Пожарите в Амазония: Бразилският президент забрани паленето на стърнища

Според екозащитници най-лошото престои

Пожарите в Амазония: Бразилският президент забрани паленето на стърнища

Изправен пред нарастващ международен натиск, бразилският президент Жаир Болсонаро подписа указ, забраняващ на земеделците да палят стърнища за срок от 60 дни, за да се предотврати възникването на нови пожари в тропическата гора на Амазония.

Водещ бразилски природозащитник междувременно предупреди, че най-лошото от пожара тепърва предстои, предаде Би Би Си.

Следващата седмица южноамериканските държави ще се срещнат, за да обсъдят как да се справят с кризата.

Към момента не е ясно какъв ще е ефектът от въведената от Болсонаро забрана. Природозащитници напомниха, че унищожаването на гори в Бразилска Амазония отдавна е незаконно, но липсват контрол и санкции.

Амазония е жизеноважнено въглеродно хранилище на планената, което намалява темпото на глобалното затопляне. Само през тази година там са избухнали над 80 000 пожара, със 77% повече от същия период на 2018 г. Според еколози увеличението се дължи отчасти на политиката на президента популист Болсонаро.

Бразилската прокуратура разследва дали някои от горските пожари не са предизвикани от незаконно палене на стърнища. Новият указ забранява такива действия из цялата страна.

Допускат се три изключения: когато подпалването е разрешено от ековластите поради причини, свързани със здравето на растенията; като превантивна мярка за борба с пожарите в тропическата гора и като част от традиционните селскостопански практики на коренното население.

Най-лошото предстои

Ръководителят на мониторинговата група срещу обезлесяването Mapbiomas Тасо Азеведо твърди, че онези, които прочистват горите, изсичат дървета и растения преди да ги оставят за няколко седмици, докато стане по-сухо и лесно да бъдат подпалени.

Сегашните пожари са резултат от прочистването на горите през април, май и юни, написа той в местен вестник. Азеведо обръща внимание, че скоростта на разчистване през юли и август рязко е нараснала, допускайки, че земята е останал голямо количество торф, чакащ да бъде запален.

Той призова да се забрани използването на огън в района на Амазония до края на сухия сезон през ноември. Освен това настоя за спешни действия за прекратяване на обезлесяването, което по думите му е в голямата си част незаконно и свързано с криминални групи, занимаващи се с кражба на дървесина, златни мини и заграбване на земи.

"Това, което очакваме, е истинска криза, която може да прерасне в трагедия с много по- големи пожари от сегашните, ако не бъдат спрени незабавно", пише Азеведо.

Президентът Болсонаро прие предложените от Чили четири самолета за гасене на пожари, но отказа предложената от държавите от Г-7 финансова помощ в размер на 22 млн. долара след избухването на скандал между него и френския президент Еманюел Макрон.

Правителството твърди, че е изпратило 44 000 войници в седем щати на Бразилия да се борят с огнената стихия. Това стана, след като миналата седмица Болсонаро заяви, че правителството няма достатъчно ресурси да се справи с огъня, а преди това обвини природозащитниците, че те са подпалили пожарите, за го злепоставят пред хората.

САЩ: Не сме давали съгласие Г-7 да отпуска помощ за пожарите

Междувременно САЩ обявиха, че не са давали съгласието си за това Г-7 да отпуска спешна финансова помощ на Бразилия. Това съобщи говорителят на Съвета за национална сигурност Гарет Маркис, цитиран от Ройтерс. Агенцията се позовава на изявление на говорителя, изпратено по имейл.

В него се казва, че САЩ са готови да помогнат на Бразилия да се бори с пожарите и че това е най-добре да се прави в координация с бразилското правителство. САЩ не са съгласни с общата инициатива на Г-7, която не е била консултирана с бразилския президент Жаир Болсонаро, гласи изявлението.

Тръмп не участва в заседанието на лидерите от Г-7, посветено на биоразнообразието и климата и френският президент Еманюел Макрон обясни отсъствието му с други ангажименти, но добави, че негов екип е бил в залата. Макрон каза тогава: "САЩ са с нас и по въпросите на биоразнообразието, и в инициативата за Амазония".

Помощта от Г-7 предизвика големи емоции в националистическото правителство на Болсонаро, който първоначално разкритикува този жест като проява на колониално отношение.

Болсонаро продължи личния си спор с френския президент, като го обвини, че искал да се представи като единствения човек, загрижен за околната среда.

Шефът на ООН ще свиква специално заседание за Амазония

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш съобщи в четвъртък, че има идея по време на Общото събрание на организацията следващия месец да бъде свикано заседание за ситуацията в Амазония - най-голямата тропическа гора на планетата, където пожарите стават все повече, предаде Франс прес.

"Положението в Амазония, очевидно, е много тежко", заяви Гутериш пред журналисти в кулоарите на конференция в японския град Йокохама, посветена на развитието на Африка.

По данни на Националния институт за космически изследвания в цяла Бразилия на 28 август са регистрирани 1044 нови пожара.

"Енергично призоваваме за мобилизиране на ресурси и сме в контакт със страните, за да видим дали може да се свика заседание за осигуряване на подкрепа за Амазония" по време на Общото събрание от 20 до 23 септември в Ню Йорк, каза Гутериш.

След като във вторник отхвърли предложение на Г-7, в сряда Бразилия най-сетне каза, че е "отворена" за чуждестранна финансова помощ за борба с пожарите в Амазония, при условие, че тя контролира средствата.

"Смятам, че международната общност трябва незабавно да се мобилизира, за да помогне на страните в Амазония да сложат край на пожарите възможно най-бързо и с всички възможни средства, а след това да води политика за пълно възстановяване на унищожените гори чрез залесяване. Досега не сме направили достатъчно", каза Гутериш.

Перу и Колумбия предложиха на страните в района на Амазония на 6 септември да се съберат на спешна среща за съгласуване на мерки за опазване на най-голямата тропическа гора, която освен в тези две страни и Бразилия, се простира също в Боливия, Еквадор, Френска Гвиана, Гаяна, Суринам и Венецуела.

Връщайки се на темата за Африка, Гутериш отбеляза, че африканците почти нямат дял в климатичните промени. "Равнищата на вредните мисии в Африка са изключително ниски в сравнение с останалите части на света. Африка обаче страда най-много от унищожителните последици от промените в климата", изтъкна генералният секретар на ООН.

Още по темата
Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?