Посмъртни ордени за Никола Петков, Петър Дертлиев и Горяните

Президентът: Комунистическият режим и наследниците му опитаха да подменят историята, но ние не бива да забравяме

Правителството в оставка предложи в сряда на президента Росен Плевнелиев да удостои с посмъртни ордени "Стара планина"- първа степен видните български политици Никола Петков и Петър Дертлиев. Часове по-късно държавният глава удостои посмъртно с орден "За гражданска заслуга“ – първа степен тридесет участници в Горянското движение срещу комунистическия режим.

Мотивът за удостояването на Никола Петков с най-високото държавно отличие е изключителната му гражданска позиция и извънредно големите му заслуги в борбата срещу налагането на комунистическия тоталитарен режим.

Отличаването на Дертлиев е за изключително големите му заслуги в борбата за демокрация, свобода и социална справедливост, както и за установяване на гражданско общество в България, посочват от правителствената пресслужба.

"Комунистическият режим и неговите наследници направиха всичко възможно да подменят историята и да я заличат, но ние никога не бива да забравяме, че свободата не ни е дар, че за нея са се пожертвали хиляди хора в разцвета на силите си", заяви Росен Плевнелиев на церемонията, на която връчи отличията на наследниците на тридесет участници в Горянското движение заради "заслугите и усилията за укрепване на гражданското общество, за защита на човешките права и свободи и за съпротива срещу тоталитарния режим".

Плевнелиев: Българите имат своя бунт срещу зверствата на тоталитарния режим

"Отдавна битува твърдението, че, ние, българите, не сме имали своя бунт, своята революция срещу съветския режим и комунистическата власт. Че режимът се е установил в България без никаква съпротива от страна на населението. Това не е истина. Българите не само оказват съпротива, но всъщност са първите, които се вдигат на бунт срещу зверствата на тоталитарния режим“, категоричен беше Росен Плевнелиев.

"Някои престъпления срещу българския народ нямат давност“, добави държавният глава и призова съвременните политически лидери да осъдят гласно нарушаването на демократичните устои, да продължат да търсят и популяризират истината за случилото се през изминалия век.

"Не трябва безучастно да гледаме как историческата подмяна се случва пред очите ни. Наша е отговорността да разровим праха на миналото, за да потърсим истината“, каза Росен Плевнелиев.

Горянското движение е най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистическо управление в целия Източен блок. Горяните се сражават с комунистическата власт от 1944 до 1956 година.

За съпротивата срещу тоталитарния режим бяха отличени Васил Иванов Златевски, Тодор Димитров Филипов, Герасим Тодоров Николов, Христо Янчев Бузов, Иван Пенчев Тасев, Петър Димитров Дойков, Стоян Янев Гергинов, Георги Иванов Комитов, Атем Гуйчов, Пеньо Христов Михов, Георги Маринов Стоянов (Търпанов), Минчо Петков Михов, Цветанка Стефанова Георгиева - Чолакова, Стефан Димитров Генчев, Кръстьо Иванов Хаджииванов, Стойчо Христов Караджов, Кольо Димитров Господинов, Атанас Иванов Баталов, Атанас Борисов Ваташки, Тодор Димитров Филипов, Добри Христов Чапуков, Фаик Алиев, Яни Стоянов Магриотов, Спас Асенов Иванов, Петър Димитров Дойков, Сюлейман Адемов Палов, Стоян Хаджиев Генев, Христо Пенчев, Петко Маринов Китиков, Цанко Иванов Цанков, Спас Тодоров Райкин и Али Рези Кехайов.

"Това са достойни българи, които много рано са си дали сметка, че властта на комунистите налага нова и неадекватна държавна система и обществена уредба, които рушат изконни човешки ценности, като заличават вярата, свободата и човека като личност“, заяви държавният глава и напомни, че и новите поколения дължат почит и памет на 10 000 българи горяни.

В рамките на церемонията държавният глава връчи Почетен знак на президента на Отец Паоло Кортези – католически свещеник, чиято кауза е бившият концлагер на остров Персин да се превърне в Мемориален парк на жертвите на жестоките репресии на тоталитарния режим. Росен Плевнелиев оцени високо усилията на Отец Кортези и напомни, че България е единствената европейска страна, която няма подобен мемориален комплекс за жертвите на тоталитаризма.

Президентът изрази готовността за сътрудничество от страна на президентската институция за изграждането на Мемориалния парк.

Спомен за Никола Петков и Петър Дертлиев

Никола Петков е един от най-видните български политици на ХХ век. Започва кариерата си като дипломат. Избран е за народен представител в ХХІV Обикновено народно събрание (1938-39 г.). Противопоставя се на едноличния режим и се обявява за възстановяване на Търновската конституция, поради което изборът му за народен представител е касиран. Обявява се също против всяко сътрудничество с Хитлер и дни преди присъединяването на България към Тристранния пакт през февруари 1941 г. е интерниран в лагера "Гонда вода”.

След 9 септември 1944 г. е част от първото правителство на Отечествения фронт като министър без портфейл. В знак на несъгласие с провежданата политика от "народната власт” напуска кабинета и оглавява опозицията. Избран е за народен представител в VІ Велико народно събрание (1946-49), но през юни 1947 г. депутатският му имунитет е снет, арестуван е в сградата на парламента, срещу него се провежда скалъпен процес и на 16 август е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 23 септември 1947 г.

Д-р Петър Дертлиев (1916-2000) завършва медицина в София през 1941 г. и през 1945 г. е назначен за асистент в катедра „Анатомия” на Медицинския факултет. В периода 1963-1984 г. е завеждащ флуорографско отделение в Института по туберкулоза към Медицинска академия.

Избран е за депутат на изборите за VІ Велико народно събрание (1946-1949 г.) от листата на Обединената опозиция, в която участва Българската работническа социалдемократическа партия. През ноември 1989 г., заедно със съмишленици, възстановява публичната дейност на БРСДП. През 1990 г., когато тя възвръща традиционното си име – Българска социалдемократическа партия, става неин председател и я ръководи до кончината си.

Виждането му за принципа на изграждане на нашето общество – „Свободен труд за свободни хора в свободна страна”, става ръководен принцип на партията на традиционните социалдемократи в България.

Д-р Дертлиев е един от основателите на СДС през декември 1989 г. и последователен борец за демокрация. През юни 1990 г. е избран за депутат в VІІ ВНС, а месец по-късно е издигнат за кандидат за президент. През 1991 г. е един от радетелите за приемането на сегашната Конституция. Цялостната му професионална и обществена дейност представлява значим принос за развитието на демокрацията, свободата и социалната справедливост, както и за установяване на гражданското общество в България.

Споделяне