без държавни гаранции.

Един от най-положителните моменти в изказването е обещанието за "консултациите с обществото, предварителното обсъждане на новите концепции и проекти, откритостта и прозрачността да са валидни за всички процедури".

Екипът на ИПИ от години настоява за въвеждане на системна предварителна оценка на въздействието на регулациите. Накратко, това означава анализ ползи/разходи не само за влиянието върху бюджета, но и върху средата за бизнес за всички регулации, консултации с пазарните участници и задължително публикуване на всички материали в Интернет. Не е ясно обаче какво пречеше всичко това да се направи досега и защо прозрачността и сметките не се прилагат при проекти като "Белене", "Краун Ейджентс" и пр.

Заключение

От изказването на премиера можем да направим извода, че правителството не планира мерки за радикално и бързо подобряване на средата за бизнес, което би довело до по-висок икономически растеж. Също така не се говори за изтегляне на държавата от икономиката и съответно намаляване на преразпределението през бюджета. Колкото повече ресурси отделя държавата за проекти със съмнителна икономическа ефективност като АЕЦ "Белене", толкова по-малко ще останат за изпълнението на присъщи дейности, като създаването на публични услуги. Без бързо и решително подобряване на условията за бизнес в България достигането на средните нива на доход в ЕС ще бъде много бавен процес.