Последното класическо преброяване на населението у нас ще е през 2021 г.

Последното класическо преброяване на населението у нас ще се проведе през 2021 г. Тогава армия от 45 000 преброители ще минава по домовете на хората, за да събере отговорите им на въпросите. Който иска ще може да попълва формуляра и електронно. Това съобщи председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски на пресконференция в София.

Досега в България са проведени 17 преброявания на населението. При последното през 2011 г. бяха преброени 7.3 млн. българи. Преди дни електронният калкулаторът на ООН пък изчисли, че броят на населението у нас е под 7 милиона. Точно в 14:07 часа на 29 юни в България са живяли 6 999 999 души.

Първото преброяване е направено през 1880 г., когато сме били малко над 2 млн. души. Най-много – близо 9 млн. ,сме били през 1985 г.

За последното 18-то класическо преброяване с ходене по домовете ще бъде приет специален закон. От НСИ се надяват законът да бъде приет през първата половина на следващата година. Тогава ще е ясно и какви въпроси ще има във формуляра за попълване.

Към момента третият пол не фигурира в преброителната карта. "Рано е да се говори колко варианта пол ще има заложени в преброяването. В регламента са определени два пола - мъжки и женски", отбелязаха от НСИ. Въпросите за етнос, вероизповедание и майчин език най-вероятно ще останат. Ще се направи и инвентаризация за жилищния фонд, който ще послужи за изграждане на адресен регистър.

Преброителната карта

От днес на страницата на НСИ и сайта за обществени консултации ще бъде оповестен документ с въпроси. През юли ще има и регионални срещи в Пловдив, Търново и София, както и в министерствата за въпросника. Целта е да се достигне до повече заинтересовани и бъдещи участници в преброяването. Обобщеният доклад с тяхното мнение и предложенията трябва да е готов до края на август. След това ще има втори етап от консултации по ведомствата.

Плановете са законопроектът да бъде внесен от ресорния вицепремиер Томислав Дончев през есента в Министерския съвет, а до края на годината и в парламента.

От НСИ не се опасяват, че новите регламенти за защита на личните данни ще попречат на преброяването, защото статистиката има дерогации по няколко члена от ресорния регламент.

Въпросите свързани с вероизповедание, етнос и майчин език по Закона за статистиката се поставят доброволно. Отговорите на тях са единствен източник на такава информация за страната, посочиха от НСИ. От институцията се надяват, че следващите три години ще успеят да убедят хората да не се притесняват, че подаването на такава информация би ги застрашило в личен или друг план.

Три дати за преброяването

Предлагат се три варианта за периода за новото преброяване: януари - февруари, май - юни, ноември - декември. От НСИ посочиха плюсовете и минусите на така предложените възможности.

През 2021 г. предстоят парламентарни избори през пролетта и президентски през есента. Основите помощници на НСИ при преброяването са общините и областните управи, а те са пряко ангажирани с изборите. По тази причина от НСИ не искат, когато са изборите, да има преброяване.

Януари - февруари е добър период, защото населението по-малко пътува, но пък времето е лошо. Май ще бъде време след избори и общините няма да са ангажирани с дейности по тях, но тогава има много почивни дни и населението е доста мобилно. Ноември, след президентските избори, страстите ще са утихнали и няма да има ангажираност от общините, но пък е възможно времето да е лошо, казаха от НСИ с уточнението, че са отворени за предложения.

Натрупаният опит досега показва, че преброяването е обикновено в края или началото на годината.

Население на България от преброяванията досега

Бюджетът

При класическото преброяване обикновено участват около 45 000 души и по тази причина това е скъпо удоволствие. Последното преброяване на населението, направено през 2011 г., струваше на бюджета 27.5 млн. лв.

Предстоящото ще бъде по-скъпо. Причината е в допълнителни дейности. Едната е свързана с инвентаризация за жилищния фонд. Той ще е основа за изграждането на адресен регистър, който ще бъде географиран, посочи Цветарски.

За да се провери качеството на преброяването, ще трябва да се правят допълнително контролни преброявания, с които да са се установи къде и колко са грешките в регистрацията и обхвата на населението, посочи той.

Разходи ще има и по изготвяне на специализиран софтуер и информационна система за събирането и впоследствие предоставянето на тази информация.

Освен това шест месеца преди същинското преброяване ще има предварително, на което ще бъде тестван инструментариумът му.

От НСИ смятат, че 18-тото преброяване на населението ще е последното класическо преброяване. Ако надделее мнението, че трябва да е електронно или да е комбиниран методът, ще ни е нужно време, за да се обяви обществена поръчка и да се изработи информационна система, чрез която да се събира информация и после тя да се обработва и да достига до крайни резултати, коментира Цветарски.

Той е оптимист, че този път доста повече български граждани ще се преброят електронно. През 2011 г., когато беше последното преброяване, по електронен път се включиха 42 на сто на населението. Тогава около 45 на сто от домакинствата имаха достъп до интернет, напомниха от НСИ. Към края на 2017 г. около 68 на сто от населението вече има достъп до интернет. Смятаме, че с напредването на технологиите и навлизането на интернет във всеки дом, доста повече от тези 41 - 42 на сто ще се преброят електронно, каза Цветарски.