Повишението на ставката за високите доходи ще е крачка назад в данъчната реформа

Как ви изглеждат намеренията на правителството да вдигне необлагаемия минимум на 200 лв. и да премахне ставката от 22%? А идеята, изказана на пленум на БСП, да се увеличи ставката за високите доходи (над 1400 лв. месечно) на 28%?

Мисля, че трябва да продължи тенденцията от края на деветдесетте години за намаляване на прякото данъчно облагане, която включва максималното възможно от гледна точка на фискалната стабилност намаляване както на личния данък, така и на корпоративния данък и на осигурителната тежест.

При личния данък може паралелно с общата визия за намаляване на данъчното бреме, измерено от макроикономическа гледна точка, да се мисли за повишаване на необлагаемия минимум и продължаващо оплоскостяване на данъка. Това стои зад идеята на финансовото министерство за премахване на една от междинните ставки.

Това е точно противоположно на идеята на представители на левицата за въвеждане на по-висока ставка за т.нар. високи доходи. Това би било огромна крачка назад в цялостната тенденция на данъчна реформа, която се провежда в България през последните години, с всичките негативни последици като имидж и възприятия от международната инвестиционна общност, пък и от българите, особено от тези, които създават стойност и предприемат начинания.

Авторите на такава идея твърдят, че много малък процент хора биха били засегнати от високия данък и затова ефектът би бил по-скоро идеен - тоест, ето, въвеждаме справедливост – богатите с по-високи данъци, бедните – с по-ниски.

В икономиката няма демокрация. Гражданите не са равни в последиците от икономическите решения, които вземат, както са равни при избори. Това политиците не се осмеляват да кажат на глас, но то е много съществено. В повечето икономики малка част от хората движат развитието напред – това са предприемчивите, работоспособните, инициативните, склонните да поемат риск. Тези хора обикновено генерират икономическия растеж. Те не са голям процент от населението, но управляват голям процент от капитала и в техни ръце са голяма част от бизнес решенията, които впоследствие се материализират в благосъстояние и за останалите.

Това, че такава мярка би засегнала няколко хиляди или десетки хиляди души, не означава, че икономическите последици ще се ограничат само до личните финанси на тези хора.

Да отидем в другия край на богатството – при хората с ниски доходи. Двеста лева ли е разумният минимум на доход без данъци?

Икономистите, които са загрижени за създаване на една свободна пазарна икономика, генерираща максимално голям растеж и благосъстояние, биха казали, че необлагаемият минимум трябва да е максимално висок, а данъчните ставки трябва да са минимални. Въпросът не е кой необлагаем минимум е добър, а кой в дадени условия фискът може да си позволи. Според мен в момента той може да си позволи доста по-висок доход без данъци.

По-висок от 200 лв.?

Да. Генерирането на излишък в последните години позволява доста по-смели и сериозни данъчни намаления. Друг е въпросът кои намаления ще дадат най-бърз ефект върху растежа и доходите.

Да, но ако се прибави и евентуално намаляване на осигурителните вноски, ще се снижи общата облагателна тежест?

Засега не се знае дали ще се намали осигурителната тежест и с колко. Но не бих се хванал да смятам с колко стотинки би се увеличил разполагаемият доход на лицата, които получават 250 лв. месечно дори при снижени осигуровки, за аргументиране на взимането на подобни решения. Решението за поддържане на система с ниски данъци и стимулирането на икономическия растеж чрез оттеглянето на държавата от икономиката трябва да бъде макроикономическо и политическо. А ако определени действия дават няколко стотинки и левчета месечно повече на определени групи домакинства, е само следствие или по-скоро малкият ефект от това, което се предприема.

Не може ли да се направи по-радикално снижение на данъците?

Това можеше да стане още преди няколко години. Все пак бяха извършени няколко относително големи стъпки за свалянето на горната ставка по ДОД от 38 на 29% през 2002 г. и в момента могат да се предприемат пак относително големи стъпки. Например, ако се запази ставката от 24%, тя да се прилага за много по-висок доход от сегашните 600 лв. на месец. Или вместо да се премахва междинната ставка от 22%, да се премахне горната, тоест да се отиде към оплоскостяване не към 24%, а към 20%. И защо не към 15 или 18% ставка за облагане на личния доход.

Предвижда се и намаляване на корпоративното подоходно облагане.

Увеличеният инвестиционен поток към страната и растежът на българските компании ни научиха, че можем да си позволим доста значимо намаление на този данък. А това намаление води до благоприятни бизнес условия за привличане на инвестиции.

В какви граници може да се намали корпоративният данък?

Дори наполовина, без това да повлияе на бюджета. По-скоро това, което притеснява правителството, са евентуални конфликти с Европейската комисия. Тя може да ни заподозре, че се опитваме да превърнем България в зона на данъчно “убежище” или че се опитваме да въведем нелоялна данъчна конкуренция. Подобни дискусии в глобален план се водят от няколко години.

Какво е средното корпоративно облагане в ЕС?

Средно то е по-високо от това в България. В някои от страните, “преки конкуренти” на нашата като ниво на развитие и желание за привличане на чужди инвестиции, то е сравнимо и дори по-ниско, като се имат предвид и значителните данъчни облекчения за корпорациите в определени ситуации. Затова е много важно да не се сравняват данъците в България със средните в Европа, а това да става с най-бързо развиващите се икономики.

Ако имаме предвид редицата недостатъци на българския бизнес климат, включително проблемите с квалификацията на работната ръка, корупцията, лошата администрация, данъците не просто трябва да се изравнят с тези в страните, с които искаме да се конкурираме по привличане на инвестиции, а да са по-ниски, за да компенсират недостатъците на средата ни.

Вашето виждане е за по-решително снижаване на данъците от догодина, каквито възможности бюджетът разрешава.

Да, и другото важно нещо е, че данъците не трябва да се определят въз основа на политиката по доходите. Данъците са неизбежно зло, за да се финансират определени финансови ангажименти на правителството. От тази гледна точка, ако трябва да се харчат Х пари, единствената грижа на правителството трябва да бъде как с минимум вредни ефекти за икономиката да ги събере, а не да използва данъчните ставки като форма на някаква социална, доходна или друга регулираща политика. Това, че социалистите искат да изглеждат, че изравняват доходите на богатите и помагат на бедните, е политика, която е отдавна отречена в много страни.

Важното нещо е, че данъците не са инструмент на политиката по доходите или на социалната политика. Те са просто фискален инструмент за събиране на някакви нужни пари с минимум негативен ефект върху икономиката и растежа.

Тогава как една лява партия може да примири противоречието между социалната политика и дясната данъчна политика, насочена към растеж и бизнес инициативност?

Размерът на данъчната тежест в България е горе-долу като размера ѝ в Европа. В световната класификация ние се нареждаме по-скоро в “социалните” страни – страни със социална пазарна икономика. Запазвайки статуквото на макро ниво, правителството запазва мястото на България като страна с относително лява политика от гледна точка на бремето на фиска. Трябва да се предприемат мерки, за да минем по-скоро в центъра, да се превърнем в либерална икономика. За което са ни нужни много радикални стъпки.

Така че БСП нямат конфликт на “дясното” и “лявото” в себе си. Просто дясно няма. Ако данъчната тежест се събере с осигурителната върху труда, ще видим, че близо половината от дохода, генериран от един работник в едно предприятие отива в държавата (тук влизат и вноските, които се правят от работодателя). Ако това не е значителна преразпределителна роля, не знам какво е.