Повечето общини в колебание могат ли да усвояват парите от ЕС

Малките общини и областните администрации най-трудно определят дали са готови да усвояват средства от европейските фондове през следващата година, сочи проучване на Програмата за развитие на ООН (ПРООН), представено във вторник. Авторите на доклада Васил Маринов и Васил Гарнизов представиха на кръгла маса последните резултати от специализираното проучване.  

Според него основната част от общинските власти (59%) не могат да определят каква е степента им на готовност да подготвят качествени проекти, с които да кандидатстват. Те се определят като “донякъде подготвени” да усвоят безвъзмездните средства от фондовете. При областните администрации този процент на колебаещите се дори е по-висок – 64%.

Увеличава се делът на общините, които се чувстват по-слабо подготвени по отношение на проектите за европейско финансиране, коментира Васил Маринов. Общините, които се считат за подготвени за усвояването на европейските пари – в момента 26%, са намалели с 16 пункта спрямо проучването от 2004 година.

Според двамата анализатори обаче, това на пръв поглед понижено самочувствие на местната власт е по-скоро възможност за по-добра подготовка в тази област, отколкото проблем. Те уточняват, че реализмът и самокритичността при преценката за капацитета, с който разполагат общините да подготвят проекти за европейско финансиране, се увеличават с приближаването ни към ЕС. Различна е и оценката, с която местните власти мерят понятието “готовност” да усвояват европейските пари.

Най-сериозен е проблемът при малките общини с население под 50 хиляди жители, коментира Васил Маринов. Те не разполагат с достатъчно подготвени специалисти, които ще работят по проектите и съответно ще им е най-трудно да се възползват от безвъзмездното финансиране на ЕС. Кметът на Шумен Веселин Златев уточни, че едва 40 населени места в България имат над 50 хиляди жители.

Голямата част от общините в България се определят като средни и малки по територия и население. Това е и онази част от местната администрация, която най-трудно определя степента си на готовност за европейските пари.

Как да мотивираме специалистите да останат в по-малките общини и да подготвят проекти, попита кметът на Шумен. Той даде сравнение с централната власт, която е увеличила заплащането на специализираните държавни служители, а местната власт няма такива пари.

Кметът на Берковица Милчо Гоцев попита директно Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), как да мотивира общинските служители, които работят по европейските проекти при него, след като общините не получават информация защо са отхвърлени проектите им. Гоцев уточни, че обикновено от ведомството им дават твърде кратки срокове за подготовка на проектите. Той уточни, че специалистите в общината имат само 2 месеца да изработят проектите по програма ФАР – Трансгранично сътрудничество и шест месеца след като са ги предали нямат информация, дали са одобрени или не тези проекти. Кметът на Берковица поиска от регионалното министерство да прилага по-ясни правила за финансиране от европейските фондове.

От областната управа на София коментираха, че все по-често се появяват фирми и неправителствени организации, които обещават, че ще “прокарат” желания от общината проект през ресорното министерство. Тези организации обаче искат предварително 10% от стойността на проекта и няма никаква гаранция, че той реално ще бъде одобрен за финансиране, коментираха представители на областта.

Според зам.- министъра на регионалното развитие Искра Михайлова, която участва в дискусията, проблемът бил в конкуренцията на общините и липсата на комуникацията между тях. По нейни думи, община Берковица била кандидатствала с 5 проекта и по тази причина и петте отпаднали.   

Според изследването на ПРООН, големите общини, т.е. тези с над 50 хиляди жители са успели да получат финансиране от различни източници за 3 пъти повече проекти спрямо по-малките общини. Опитът на малките общини да кандидатстват с проекти за финансиране е формиран най-вече от националните програми.  Половината от техните проекти се финансират именно от държавния бюджет. Това поставя голямата част от местното самоуправление в “омагьосания кръг на ниския капацитет”, коментираха авторите на доклада. Защото най-голяма тежест в степента на готовност на българските местни власти за парите от Евросъюза ще е опитът им досега с проектите по предприсъединителните програми ФАР, ИСПА и САПАРД.

Освен достатъчно добре подготвени специалисти, повечето от българските общини не са доволни и от обучението, което им се предлага за подобряване на уменията им да кандидатстват по програмите. Според анализаторите, почти всички са запознати теоретично със фондовете и оперативните програми на ЕС, но нямат яснота за подробностите. Местните власти не искат да се обучават повече теоретично, а на този етап само това им се предлага, коментира Васил Гарнизов.

Вторият голям проблем са собствените финансови средства, с които общините трябва да участват по проектите. За различните оперативни програми и европейски фондове те са между 25  и 30 на сто от общата стойност на проекта.

Изследването на ПРООН показва, че едва 18% от българските общини могат да отделят над 100 хил.лева годишно, а най-малките общини изобщо не могат да отделят такива пари за проекти. Около 26 на сто от общините са готови да заделят до 50 хил.лв. през годината, за да съфинансират своите проекти.   

Според заместник-министъра на регионалното развитие Димчо Михалевски, проблемът с осигуряването на средства за проектите по европейските програми ще се реши отчасти с бъдещия фонд за усвояване на безвъзмездните европейски пари, който МРРБ планира да създаде с Министерство на финансите. Михалевски обаче уточни, че от средствата на бъдещия фонд в първите години ще могат да се ползват отново само големите общини.   

Общините, които признават, че не могат да се справят с усвояване на средствата от европейските структурни фондове са 15 на сто. При областната администрация този дял е малко по-нисък – 11 на сто. Скептицизмът и на кметовете, и на областните управители изразен на кръглата маса беше еднакво силен.

Областните управители призоваха държавата да задели някакви средства, чрез които те също да могат да финансират проекти по европейските програми. Иван Делчев от областната управа на Хасково коментира, че областната администрация е създавана в друго време и в момента тя реално е като “актьор без роля” в процеса на европейското ни присъединяване. Необходимо е държавата спешно да регламентира по друг начин функционирането на тази власт, коментира Делчев. От областната управа в столицата предложиха, парите от продажбата на държавни имоти на територията на определена  област да влизат в специален фонд, който да служи за съфинансиране на европейските проекти.