Правителствата тайно преговарят за храни

Правителствата се включиха в надпревара за сключване на тайни бартерни и двустранни споразумения със страни, изнасящи хранителни продукти, съобщава вестник "Файненшъл таймс" (ФТ).ООН алармира: на развиващите се страни им трябва помощ, те ще усетят най-силно продоволствената криза. В това време държавите се стремят да предпазят от кризата преди всичко себе си. Лидери на такива договори са Русия и Украйна. В същото време в света започват бунтове от глад и вече има жертви.

От миналото лято цените на хранителните продукти нараснаха средно с 45%, съобщава организацията по продоволствието и селското стопанство към ООН (ФАО). Цените на пшеницата, ориза, царевицата и растителното масло тази година стигнаха рекордни равнища.

Положението на международния пазар на храни се изостри, тъй като водещите износители на селскостопанска продукция спряха експорта. Тези ограничения обаче могат да бъдат заобиколени за сметка на подписването от правителствата на двустранни договори, твърдят дипломати. Така Украйна е готова да сключи с Либия споразумение, че ще отдели 100 хиляди хектара земя за отглеждане на зърно, предназначено за североафриканската страна. Така ще бъде избегната забраната за експорт на зърнени култури.

Пионер в тази област станаха Египет и Сирия. Кайро се съгласи да доставя на Дамаск ориз в замяна на пшеница. През март Филипините безуспешно се опитаха да сключат договор с Виетнам за доставяне на голямо количество ориз.

Лидер в тези отношения е Русия. Според ИТАР-ТАСС в петък след преговорите с премиера на Монголия Санжин Баяр Виктор Зубков заяви, че Русия ще достави на Монголия 100 хиляди тона пшеница.

Ограничаването на доставките – основна причина

Абдулрез Абасиан, експерт на ООН в Рим, твърди: "Двустранните споразумения се ползват все по-често". По думите на дипломатите, двустранните и бартерните сделки свидетелстват за промяна в тенденциите на пазара. "Някои страни започват да проявяват към тях (този вид договори) интерес, защото при нови ограничения те ще им позволят да получат необходимите им доставки", обяснява Абасиан.

Водещите износители на ориз, пшеница и соя като Аржентина, Виетнам и Русия – ограничиха износа, предизвиквайки сред контрагентите безпокойство за подсигуряването на изхранването, напомня ФТ.

Индия, твърдят търговците, е преговаряла с Казахстан за подписването на двустранен договор за пшеница заради необходимостта през последните две години да се внася зърно. Засега обаче е неясно дали е била сключена сделка, посочват източници.

Преминаването към двустранни договори за селскостопанска продукция свидетелства за завой в политиката. През 90-те години на миналия век страните започнаха да избягват политиката на самозадоволяване и да се отказват от подобни сделки, предпочитайки да внасят от международния пазар на хранителни стоки. Според дипломати Русия, Украйна и Казахстан особено активно участват в сключването на двустранни споразумения, стремейки се към увеличаване на своето участие на пазара.

Ред богати страни също влагат средства в борбата с опасното повишаване на цените, изкупувайки борсови ценни книжа, като например фючърси на пшеница, царевица и соя, които се търгуват на Чикагската стокова борса, казват банкери.

Световната банка (СБ) разчита на Русия и Украйна

Президентът на Световната банка Робърт Зелик заяви пред ИТАР-ТАСС преди пролетната среща на СБ и МВФ, че се надява Русия и Украйна да помогнат за решаването на глобалните продоволствени проблеми.

"Исторически ...Украйна и Русия бяха крупни производители на селскостопанска продукция”, каза Зелик. “Така че очаквам от тях потенциална подкрепа на плана за производство", добави той.

Тревогата у президента на СБ е предизвикана от задачата за изкореняване на глада в постсъветското пространство “в някои страни на Централна Азия, поначало бедни и имащи особени фактори на уязвимост".

Темата за продоволствената обезпеченост беше ключова на пресконференцията на Зелик. Той напомни, че в САЩ и Европа хората са недоволни от скъпия бензин, докато в много райони на света хората няма с какво да се нахранят.

Зелик каза, че ще работи за сключване на "нова сделка" за глобалната продоволствена политика и ще се постарае да направи тази тема основна на предстоящата сесия на МВФ и СБ. Също както и колегата си от Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, той подкрепи инициативата на Великобритания да предложи тази тема за обсъждане на предстоящата среща на върха на Г-8.

Първите жертви на гладни бунтове

Развиващите се страни изпитват негативните последствия от повишаването на цените много по-остро, отколкото промишлено развитите. Вече започна да се води сметка на жертвите на гладните бунтове. По време на протестите срещу ръста на цените за хранителните продукти в Хаити загинаха най-малко петима души. В столицата Порт-о-Пренс десетки хиляди гладни хаитяни се опитаха да превземат с щурм президентския дворец, но опитът беше пресечен от правителствената войска. Други райони на града обаче бяха обхванати от погроми.

Избухването на безредици в Хаити принудиха Генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун да се обърне към населението на острова с личен призив към спокойствие.

Верижната реакция стигна по-далеч: бедняци се разбунтуваха в Кот д`Ивоар, Камерун, където загинаха 40 жители, Мавритания, Мозамбик, Сенегал, Йемен, Бангладеш, Боливия, Индонезия, Афганистан и Узбекистан.

Едни от първите, които се разбунтуваха, бяха египтяните. През последните три месеца ръстът на цените на хранителните продукти в Египет беше почти 20%. В резултат почти 40% от жителите на страната се оказаха под линията на бедността. По улиците на египетските градове горяха магазини, започнаха нападения над полицията, зазвучаха призиви за всеобща стачка. Вълненията причиниха гибелта на един човек, а 15 бяха ранени.

В Азия уязвими се оказаха страни като Бангладеш, една от най-бедните в света, Индонезия и Филипините, един от най-големите вносители на ориз, предаде Франс прес. Там най-бедните слоеве от населението са принудени да харчат над 70% от доходите си за храна. Масовите протести в края на миналата година в Бирма бяха предизвикани също и от ръста на цените на ориз, растително масло и керосин.

ООН: Развиващите се страни се нуждаят от помощ, спешно!

Нанси Роман, директор на Световната продоволствена програма на ООН, вижда в борбата с глада не само хуманитарна тема. Помощта за бедните е в интерес на богатите страни, казва тя. Развиващите се страни имат спешна нужда от помощ.

"Растящите цени на продоволствените продукти са капката, която препълни чашата на търпението. Гладният човек е яростен човек", посочва тя главната причина за бунтовете в интервю за "Зюдойче цайтунг".

"Според икономистите, в краткосрочен и средносрочен план цените на продоволствените стоки ще растат. Това означава, че все повече хора трябва да гладуват. Гладът придоби нов облик. Преди в развиващите се страни причина за дефицит на храни често бяха сушата и други подобни фактори. Затова хората нямаше какво да ядат. Но сега в много страни има достатъчно храна. Обаче тя е толкова скъпа, че хората не могат да си я позволят", обяснява Роман.

В тази ситуация тя вижда един единствен изход и той е спешната помощ от Запада. "В света под опеката на Световната продоволствена програма на ООН се намират 73 млн. гладуващи. Миналата година ние определихме 2.9 млрд. долара за тази цел. Цените обаче се повишиха и сега не ни достигат 500 млн. долара. Богатите страни спешно трябва да покрият този дефицит. В средносрочна перспектива ще трябва да се погрижим хората в развиващите се страни да могат да се изхранват сами. Преди всичко трябва да се повиши производителността на селското стопанство".