Правителството е един колективен Кристо - то не решава проблемите, а ги опакова

Г-н Кръстев, за първи път миналата седмица Еврокомисията, чрез своя комисар по разширяването Оли Рен посочи възможност членството на България да бъде отложена с една година, като същевременно изтъкна напредъка на Румъния. Според някои представители у нас, по този начин ЕК блъфира или това са изявления, които да накарат властите да задълбочат реформите. Има ли реален сценарий за отлагане на членството ни?

Отлагането на България е възможно, но малко вероятно. В Брюксел и в страните членки няма обща позиция как трябва да се постъпи с България и Румъния. Има консенсус, че двете страни не са готови за членство, но няма консенсус дали едно отлагане ще помогне или ще навреди на политиката на реформи. Новото е готовността България и Румъния да бъдат разделени. Това е инструмент за натиск върху България, но преди всичко обвинение срещу нежеланието на правителството да предприеме радикални мерки в сферата на съдебната реформа и политиката на сигурност.

Предприетите от румънското правителство мерки за борба с корупцията могат да се окажат смислени или безсмислени в дългосрочен план. В много от тези мерки има повече театър, отколкото реформи, но истината е, че румънското правителство пое рискове, които нашето правителство отказа да приеме. На българското правителство му липсва смелост. Премиерът на България отиде на конференцията на ДПС, но не посмя да каже, че България ще има проблеми с влизането си в ЕС, ако не се откажем от политиката на обръчи и бухалки. Най-смелото действие на правителството в областта на съдебната реформа беше да интернира предишния главен прокурор като го изпрати посланик в Казахстан.

Почти сигурно е, че ще има наложена поне една предпазна клауза на България, по глава “Правосъдие и вътрешен ред”. Най – странното е, че представители на управляващото мнозинство започнаха да обясняват, че в крайна сметка това не е чак толкова сериозен проблем за България.

Това е преди всичко огромен политически проблем. Ако на България бъдат наложени предпазни клаузи, тя ще остане с чувството, че влиза в ЕС по милост и ще се държи като приета по милост. Казвам това, защото последните месеци вместо да засилят националното ни самочувствие и да ни позволят да видим своето бъдеще като открита възможност, засилиха националния ни песимизъм. Българското общество, много повече от комисаря Рен се съмнява, че България е готова за членство и че правителството прави това, което може и трябва да бъде направено.

Независимо дали ще бъдем отложени или не, дали ще има предпазна клауза или не, реалността е, че България влиза в Евросъюза в позиция, много по-слаба от тази на страните от Централна Европа. При това ние влизаме в момент, в който ЕС изживява най-тежката криза от момента на своето съществуване.

Какво означава всичко това за българското правителство?

Разделянето на България и Румъния би делегитимирало правителството. Тройната коалиция беше създадена като правителство на европейското усилие. Ако България бъде отложена, а Румъния – приета, или ако България е приета с предпазни клаузи, а Румъния – без, това значи правителствена криза. Правителството на европейското усилие ще се превърне в правителство на националната безпомощност.

Но дори успех на България да получи членство на 1 януари 2007 г. не води автоматично до политическа стабилизация и заздравяване на управлението. В рамките на шест месеца след приемането си в ЕС Полша, Унгария и Чехия бяха разтърсени от правителствени кризи.

Очакванията тук са тъкмо обратните - ситуацията да се стабилизира след едно успешно членство през 2007 г.

Всяка страна има своя политически път на развитие. И разбира се, ЕС не е единственият, и дори не е най-важният фактор за политическата стабилност в България. Но си мисля, че правителството ще сгреши, ако повярва, че влизането в ЕС автоматично ще стабилизира управлението. Процесът ще бъде по - скоро обратен. Обществото днес се страхува, че може да не влезем в ЕС. В момента, в който сме вътре, на преден план ще излязат неоправданите очаквания и страховете, свързани с членството ни в ЕС. А досега правителството не успя да плени въображението на обществото и да ни убеди, че е способно да решава проблеми.

Затова да се предполага, че едно позитивно решение на ЕС по отношение на България автоматично ще нормализира ситуацията и ще свали политическото напрежение, ми се вижда нереалистично.

Според Вас, какъв е прочитът на Брюксел на поведението на българското правителство? Дали то няма политическа воля, дали има политическа воля, но не може да извърши определени неща и как можем да си обясним това абсурдно за държава, която вече толкова години преговаря с ЕС, разминаване на базисни понятия – София като че ли не разбира какво се казва от Брюксел?

Брюксел не е име на човек, а на град и за това ми е трудно да си представя какъв е прочитът на Брюксел. Но това, което прави впечатление е, че българското правителство непрекъснато балансира между необходимостта от запазване на коалицията, което предполага запазване на статуквото и от друга страна - необходимостта от радикални промени, за които настоява Брюксел. Тези два приоритета трудно могат да бъдат примирени. Не е възможно да запазите всички специални интереси в съдебната система и в същото време да реформирате съдебната система. Не е възможно да показваш решителна воля за борба с корупцията, но да не можеш да осъдиш никого за корупция. По тази причина позицията на правителството е шизофренна. Правителството се опитва да демонстрира максимално движение, но без да клати лодката, в която се вози.

Това обяснява факта защо парламентът променя конституцията с лекотата, с която се променя либрето на оперета и в същото време Брюксел настоява, че всъщност нищо не е променено.

Така, че правителството се е превърнало в един колективен Кристо и през последните 6 месеца непрестанно опакова проблемите, вместо да ги решава. Опакова ги в документи, опакова ги риторически и това опаковане е нещото, което дразни и обществото и ЕС.

Дразни и налаганото мнение, че ако България бъде отложена, причината ще е кризата в ЕС. Да, ЕС е в криза и европейското обществено мнение не е вдъхновено от влизането на България и Румъния. Но ако искаме да сме точни в анализа, трябва да признаем, че кризата на европейското разширяване кара мнозина европейски политици да настояват за бързото приемане на България и Румъния и затваряне на дебата за разширяването.

Чуха се и такива мнения, че България не е успяла да наеме навреме лобистка фирма, румънците отдавна са направили това поради тази причина техните усилия са били оценени по-добре. Дали това можеше да бъде някакъв фактор?

Да вярваме, че лобистка фирма може да вкара България в ЕС е толкова безсмислено, колкото да вярваме, че рак се лекува с витамини. България може да наеме всичките лобистки фирми едновременно, но това няма да промени базовия факт, че в страната има дефицит на законност и справедливост. Вярата на част от пилитическия ни елит, че е достатъчно да платиш едни пари на едни хора и всичките ти проблеми ще изчезнат, е само симптом на запалителна смес от корупционна менталност и провинциалност.